Ивет Лалова: В трудни моменти точните хора са безценни

Ивет Лалова е родена на 18 май в София. Една от най-успешните и магнетични български лекоатлетки. Европейска шампионка в спринта на 100 м от Хелзинки 2012 г. Европейска шампионка в зала на 200 м от Мадрид 2005 г. Сребърна медалистка на 100 и 200 м от европейското първенство в Амстердам 2016. Бронзова медалистка на 60 м от европейското първенство в зала в Гьотеборг 2013. Национална рекордьорка на 100 м с 10,77 сек и на 200 м (зала) с 22,91 сек. Четири пъти е избирана за "Атлет на България".

- Ивет, покри норматив за олимпийските игри в Токио 2020 и ако всичко е наред, можеш да запишеш пето участие на най-големия спортен форум на планетата. Това е уникално постижение, никой друг български лекоатлет не го е правил. Как би го коментирала? 

- Безкрайно щастлива съм и благодарна, защото осъзнавам колко много фактори стоят зад този резултат. Радвам се най-вече, че съм здрава и върша работата си с огромна любов.

- Ти си постави тази цел след олимпийските игри в Рио 2016. Вярваше ли, че ще успееш? Четири години са много като време, особено за спринтьорите. 

- Тогава не го вярвах, но имах нужда от следваща цел. Нещо далечно, нещо много високо, което да ме мотивира, защото знаех, че има много време и много работа за вършене. Това беше моят начин да продължа напред.

- Пет олимпиади са си 20 години в елитния спорт. В какво е тайната на твоето дълголетие?

- В това да се опознавам и грижа за себе си все по-добре. Да се уча от грешките си и да искам винаги да се развивам и усъвършенствам, както и да работя със същия тип хора.

- Усещам в теб глад за състезания. Кое те мотивира да продължаваш да тренираш, да се състезаваш? 

- През цялата ми кариера съм имала най-различни стимули и винаги търся това, което ще ме накара да работя с усмивка и любов, дори когато стане трудно. Децата, и по-специално тези в клуба ми, са моята мотивация, защото виждам колко се гордеят с мен и зная, че това ги е довело на стадиона.

- Преди ли ти беше по-трудно или сега, имайки предвид натрупания опит? 

- Най-тежко беше през годините след моята контузия, когато бях отново на пистата, но много трудно се върнах обратно към стабилни силни резултати. Винаги има трудни моменти, но за щастие има и такива на неописуемо щастие, което ги компенсира.

- Да се върнем към този драматичен момент - тежкото счупване на крака и мъчителното възстановяване след това. Малцина вярваха, че ще успееш да се върнеш в спорта тогава. Кое ти помогна? 

- Помогна ми най-вече фактът, че бях много млада и изпълнена с желание тепърва да се доказвам. Времето и страданията, през които трябваше да премина, нямаха значение за мен. В съзнанието ми беше само моментът на бягане, на нови победи. За мен не съществуваше вариант да не се върна на пистата.

- Какво научи от този момент на изпитание в живота ти? 

- Научих колко е важно да имаш късмет, защото през годините срещнах само двама атлети с такава контузия и те не са успели да се върнат обратно в спорта. Научих колко е важно да имаш търпение и най-вече, че точните хора около теб в тези моменти са безценни.

- Макар следващият въпрос да е доста изтъркан, но все пак - какво ти даде спортът? 

- Спортът ми даде възможност да опозная себе си така, както малко други неща биха го направили. Да разбера лимита и на физическите, и на психическите си възможности. Научи ме на постоянство, дисциплина, коректност. Срещна ме с безброй прекрасни хора.

- Какво остава скрито от зрителите извън секундите на пистата? 

- Всички километри бягане и тонове тежести. Всички сълзи. Повечето контузии, с които за съжаление се борим всички и които ни напомнят, че сме човешки същества.

- Ти ли избра леката атлетика, или леката атлетика избра теб? 

- Бих искала да кажа, че аз я избрах, но поглеждайки назад, съм убедена, че тя е избрала мен.

- Ако не беше пистата, каква щеше да бъде Ивет Лалова? 

- Може би щях да се занимавам с журналистика. 

- Откри собствена треньорска школа "Ивет Лалова Спринт Академи". Новата Ивет Лалова ли търсиш? 

- Новата Ивет Лалова ще се появи и без някой да я търси. Аз искам да дам шанс за спорт и здраве на всички тези деца. Да ги науча на това, което атлетиката ме е научила, и да предам това, което е дадено на мен.

- Имаш и друга кауза - борбата с диабета. Какво е твоето послание? 

- Да бъдем информирани за това как се храним, колко захар консумираме и най-вече какви типове диабет има. Както и да се изследваме и да се грижим за себе си. 

- Премести се да живееш основно в Италия. Лесно ли взе това решение? 

- За човек, който пътува през по-голямата част от живота си, мога да кажа, че за мен е важно как ще свърша работата си. Живея между България и Италия и така поддържам един баланс и спокойствие, които са изключително важни по време на подготовката и състезателния сезон.

- Как те посрещнаха в родината на твоя съпруг Симоне Колио? 

- Както казват, камъкът си тежи на мястото. Не мисля, че някога мога да се чувствам някъде така, както в България. 

- Какво е за теб семейството? 

- Семейството е най-голямата опора. Това са най-важните хора за мен. Израснала съм в трудни години, но имах толкова хубаво детство и пазя прекрасни спомени от него. Колкото повече се приближавам до момента да имам деца, толкова повече оценявам всичко, което моите родители са ми дали.

- Казват, че истинската италианка трябва да знае да прави спагети. Ти научи ли се? Коя е любимата ти рецепта?

- Обожавам да готвя и пастата беше първото нещо, което се научих да правя. Много обичам такава с пресни морски дарове.

- А спазваш ли диети, за да се поддържаш в такава перфектна форма? 

- Не бих го нарекла диета, а по-скоро един изграден с години начин на хранене, в който избягвам много неща, като захарта например. 

- Как би определила своя стил на живот, на обличане? 

- Подчинен основно на това, с което се занимавам, но винаги се опитвам да съхраня частица от своята индивидуалност. Както и да си запазя и другите интереси, които имам, освен спорта.

- Какво е необходимо, за да бъде една жена красива? 

- Да се чувства обичана.

- Как минава един ден на Ивет Лалова?

- Денят се върти или около тренировки, или около състезания и пътувания. По отношение на баланс и режим съм станала наистина голям професионалист. Не забравям обаче да бъда на разположение на хората, които обичам, и да имам време за тях. 

- Знам, че много обичаш книгите. Какво четеш в момента? Коя книга е способна да те развълнува? 

- Обожавам Стивън Кинг и неговите истории успяват всеки път да прожектират филм в главата ми. В момента чета и книги на Антъни Робинс, на когото съм голям фен. 

- Винаги си много усмихната, позитивна. Как успяваш неизменно да съхраняваш усмивката си?

- Старая се да обръщам повече внимание на хубавите неща, мечтая, правя планове и винаги си поставям цели. Имам безценни хора около себе си. Когато постигам успехи, радвам цял един народ и децата искат да спортуват повече. Как да не се усмихвам?

- С какви очи гледаш към бъдещето? 

- Бих искала да кажа през розови очила, но никой не знае какво го очаква. Мога само да мечтая и да се надявам да имам сили и кураж да преминавам през трудностите и да създам нещата, които искам. 

- Твоята философия за живота? 

- Прави добро и ще получиш добро.

- Твоето послание към читателите на ДУМА?

- Пожелавам им здраве и толкова прекрасни мигове, че да не им достигат думи, за да ги опишат!