Изборите минаха! Да живеят изборите!

Проф. Владимир ТОПЕНЧАРОВ

Каквото и да приказват, както и да ни охулват и надменно осмиват, колкото и самокритични да бъдем, резултатът от урните е убедителен, макар да не е победа. А може би е всъщност победата, от която БСП имаше наистина нужда? Не става дума за броя гласове и трикратното увеличение на депутатите на БСП. Резултатът обаче показва готовност за скорошно участие на БСП в изпълнителната власт за практическа и непосредствена борба с нарастващата относителна и абсолютна бедност на все повече семейства и самотни хора в нашата страна.
Заглавието звучи като напомняне на старото твърдение, утвърждаващо идеята за непрекъснатостта на монархичното начало в средновековна Европа: "Le roi est мort. Vive le Roi!" ("Кралят е мъртъв. Да живее кралят!"). И така до кървавите революции от XVI до XX век в Англия, Франция, Русия... и до наше време. От отминалите избори като че ли всички са доволни, поне в някакъв смисъл (вж. карикатурата на в. СЕГА от 1 април т.г.). За да не дочакаме на следващите избори да се компрометира самата идея за парламентарно управление под натиск на масите, уморени от безрезултатни избори и тласнати към кабинетно измислени системи или дори към анархия, нека се съсредоточим към две изпреварващи (или може би закъснели?) стъпки в изборното законодателство, толкова настойчиво и не съвсем професионално коментирани в последните месеци. Всъщност става дума на всички имащи избирателни права български граждани да се осигури законово право на участие в изборите, чрез форма на мажоритарни избори, като успоредно се реши радикално гласуване само на територията на страната.
И по двата въпроса има доказан опит в ЕС, демократичен и проверен вече десетилетия. Това е

моделът в Германия

и за парламент, и за местна власт от всички равнища. Опростено, без да затъваме в детайли, той се свежда до следното: страната се разделя (в нашия случай) на 120 избирателни района (при относително еднакъв състав избиратели). Във всеки от тях може да има повече кандидати, но се избира само един кандидат, издигнат от името на една партия или инициативен комитет по вишегласие. Гласуващият има втори глас, в който изразява отношение към партията (евентуално различен от партията на  кандидатът за избор). Вторият вот е за "централна листа", която се формира на национално равнище от партии по методика, решена от всяка. Неудобствата са (поне) две: при смяна на статута на избрания народен представител (ако заеме длъжност, конституционно несъвместима с положението на народен представител, примерно министър, кмет или дипломат, или се влезе в противоречие с броя депутати по конституция и т.н.). Въпросът е технически решим и много от дефектите на тази система се преодоляват чрез подредената от избирателите централна листа и останали неизбрани.
Може да възникне въпросът за различията между административното и партийното райониране. Това ще е вече грижа на всяка партия. Но за БСП ще бъде още една полезна и решителна стъпка по вече започнатия на 49-ия конгрес обновителен процес. Тази стъпка ще обнови, но най-напред ще разруши вече остарялата национална структура, действаща повече от 65 години, създадена при друга социална, демографска и икономическа среда и с други задачи и функции.

Постига се двоен ефект

Резултатът е израз на партийна принадлежност (елемент на пропорционалност) и се избира личност, не задължително от същата партия. Системата има и слаба страна: не се избира кандидат измежду партийни личности, като фиксираният кандидат остава в ръцете на партийния апарат в момента на подготовката на изборите (слабост, коригирана евентуално с усъвършенстване на вътрешнопартийните избори или поне на дискусиите).
Друга трудност е гласуването на българите извън границите на страната. Без да се подлага на съмнение тяхното положение на пълноправни гласоподаватели на нашата република, следва да се въведе задължителната практика на гласуване за всички видове избори на територията само на страната, без да се включват в това различните държавни и други мисии, пръснати из цял свят, смятани юридически "за части от България", и корабите под българско знаме. Това не ги прави граждани втора категория, но сериозно опростява и утвърждава съдържателно изборите. Не само премахва скъпите и слабо контролираните и политически, и технически избори, лишени и сега от реално участие в основната част от предизборната подготовка, която не е само разпространение на идеи и обещания, но също така силна и определено влияеща емоция. Така може да се избегне всякакво поне пряко чуждестранно влияние върху свободното гласуване на българските граждани. Впрочем резултатите от последните избори говорят, че външното гласуване малко се различава партийно от  общонационалното, а количеството на реално гласуващите не е такъв, че да повлияе чувствително на съотношението на политическите сили в парламента. Опитът след Втората световна война за гласуване само на територията на страната се прилага от много, при това признати за демокрации и се оспорва малко.

Не преувеличаваме ли

участието на гражданите с български национален паспорт в изборите за президент, парламент и местна власт върху чувството за принадлежност към нацията? Няма ли други много по-силни пътища, които предизвикват онези емоции, приобщаващи човека към родината? Не са ли между тях успехите на наши артисти, спортисти, учени и студенти? Новото в историята, археологията, та дори на скандалите, за които говорят с такава охота всепроникващите медии, влияе много повече от еднократното показване на родния паспорт. И най вече ръстът на националния доход и свободните работни места в най-модерни производства и дейности.
Но може би заслужава да отбележим оценката на нашата партия в общия успех на тези избори. Те са спечелени не толкова от социалната атмосфера по избирателни райони. БСП спечели изборите (заема първо място) там, където беднотията е скандал в сравнение с други избирателни райони. Достатъчно е да се види официалната справка за дохода на семействата. Две изключения са за отбелязване: София (най-богат район, но и с най-голям ръст на БСП) и Благоевградски (най-беден район, но с лош резултат за БСП). В тези райони е интересно да се изследват причините и за добрите, и за слабите наши резултати и да се направят съответните спокойни и разумни изводи.
Но едно е особено вярно - подчертаната необходимост, изказана от Корнелия Нинова: да се съсредоточим върху проблемите на бедността. Тя е основна, по-съществена от образователното равнище и възрастовата структура на гласувалите за левицата. 
Все пак да отбележим в заключение, че абсолютно съвършена изборна система няма. Всяка система отговаря на определено развитие на обществото. Така че всяка система е остаряла, преди да бъде приложена. Но нека си спомним старата максима: "Идеалното е враг на хубавото".                                                                                                           


 Снимка: Благовеста Цветкова