Иво Атанасов: В кой случай „проектантите” са искрени – когато напускат БСП или когато се обявяват за обединение вляво?

„На конференцията в Кюстендил си направих САМООТВОД от участие в евролистата. Още през януари помолих част от ръководството да не бъда предлаган. Минало ми е времето вече, изпял съм си песента. Може и да знам много “текстове” и “мелодии”, но в наши дни ми липсва енергията да ги изпълнявам. А в края на евентуалния петгодишен мандат в Брюксел вероятно вече ще бъда неадекватен като Байдън.

Оказа се обаче, че съм едно от двете имена С НАЙ-МНОГО НОМИНАЦИИ. Това говори убедително какво високо място заема ЛОЯЛНОСТТА КЪМ БСП в ценностната система на кюстендилските социалисти”.

Това написа в свой пост в социалната мрежа знаковият социалист. Ето още какво написа Иво Атанасов:

„В последните години те получиха болезнени УДАРИ от хора, на които са се доверили. И не само от Нинова насам, но и преди нея. След моите оставки през 2007 г. се смениха ШЕСТИМА ПРЕДСЕДАТЕЛИ на Общинския съвет на БСП в Кюстендил, ЧЕТИРИМА ОТ КОИТО НАПУСНАХА ПАРТИЯТА.

Последният случай беше с миналогодишния ни кандидат за общински кмет. Не беше най-подходящата фигура, но социалистите го удостоиха с доверие в аванс и го избраха за свой председател. Сториха го по времето на Нинова, тя се включваше в предизборните му кампании, така че поне в този случай няма как вината да е нейна. На кметските избори местният ни лидер се класира едва пети, оттегли се от поста си и от партията, но… запази мястото си на общински съветник - ТАЗИ ПОЗИЦИЯ ВСЕ ПАК Е ПЛАТЕНА. Може би щеше да убеди поне донякъде и мен, че прави всичко това в името на идеята, ако си беше подал оставката и като общински съветник. Не го стори, което дешифрира почти всичко. Най-малкото показва, че се води от ЛИЧНИЯ СИ ИНТЕРЕС. По всяка вероятност ще го видим и в някой НОВ ПРОЕКТ.

Подобни горчиви примери, а те са многобройни, осуетяват шансовете за успех на новите проекти. Сред участващите в тези опити има и свестни хора, но какво от това? На редовия социалист му е трудно до невъзможност да разбере В КОЙ СЛУЧАЙ “ПРОЕКТАНТИТЕ” СА ИСКРЕНИ - когато напускат партията или когато се обявяват за обединение в лявото пространство?

Ако им е до ИДЕЯТА, не е ли по-логично ДА СЕ ВЪРНАТ В БСП, да променят в нея онова, което не им харесва, и вече да я отстояват с възможностите на един по-мощен политически субект?

А ако това не е по вкуса им, не създават ли впечатление, че в този момент търсят общи действия, защото съзнават, че никоя лява формация извън БСП няма да прескочи бариерата за влизане в Европарламента? С други думи: сега - обща листа, а от утре - пак разделени.

Ако лявото не падне съвсем под чертата, ще е не благодарение на “проектантите”, а въпреки повечето от тях.

Оцеляването обикновено се дължи на онези, които не се колебаят да пренебрегнат личното. През 1999 г. например сегашният председател на Общинския съвет на БСП в Кюстендил получи най-много предложения да бъде нашият кандидат-кмет. Над 80 на сто от основните организации го бяха посочили. При тайното гласуване обаче това масово предпочитание беше отхвърлено и номинацията отиде при друг. Пак наш, но друг. Не е трудно да си представим какво му е било на пренебрегнатия. Можеше и той да напусне партията, и то много по-обосновано, отколкото миналогодишния ни участник в изборите за кмет. Можеше, но не го стори. И добре, че случаите като този също не са малко.

БСП МОЖЕ ДА БЪДЕ СПАСЕНА ОТ ЛОЯЛНИТЕ И ОТ ОНЕЗИ, КОИТО ОЦЕНЯВАТ ЛОЯЛНОСТТА. Това се почувства и на днешната ни конференция. Ето защо, живот и здраве, ще се включа и в новата предизборна кампания, и пак извън листите, а като редови социалист”.