Избихме животните, какво ще ядем?

Проф. Михо СЕМКОВ

За ролята на животновъдството са написани безброй книги, статии и научни публикации. Единно е становището, че епохата на одомашняването на животните е най-великата икономическа революция, след като човекът е овладял огъня. Възход и ускорено генетично усъвършенстване в животновъдството е осъществено след Втората световна война. Правителствата на европейските държави насочиха огромни средства. Само за няколко десетилетия в края на ХХ в. средната лактационна млечност в млечното говедовъдство в редица страни достигна 8-10 хил. л от крава. Средното производство на краве мляко на човек достигна в Дания около 1000 л, в Холандия - 800 л, във Франция - над 700 л, и т.н. Просперитетът на европейското свиневъдство се дължи на създаването на породи с високи угоителни и кланични качества. В свинефермите на Англия, Дания, Белгия и Холандия от свиня майка се получават над 27 приплоди годишно (при 2-3 опрасвания). При угояването средно дневният прираст е над 900 гр и 2,8 кг разход на фураж за 1 кг прираст.
В България, въпреки следвоенната разруха, бедността, изостаналостта и примитивното животновъдство, започна исторически процес в селското стопанство. С финансовата подкрепа на държавата, с усилията на учените, специалистите и десетките хиляди селскостопански труженици в периода 1945-1990 г. бе изградена материално-техническа база за съвременно високопродуктивно животновъдство. Само за 3-4 десетилетия в говедовъдството бяха създадени 5 високопродуктивни български породи, в овцевъдството - 8, в биволовъдството и козевъдството - по 1, в коневъдството - 3, и пр. През 1989 г. от 550 крави от българската черношарена порода в с. Бозвелийско, Варненско, са надоени средно по 6600 л от крава, а в кравекомплекса в с. Рилци, Добричко, от 935 крави е получено средно по 6450 л. Примерите са стотици.
Изградиха се животновъдни комплекси с пълна механизация на производствените процеси. Разработена бе цялостна технология на силажиране и през 1970 г. количеството на приготвения силаж достигна 8 200 000 т. За изхранване на непреживното животновъдство през този период бяха построени 43 фуражни завода и 22 фуражни цеха с общ годишен капацитет за производство на фуражни смески 4400 хил. т.
В резултат на всички действия общото производство на мляко нарасна от 669 хил. т през 1939 г. на 2385 хил. т през 1990 г., а на месо - от 320 хил. т на 1272 хил. т. През 80-те години на ХХ в. България е сред големите износителки в света на живи животни от дребен рогат добитък. През 1980 г. са изнесени 1,3 млн. шилета. Изнасят се и агнешки трупчета - от 67 до 164 хил. годишно, предимно за Италия и Гърция.
След 1990 г. бе извършен безумен, безотговорен и

престъпен погром над животновъдството

Бе разрушена и разграбена материално-техническата база, унищожени бяха огромен брой племенни животни. Само през първото десетилетие на прехода от 1990 до 2001 г. броят на основните категории животни е намалял, както следва: крави-майки - от 617 хил. на 419 хил., биволици - от 11 хил. на 5 хил., овце-майки - от 5007 хил. на 1758 хил., свине-майки - от 381 хил. на 137 хиляди.
За жалост и през следващия период (2001-2015 г.) управляващите не проявиха заинтересованост към животновъдството. Животните продължават да намаляват и през 2015 г. общият брой на кравите пада на 352 571, на овцете-майки - 1 116 997, на свинете-майки - 46 902. В резултат на престъпното безхаберие на всички правителства от 1990 г. досега достигнахме дъното по брой животни, пресметнати към една животновъдна единица на 100 ха използваема земеделска площ. За старите 15 страни членки на ЕС на 100 ха използваема площ през 2013 г. средният брой е 86,3 животновъдни единици, а за Белгия е 274,1, за Дания - 157,8, за Холандия - 357,3. За новоприетите 13 страни средно на 100 ха използваема площ се падат по 46 животновъдни единици, като България държи последното място с 22 животновъдни единици.
Най-трагично за българското животновъдство е липсата на хора, които да отглеждат животни. Селата обезлюдяха, а условията за отглеждане на животни са крайно неблагоприятни - кражби, битова престъпност, изнудване и лъжи при изкупуване на животинската продукция от търговци, прекупвачи и мафиоти. Докато през 2001 г. броят на стопанствата, в които са се отглеждали крави, е 221 142, а на овце - 486 627, през 2015 г. пада катастрофално - 39 500 стопанства за крави и 37 700 за овце. Логично силно

намалява производството на мляко и месо

По данни на агростатистиката (МЗХ), докато за периода 1986-1989 г. производството на мляко средно на човек в страната е 275 кг, то за периода 2008-2011 г. пада на 165 кг (60%), а на месо - от 89 на 30 кг (34%). За да се компенсира дефицитът от мляко, бързо нараства вносът на млечни суровини и заместители като сухо мляко и палмова мазнина. Сега консумираме два пъти повече сирене от сухо мляко и палмова мазнина.
Още по-трагично е състоянието с производството на месо. По данни на аграрния доклад на МЗХ за 2013 г. за задоволяване на вътрешните потребности през 2011 г. от чужбина са внесени 244 хил. т месо, вносът на субпродукти е 103 хил. т, или общият внос на месо и субпродукти е 56%. Голяма част от съвременните вносители внасят не най-качествените, а най-евтините, често на границата на годността, които крият рискове и са заплаха за човешкото здраве.
Повече факти за окаяното състояние на българското животновъдство и острия дефицит на качествени и здравословни животински храни не са необходими. Всеки българин го усеща, сякаш безхаберни остават единствено управляващите и тези, от които зависи извеждането на отрасъла от тежката криза. Ако те нямат необходимия управленски капацитет и интелектуален потенциал да осъзнаят своята отговорност, би следвало да се вслушат в съветите на някои от учените животновъди, посветили целия си живот на българското животновъдство. Проф. Николай Тодоров многократно бие тревога да се коригира наличната аномалия да произвеждаме големи количества зърнени (пшеница, царевица и ечемик) и протеинови (слънчоглед, рапица и изсушен спиртоварен остатък) фуражи, които изнасяме за чужбина, а да храним нашите животни непълноценно. Това е една от причините за задържане средната продуктивност на ниско ниво. Българските фермери са принудени да внасят соев шрот, който е 3 пъти по-скъп от нашите протеинови източници.
    Задълбоченият анализ на проф. Трифон Даржонов показва, че директните плащания на субсидиите на площ ще трябва да се преизчисляват според създадената стойност от продукцията. Вместо предвидените 13% прехвърляне към определени производства, за страни като България, където структурата е силно изкривена и върху 80% от площите съществува монокултура (зърно и слънчоглед), прехвърлянето трябва да достигне 38,5% (23,1% за животновъдството и 15,4% за зеленчуците и плодовете), което

ще осигури допълнително около 300 млн. лв.

за животновъдството. Тези средства могат значително да улеснят изпълнението на разработените програми за увеличаване производството на краве, овче и биволско мляко, както и на отделните видове месо.
В подкрепа на тези схващания са задълбочените проучвания и анализи на учените от икономическия институт на БАН. Те показват, че през 2015 г. нашата страна е на десето място в Европа по износ на зърно, което се продава евтино, тъй като няма добавена стойност. Ако това зърно се преработи във фураж за животните, добавената стойност нараства около 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животните и се произведе мляко и месо, добавената стойност нараства почти 9 пъти в сравнение с изнасяното зърно. А ако се преработят млякото и месото в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства около 13 пъти. Учените изчисляват, че за периода, в който страната ни е член на ЕС и се прилага свръхедрото монокултурно земеделие със силно редуцирано производство на зеленчуци, плодове и животинска продукция, страната е изгубила около 10 млрд. лв. добавена стойност и около 500 хил. работни места. Ако към тези безспорни факти добавим и поголовното избиване на животни заради различни болести, картината става още по-тревожна.
Необходима е генерална промяна на аграрния модел в България. Не съм убеден, че сегашното правителство и ръководството на МЗХ ще осъзнаят тази необходимост, още по-малко, че ще се заемат с нейното реализиране. Крещящата необходимост от извеждане на нашето животновъдство от тежката криза, от застоя и летаргията налагат промяна в действията на хората, които ръководят този отрасъл. В МЗХ и неговите структурни звена работят около 17 хил. души. Резултатите в животновъдството в годините на прехода показват, че тяхната дейност е крайно неефективна. Дали някой си дава сметка и за това?