Иво Христов: Европа има нужда от обща външна политика

ИВО ХРИСТОВ e депутат в Европейския парламент в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Има висше юридическо образование от СУ "Св. Климент Охридски". Преводач е на множество романи от френски. Дългогодишен журналист. Създател на сдружение "Солидарна България". Христов е работил като редактор в списанието за политически анализи "A-specto". Той е учредител и член на Общото събрание на Института за социална интеграция. От януари 2017 г. е бил началник на кабинета на държавния глава. Владее френски, английски, руски и испански език.

"България трябва да се яви на поправителен изпит по демокрация, преди да се надява да догони Европа икономически и социално"

- Г-н Христов, какви са приоритетите на депутатите от БСП в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент за предстоящите 5 години?

- Групата настоява за изграждането на европейския социален стълб, който би гарантирал социалната сигурност на европейците. Всъщност предизвикателствата ще наложат дневния ред. Светът е на прага на 5G революцията, която ще промени коренно живота ни. Новите технологии ще позволят например германски хирург от Берлин да оперира български пациент у нас. Автономните возила постепенно ще изместят автомобилите с шофьори и т.н. За да се случи тази революция, от нас се очаква да разработим сложно и прозорливо законодателство. 

Европа има нужда от обща външна политика и обща армия, без които ще залезе като геополитически фактор, а в средносрочен план и като икономически. За съжаление тези свръхзадачи изискват силни лидери, каквито съюзът няма към момента.   

- Трябва ли да се промени Европейският съюз? Успява ли той да рeши проблемите на общата политика на държавите-членки?

- Категорично трябва. Но е в безпътица. Имаме поколение от слаби лидери, васални на корпорациите и неспособни на волева политика. ЕК е просмукана от пагубната неолиберална идеология и налага тази идеология и в държавите членки. Пример за това е политиката на концесиониране на обществени услуги, която страните от съюза провеждат под давлението на комисията. 

Неолибералната идеология е разрушителна и за природата. Тя търпи крах в целия свят. Вижте пожара в Амазония: там предприемачи, окуражени от декларациите на президента Болсонаро в полза на бизнеса, подпалиха икономически интересните територии, за да улеснят по-сетнешната им експлоатация. Само така могат да се обяснят стотиците огнища, които наблюдаваме.  

- Дневният ред на България е различен от този на останалите държави на Стария континент. Какво трябва да свърши властта у нас, за да догоним европейците?

- Ние се отдалечаваме от Европа, макар формално да членуваме в съюза. За да встъпи в ЕС, една страна трябва да спазва върховенството на закона. България вече не отговаря на този критерий, ако въобще някога го е покривала. 

Европа вопие срещу нарушенията на демократичните принципи в Полша и Унгария, но се прави, че не забелязва България, където проблемът е много по-остър. В този смисъл ние трябва първо да се явим на поправителен изпит по демокрация, преди да се надяваме да догоним Европа икономически и социално. Този изпит политиците във всяка държава държат пред своите избиратели, а гражданите - пред съвестта си. У нас обаче властимащите безчинстват безнаказано, а народът се спасява поединично, вместо да даде колективен отпор. 

- Проблемът с корупцията у нас вече е виден и за европейските институции. Смятате ли, че мониторинговият механизъм дава резултат за справянето в нея? Трябва ли той да продължава?

- Илюзия е, че Европа се интересува от нашата демокрация. Мониторинговият механизъм е не просто безполезен, но и вреден. Той бе използван от комисията Юнкер като инструмент за политическа подкрепа от ЕНП, която доминира в ЕК, за ГЕРБ, която управлява у нас. Формулировките в докладите са обтекаеми и незадължаващи. ЕК се научи с годините да злоупотребява с механизма за свои нужди. В последния доклад щадящият тон към България бе използван за злепоставянето на Румъния. Механизмът трябва да бъде снет.

- Член сте на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и заместник-член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП. Кои интереси на България ще защитавате в тях?

- Те са неизброими, в зависимост от различните въпроси. Когато избухна кризата с африканската чума, съвместно с румънската депутатка Кармен Аврам внесохме предложение за отпускането на допълнителни средства за обезщетения на пострадалите стопани и разработването на ефикасна ваксина срещу болестта. Ще внеса и ред въпроси относно законодателното обезпечаване на киберсигурността, защото течът на лични данни от НАП показа в каква степен нашите институции и личните права на българите са уязвими за посегателства. 

Едно е ясно, че за да отстояваме интересите на България в ЕП, трябва зад нас да имаме реално функционираща държава, каквато вече нямаме. Първо трябва да спечелим битката за България тук. Предстоят местните избори и се радвам, че БСП издига силни кандидати по места като Пенчо Милков в Русе. 

- Какво очаквате от местните избори?

- На европейските избори много българи не счетоха за нужно да гласуват. Борисов прие победата си като опрощение за скандалите и реално осъществи тих преврат. Да, думата не е пресилена. В рамките на месец след изборите партиите бяха лишени от финансиране. Машинното гласуване бе отменено. Властта овладя обществените медии. Тези три фактора поставят под въпрос честността на всички следващи избори, защото: вече няма източници на що-годе обективна информация, няма ефикасен контрол при преброяването на гласовете, а лишените от финансиране партии бяха хвърлени в ръцете на бизнеса, който пък зависи от властта. Затова е важно да гласуваме. Дано този път повече хора го осъзнаят.