Изборите в САЩ: химери и реалност

Първа част

"Политикът е човек, с чиято политика не сте съгласен; ако сте съгласен с него, той е държавник."
Томас Карлайл (1795-1881 г.) - шотландски есеист и историк

Гласуването на американските избиратели за стопанин на Овалния кабинет в Белия дом се извършва в първия вторник след първия понеделник на месец ноември на всяка високосна година. Този път датата се пада на 8 ноември.
Не е прецизно, а и не отговаря на фактическото положение, да бъде твърдяно, че "изборите за президент на Съединените щати през 2016 г. са на 8 ноември". Понеже чрез своя глас пълнолетните американци над 18 години, които са пожелали да гласуват, не избират пряко своя държавен глава. Ето защо по-вярно е да бъде казано, че чрез своя глас на 8 ноември редовите американци с право на глас дават старт на процедурата за избор на президент и вицепрезидент на страната.
Всъщност президентът на Съединените щати е избиран от Електоралната колегия. Това се хората (електори), селектирани или избрани от всеки щат, за да се срещнат изключително с цел да дадат гласовете на своя щат за избирането на президент и вицепрезидент на страната, както постановява конституцията на Съединените щати. Броят на електорите от всеки щат е равен на общия брой на сенаторите (двама) и членовете на Камарата на представителите от съответния щат.

Електорите не са длъжни да гласуват

по начина, по който мнозинството от избирателите в техния щат го е направило, въпреки че обикновено те действат именно така и победителят при гласуването в щата получава всички гласове от щата в Електоралната комисия. Това правило на практика е валидно във всичките петдесет щата, с изключение на Мейн и Небраска. Точно тази процедура създава възможността за американски президент да бъде избран кандидатът, който в национален мащаб е получил по-малкото гласове на (първичните) избиратели. Това е така, понеже в САЩ осем от щатите имат жители, които превъзхождат по численост цялото останало население на страната. Откъдето следва, че който от кандидатите в президентската надпревара спечели мнозинство във всичките тези осем щата, то съответните електори в Избирателната колегия ще имат числено предимство пред останалите електори от другите щати и са в състояние самостоятелно да определят бъдещия президент на страната.
Но - поне теоретично, - в тези осем щата спечелилият мнозинството от гласовете на избирателите, може да има превес само с 1 глас във всеки от щатите, тоест във всичките осем водещи по население щати победителят ще има преднина общо само осем гласа. Докато в останалите 42 щата той може да загуби от своя съперник с разгромяваща разлика, дори с милиони гласове. Тъй като обаче електоралните гласове на тези 42 щата са по-малко от броя на електоралните гласове в Електоралната комисия на осемте най-населени щати, то победата - дори с огромна разлика, - в броя на подадените гласове в четиридесетте и двата останали щати не променя крайния резултат от решението на Електоралната комисия.
Ето защо съществуват различни варианти, при които Електоралната колегия може да избере кандидат, който не е спечелил мнозинството от общия публичен вот. Президенти, които не са спечелвали мнозинството от народния избор, но гласуването в Електоралната комисия е било в тяхна полза, са Ръдърфорд Хайес, който побеждава Самюел Тилдън само с един електорален вот през 1876 г., Джон Куинси Адамс през 1824 г., също и Бенджамин Харисън, който побеждава Гроувър Кливлънд през 1888 г.
Електоралната колегия не заседава и не се среща като единен орган, а във всеки щат съответните електори се събират в щатските административни центрове (столици) в първия понеделник след втората сряда на месец декември и гласуват. Бюлетините биват подпечатани и изпратени на президента на американския Сенат (вицепрезидента на САЩ) и биват отворени на 6 януари преди общата сесия на американския Конгрес. Системата значи е такава, че народният вот във всеки щат дава на победителя в това гласуване всички съответни гласове на щата в Електоралната колегия, независимо колко голяма е разликата в подадените гласове за отделните кандидати, дори да е минимална.
Президентските кампании от началото на 80-те години (първия мандат в Белия дом на Роналд Рейгън), бяха фокусирани върху щатите с голям брой гласоподаватели и игнорираха щатите с по-малко население. Избирателите в тези по-малки щати са

лишени от внимание, представяне

и контакти с националните кандидати - именно съперниците за президентския пост.
Ето как идеята за демократично управление - следствие от волеизлиянието на мнозинството от избирателите, партокрацията в Съединените щати умело трансформира чрез финансовите потоци към избирателните кампании в добре насочени усилия за спечелване на изборите в щатите с голямо население. Именно затова са правени много опити и са полагани усилия, особено от политически аутсайдери спрямо двете основни партии в Съединените щати - Републиканската и Демократическата, да бъде премахната системата за Електорална комисия, като президентът и вицепрезидентът биват избирани посредством пряко гласуване.
Един пряк народен вот би подтикнал - поне теоретично, - кандидатите за стопани на Овалния кабинет в Белия дом да посещават всички щати без презрителна дискриминация към по-малките измежду тях, както и да премахнат възможността потенциалният губещ кандидат в общонационален мащаб по общ брой спечелени гласове да елиминира своя съперник чрез пресметливи маневри за спечелване на изборите именно в щатите с по-голям брой население, достатъчни да му осигурят необходимото мнозинство електори за неговото избиране като американски президент.

Ловък метод за манипулиране

на принципа за управление на мнозинството от избирателите е чрез административното пренареждане на избирателните райони (на англ. език - "reapportionment"), което се извършва на всеки десет години. Оригинално пренареждането променя само районите за избиране на членове на американския Конгрес, като се започне с 65 членове и съответните райони в първата сесия на американското законодателно събрание. След 1790 г. цензът нараства до 106 членове на Камарата на представителите и се увеличава след това едва при присъединяването на нови щати в състава на държавата. Едва през 1910 г. закон, приет от Конгреса, фиксира броя на избирателните окръзи за избиране на членове на Камарата на представителите на 435. Пренареждането на конгресните, щатските и местните избирателни окръзи е било контролирано изцяло от щатските и местните закони, докато Върховният съд решава (през 1962 и 1964 г.), че небалансираните окръзи са противоконституционни. Висшата съдебна инстанция също решава, че пренареждането на конгресните райони и тези за избиране на членове на двете камари на щатските събрания трябва да се основава на паритет на броя на гласоподавателите и установява правилото за равенство на гласовете. Като резултат всички конгресни и щатски избирателни окръзи трябва да имат еднакво население вътре в границите на щата и не могат да бъдат съставяни неестествено, за да облагодетелстват или да възпрепятстват волеизлиянието на политически или етнически групи.
Понастоящем общият брой на електорите е равен на сбора от общия брой на сенаторите - по двама от всеки щат, тоест общо сто, плюс общият брой на представителите в Камарата - 435, като се добавят и три броя за федералния окръг Колумбия. Следователно пълният брой на електорите е 538. Мнозинство от 270 гласа е необходимо за изборна победа. При положение, че нито един кандидат не получи магическия брой гласове на електори (при положение, че има трима кандидати за президент, печелили изборите в отделни щати), то съгласно 12-тата поправка на конституцията на САЩ, приета през 1804 г., Камарата на представителите избира президент, а Сенатът - вицепрезидент. Ако ли пък всеки един от двамата кандидати спечели по 269 електорални гласа, то на 6 януари в годината след проведените избори, на общо заседание на двете камари на Конгреса, бива извършен изборът на президент и вицепрезидент. Като всеки щат притежава един глас и, следователно, за победа е необходима подкрепата на 26 щата.
И все пак, и понастоящем избирателните окръзи се пренареждат

в полза на управляващата партия

в щата. Това се постига през възможното групиране на територии с преобладаващо значително мнозинство на опозиционно настроени гласоподаватели в един избирателен район. Така че голям брой противници на управляващата партия в щата излъчват само един свой представител в долната камара на щатското законодателно събрание. Обратно: управляващата в щата партия подрежда други избирателни окръзи така, че нейните симпатизанти там да имат предимство по брой, макар и с малка преднина. Но напълно достатъчно, за да неутрализират чрез изборния резултат опонентите си.
Ето как системата на целия изборен процес в Съединените щати може - и е! - фризирана в съответствие с темпоралното съотношение на отделните групи на интереси сред елита в американското общество.
Има защо роденият в началото на миналия век именно в Съединените щати журналист Мак Лърнър да заключи, че "Вкусът на демокрацията става горчив, когато се отрича нейната пълнота".

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.