Изборът на поета

Имаше едно определение, че сме държавата на мъртвите поети. Толкова много са убити и самоубили се, напускали този свят в разцвета на своята творческа младост. Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Христо Ясенов, Никола Вапцаров, Христо Кърпачев, Пеньо Пенев... - това е само малка част от кохортата.
А останалите живи? Мнозина живеят, мечтаят и си отиват, разочаровани, унизени, често изпаднали в крайна бедност и нужда.
Неразбрани...
Забравени...
В античността поетите са били смятани за пророци - явно продиктувано от умението им да живеят в един по-различен, по-хармоничен и по-красив от реалния свят. А на олимпийските игри е имало състезания и по поезия.
Поетите са едни от носителите на Ренесанса.
Техните стихове през вековете са вдъхвали на хората вяра в свободата, в доброто, в любовта. Раздвижвали са заспалите мозъци и са им давали надежда.
И може би затова никога не са били удобни за властимащите, за статуквото. Заплащали са скъпо за мечтите си, които много често в сблъсъка с действителността са се оказвали мъртви копнежи.
Преди време един известен наш поет, спомняйки си младостта, казваше, че тогава джобовете им били пълни не с пари, а със стихове. Пълни били и залите, и студентските аудитории - с млади хора, жадуващи да чуят поезия. И поетите били уважавани, може би като в античността.
А днес къде си, поете? Днес, в бездуховното време, хранещо се с пошлост и произвеждащо пошлост. Къде е изящното ти слово? Счупено ли е то от бруталните изрази и грубости? И кой се вслушва в него?
Успя ли да привикнеш към делника и да се смириш? Да се влееш в ежедневното русло, водейки борба за насъщния? Притиснат от дива умора, отказа ли се от себе си? Ама че искаш стихове да пишеш - пиши си, ако намериш време. Ще ги издадеш с хиляди трудности и лишения и ще ги прочетат една шепа хора. Ама си имал мечти - кого го интересува. Парите днес са всичко. И ти трябва да бъдеш смазан. Ти с твоите мечти и стихове. Псевдокултурата, консуматорството - това властва, не разбра ли? 
Животът днес е материален до болка и до болка жесток. Твоите стихове, твоите мечти нямат значение. И ти си мъртъв, поете, ако не се приспособиш към новото време.
Но ти си мъртъв, поете, и ако направиш този компромис. Жив си мъртъв.
Затова продължавай да вървиш по прашните и несигурни улици на настоящето. И направи своя избор.
Но защо ли съм сигурен, че въпреки всичко, ще избереш все пак поезията...