Из лабиринтите на Ватикана

Майкъл Шийлдс
 

Виден инакомислещ австрийски свещеник, който миналата година бе смъмрен от папа Бенедикт Шестнайсети, след като призова за незачитане на някои учения на Римокатолическата църква, прикани църковните лидери да изоставят потайността и да се допитат до вярващите кой би трябвало да е следващият им водач.
Преподобният Хелмут Шюлер, водач на група свещенослужители, които открито оспорват позициите на католическата църква по някои теми табу, като обета за целомъдрие на свещениците и ръкополагането на жени, заяви, че избирането на приемник на Бенедикт Шестнайсети е шанс да започне обществен дебат по тези теми. Шюлер твърди, че неговата група представлява 10 процента от австрийското духовенство и се радва на широка обществена подкрепа заради обета си да нарушава църковния канон, като причестява протестанти и разведени католици, които сключват нов брак. "Ако нещата наистина бяха наред, отците от конклава поне щяха да отидат сред хората и да свикат срещи, за да разберат какво очакват в действителност вярващите", каза той в телефонно интервю за Ройтерс. "Намирам за неуместен целия този метод, при който кардиналите се оттеглят във вътрешния си кръг и оттам от време на време изтича нещо около евентуалните кандидати (за папа)", каза Шюлер, чиято група се радва на все по-голямо внимание извън Австрия. "Повечето от правоверните не знаят почти нищо за тези хора."
В средата на март конклав от около 117 кардинали ще заседава при закрити врати във Ватикана, за да избере приемника на Бенедикт, който в понеделник шокира 1,2 милиарда католици по света, обявявайки, че ще се оттегли от папския си пост на 28 февруари. Няма открити кампании или обявени кандидати за поста, а църковен закон забранява на кардиналите да разкриват за кого са гласували. Много от кардиналите избират своя фаворит едва след поредица дискретни разговори в дните преди конклава.

Кодиран език

Един от фаворитите е кардинал Кристоф Шонборн, на когото Шюлер някога бе заместник във Виенската архиепископска епархия. Решението му да дискутира със свещениците дисиденти, вместо да ги накаже дисциплинарно, може да му донесе "черни точки" пред по-консервативните кардинали. Според Шюлер решение от такава величина (за избора на нов папа) изисква отделяне на време и усилия за постигане на широк консенсус, вместо да се оставя малка група висши духовници да решава това в пълна тайна. "Един милиард католици слушат какво се обсъжда на някакъв напълно таен, закодиран език", оплака се той, наричайки недостоен факта, че миряните научават за процеса единствено от журналистите във Ватикана. "Това пасивно очакване е противно. Наистина вече е време, с оглед и на достойнството на вярващите, кардиналите да сложат картите на масата", каза той. От десетилетия насам австрийските католици реформатори отправят предизвикателство към консервативните политики на Бенедикт Шестнайсети и на неговия предшественик папа Йоан Павел Втори, като организират протестни движения и защитават промени, които Ватикана категорично отхвърля. Бенедикт Шестнайсети, който в продължение на над две десетилетия, преди да стане папа през 2005 г., бе главният пазител на католическата доктрина във Ватикана (префект на Конгрегацията на доктрината за вярата)  разкритикува австрийските бунтари през април миналата година, като същевременно поднови църковната забрана върху ръкополагането на жени за свещеници. Роденият в Германия Свети отец заяви, че няма да толерира открит бунт от духовници и миряни.

Ватикана управлява безконтролно

Според Шюлер аутсайдер от Африка или Латинска Америка ще трябва обезателно да си постави за цел да се справи с номенклатурата на Ватикана. Две трети от днешните католици живеят в Латинска Америка, Африка и Азия, а кардинал Питър Търксън от Гана и кардинал Одило Шерер от Бразилия са сред спряганите кандидати за папския пост.
"Най-големият проблем е, че Ватикана управлява световната църква, без да бъде контролиран. И всеки папа, който се заеме с този проблем, трябва да бъде добре поставен, трябва да действа стратегически и да получи голямо съдействие от епископите по света", подчерта Шюлер. Но дори подкрепа от широка база може да не се окаже достатъчна за новоизбрания папа да остави отпечатъка си върху църквата, добави той. "Каква е ползата от подобни правомощия на папата, ако системата го превърне бързо в заложник? Това все повече се забелязва в анализите и може би е било значителен фактор за оттеглянето" на Бенедикт, коментира Шюлер.