Из потайностите на Закона за защита на особата

Христо Георгиев

Продължение от броя на 16.03.2016
 
Суперлативи се сипят от материалите на чуждестранните информационни агенции и публикациите в чуждестранния печат, събрани в юбилейния сборник "Борис ІІІ, Цар на българите", издаден през 1938 г. по случай 20-годишнината от възкачването на царя на престола. Според "Дейли Телеграф" "Ако един българин е по-демократичен от другите - това е царят... Той е крайно привлекателна личност". Според чешкия "Летем Светем" "Борис е много обичан от широките маси на своя народ". Според италианския "Национале" "Като политик Цар Борис има голяма дарба". Според френския "Фигаро" той е "Един княз с напълно французки манталитет и чувства". Според германския "Везер Цайтунг" той е "Голям приятел на природата". Според австрийския "Нойе Фрайе Пресе" "Простотата и скромността са основните качества на характера на Цар Борис". 
Но има и такива хора в България, които не са съгласни с високите оценки на чуждестранния печат и обърнат ли някоя друга чашка,

обиждат Негово величество на публични места

Най-често е използвана една кратка експресивна форма, с която обикновените хора изразяват и положително, и отрицателно отношение най-вече. И други начини има. Ето как отговаря храбрият войник Швейк на въпрос на агента Бретшнайдер: "Как обиждат негово величество императора пияниците ли? - повтори Швейк. - Всякак. Напийте се, поръчайте да ви изсвирят австрийския национален химн и ще видите какво ще започнете да говорите. Толкова работи ще измислите за негово величество императора, че е достатъчно само половината от тях да бъдат верни, за да бъде той опозорен за цял живот... Човекът не е с железни нерви я. И като качулка на всичко някоя пияна свиня я прихванат и вземе да го псува."  
Голяма обида е нанесена на цар Борис ІІІ в края на тридесетте години. "В дома на Христо Цонев Устабашиев, живущ в гр. София, бул. "Евлоги Георгиев" №71, на 18 април 1939 г. при извършения обиск разузнавачът Никола Чанов открива статия-изложение, написана през октомврий 1938 г. Неин автор е Стефан Георгиев Кукуринов от с. Равногор, живущ в с. Павлово, Софийско, 33-годишен, българин, православен, грамотен, женен, осъждан вече за обида на цар Борис ІІІ." Тя е от 6 ръкописни страници, намират я там, защото от известно време обвиняемият живее при Христо. Не се намират доказателства, че авторът й е дал или се е опитал да й даде гласност. Но тя съдържа груби обиди към Особата. Нарича го "българоубиеца", "чужденеца", "змея Борис", "модерния цар Борис", "цар Борис пияницата" и т.н. Особено важно престъпление според съда са кавичките, с които писачът е оградил "модерния цар Борис". Това е несъмнен принос в българското правосъдие, а може би и в световното.

Да те съдят заради едни кавички

В закритото заседание на съда подсъдимият Стефан Кукуринов не се разкайва и заявява: "Писаното не е измислица, това е ежедневният говор на народа. Щях да вярвам, че това, което се пише за царя, е вярно. Че той е щастлив и народът е с него. Обаче народът не е с него и зле приказва за него. Не е благодетел. Изнасял българските богатства в чужди банки. Същото се говори и за министър Кьосеиванов. Защо не ги дадат на народа. Народът държи тънка сметка за всичко това."
Присъдата е 1 година тъмничен затвор и хиляда лева глоба. Висшите инстанции потвърждават присъдата.
А на 10 юли 1937 г., когато все още не е преминала еуфорията от раждането на престолонаследника Симеон ІІ, към 10 часа вечерта в кръчмата на Венко Тодоринов в с. Слатина, Софийско, Атанас Раданов Добрев, родом от с. Баш-Кьой, Тулчанско, нанася свръхобида на достойнството на царското семейство, която го праща за дълго в кауша на следствието. Руският емигрант Григорий Лехченко негодува срещу това, че съселянинът му Александър Пеев подкарва комунистическа песен. Атанас Раданов го пита учтиво защо не си отиде в Русия. Той му отговаря защо. А Атанас му отговаря с люта благословия, като споменава не само царя, но и невръстния престолонаследник Симеон ІІ. Ужас! Още на другия ден Атанас Раданов е арестуван.
На 25 април 1939 г. Софийският областен съд дава

ход на делото срещу престъпника

Председател на съда е Б. Ачков, а членове Сл. Сотиров и Н. Груев. Прокурор е Хр. Панев.
Ето какво заявяват основните действащи лица.
Григорий Лехченко: "Аз му отговорих, че при цар съм живял и сега при цар искам да умра. И той напсува, като каза за Царя и Престолонаследника "Да [им] еба майката". Аз го ударих със стола. Бяхме пияни. В кръчмата имаше хора."
Димитър Димитров: "Пеехме песни. Лехченко му отговори, че при цар е живял и при цар пак иска да живее. Атанас Раданов напсува царете... Не зная за кой цар се отнасяше... Не съм чул да псува престолонаследника. Стана дума и за него, защото тогава беше празници."
Александър Белев: "Аз само пеех и нищо не съм чул. Само руснака каза, че подсъдимият псувал царя".
Атанас Раданов: "Не се признавам за виновен. Не съм псувал царя и престолонаследника. Бяхме пияни. Не съм казвал, че поради раждането на престолонаследника ще стоя два-три дни гладен."
На 25 април 1939 г. съдът произнася присъдата си - 1 месец тъмничен затвор и 500 лв. глоба, заменима при несъбираемост с 20 дни тъмничен затвор.
Тя е потвърдена и от по-горните инстанции, стига се чак до върховните.
Из мотивите на съда: "На 10 VІІ 1937 г. вечерта в село Слатина... подсъдимият е казал... да еба майката на царя и престолонаследника... Това оскърбление подсъдимият е нанесъл умишлено, съзнателно, с цел да се унизи достойнството и честта на държавния глава и неговият престолонаследник.
...Подсъдимият е живеел с мисълта, че благодарение на неработните дни, които станаха по време на раждането на престолонаследника... не е могъл да си намери работа и да изхрани себе си и семейството.
...В касационната си жалба Атанас Раданов се оплаква, че... той не бил имал намерение да оскърбява Негово величество и престолонаследника, а от силно раздразнение и

лош навик да псува след всяка дума

и без какъвто и да е било повод изрекъл обидните думи. Върховният касационен призна това оплакване за неоснователно, защото не се оправдава от фактическа страна..."
На 12 септември 1940 г. присъдата влиза в сила.
Ето казва демократичният чешки кръчмар Паливец на храбрия войник Швейк: "Клиентът си е клиент, па бил той и турчин. Ние, кръчмарите, не признаваме никаква политика. Плати си бирата, па седи в кръчмата и дрънкай каквото ти скимне. Такъв е моят принцип."
Според гръцкия вестник "Атинайка нея" от 5. Х. 1933 г. "Цар Борис е може би най-демократичен от всички короновани глави в Европа. Много често по българските пътища минава обикновен автомобил, на кормилото на който, без да бъде придружаван от някаква свита, стои сам българският цар, който в тия пътувания съвсем не се поколебава да посети и селата, своите поданици селяни, да прекрачи прага на бедните хижи и да води приятелски и човешки разговор. Тази голяма демократичност..." и т.н., и т.н.
Да, демократичен цар сме си имали, няма спор, стига да не го благославят, май изпуснах кавичките на последната дума. Очевидно, че колкото и да е различен, цар Борис не се е отличава от тейко си цар Фердинанд поне по отношение на честолюбието. И не прави нищо, за да отмени или поне да смекчи Закона за защита на особата.

                                    

Цар Борис ІІІ

Демократичният чешки кръчмар Паливец казва: "Плати си бирата, па седи в кръчмата и дрънкай каквото ти скимне".  Стига да няма Закон за защита на особата...