Иван Вазов - кръстник на "Красно село"

Всеки софиянец пък и всеки българин знае, че има столичен квартал "Красно село", но малцина са ония, които знаят кога възниква поселището и кой му дава това звучно име. "Красно село" е сред малкото софийски квартали с ясна история от първия си ден.

Първият му жител е Димитър Н. Геров. Роден е в Панагюрище и е син на Никола Геров, който по време на славното Априлско въстание, заедно със Стоил Финджеков и Никола Бимбашов, са майстори на черешовите топчета в столицата на Четвърти революционен окръг - Панагюрище. След потушаване на въстанието, запалване на селището и кланетата в него, Димитър Геров взема каквото може и след дълго пътешествие се установява край София.

По това време на мястото на днешното "Красно село" няма нито една постройка, а най-крайните къщи на София опират до сегашната емблематична болница "Н. И. Пирогов".

В брой от "Известия на Красноселското народно читалище", периодично издание за просвета, култура и изкуство, книга II от 1938 г., са публикувани "Бележки-спомени" на първия заселник:

"Беше годината 1897, когато търсейки място в землището на село Бояна за реализиране на зародилата се тогава у мене идея за създаване на едно образцово стопанство, аз харесах едно място от около 12 декара, които откупих, и на другата година построих на него скромна къщурка, в която заживях със семейството си без никакви съседи".

Следващите три години Димитър Геров живее на това място сам, липсва всякакъв транспорт, има само селски неподдържани пътища.

Обстановката постепенно се променя когато започва строежът на трамвайната линия София-Княжево. Идват още няколко заселници: Васил Коцев, Димитър х. Иванов, Стоян Варталски и един софийски съдия с фамилно име Монаджиков. В началото трамваят е конски. От 1 януари 1901 г. тръгва електрическият трамвай по една от първите трамвайни линии на Балканите, тогава най-дългата трамвайна линия в столицата. Съблазнени от хубавата природа и удобствата с превоза, а също и от евтините за времето си дворни места, броят на новодомците тук нараства.

Селището все още няма име, води се Махала Бояна.

В спомените си първият жител на новото поселище продължава:

"През 1903 г., събрани на съседска среща у нас, се породи желание да изберем подходящо име на нашето селище".

Започват предложения: Ягодово предлагат ягодарите, Малиново предлагат малинарите, Градината предлагат градинарите, Нова Бояна  подхвърлят други. 

Разбрали заселниците, че сами няма да се споразумеят и решили да се отнесат до някое авторитетно лице в столицата. Спират се на уважавания от всички българи поет и писател Иван Вазов. Изпращат Димитър п. Иванов, тогава личен приятел с патриарха на българската литература, и с него още двама - да бъде делегация.

- По вашия въпрос не съм мислил - започнал Вазов, - но когато с трамвай съм ходил до Княжево и съм гледал никнещите тук-там из просторното поле къщички, аз съм си представял, че не след много време тук ще има голямо и хубаво село. 

В края на разговора Вазов предлага две имена за новото поселище: Калояново или Красно село.

Единодушно всички от махалата приемат второто име - Красно село.

"По такъв начин - пише първият заселник - се тури началото на създаденото от мен поселище, което в продължение на 40 години се разрастваше и достигна до днешното си положение, броейки над 10 000 жители. Щастлив се считам, че макар и след много години, доживях деня, в който нашето поселище с право се посочва като най-хубавото и модерно предградие на нашата столица".

Така, прославеният народен поет и писател Иван Вазов, става кръстник на Красно село като му дава толкова живописно и с историческо съдържание име.

Какво е имал предвид прочутият поет и писател при предлагането на тези две имена?

Първото име, което предлага Вазов е Калояново, на името на севастократор Калоян, някогашен владетел на тези земи, съпруг на прелестната Десислава. Портретите им са изписани в криптата на църквата. Вазов се е любувал на прекрасните стенописи в Боянската църква още по време на игото - 1874 г.

След Освобождението Вазов проявява особен интерес към Витоша, към зелените поляни под нея и към старата Боянска твърдина, влезли в творчеството му. И по-късно, през 1897 г., като пише във в. "Мир", един от псевдонимите му е "Боянец". Пред биографа си проф. Иван Шишманов той споделя:

"Аз съм влюбен, както знаеш, във Витоша. Любувам й се всеки ден от прозореца и писал съм доста за нея и в проза и в поезия". 

А за духовния храм той говори с възторг:

"Боянската черква. Тук се усеща добре моята романтика".

Убеден русофил, и за второто предложение - Красно село - Вазов има не по-малко съображения.

Красно село е име на селище в околностите на Петербург. В него е квартирувала Първа донска дивизия. Тя прекосява дълъг път от Петербург до Дунав и взема участие в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. В околностите на София, в землището на днешното "Красно село" е бил нейният пръв лагер. Вазов явно се е срещал в Одеса, в Петербург или в София, с някои от красноселските освободители. А и звучността и образността на името на тяхното селище са му харесвали, за да го препоръча на първите заселници. Още повече, "красно" в старобългарския език означава красиво, привлекателно.

В землището на "Красно село" е и прочутото Хайдушко кладенче, наричано и Хайдушко изворче в местността Хайдушка поляна. Тук се подвизавали народните хайдути Марко Войвода и Кьосеоглу Вълко. Вазов вероятно е проучил историята на тези места поне що се отнася до хайдушкия им епос, тъй като "красно" има смисъл на "красиво", но и на "червено", "обагрено от кръвта".

След жестокия Ньойски договор от 1920 г. и преди началото на Втората световна война, от останалите под чуждо иго български земи хиляди семейства тръгват към Майката родина. Около 500 семейства бежанци се установяват в тогавашния сателитен квартал на столицата - "Красно село". Оттогава негови райони са назовани "Добруджански квартал", "Царибродски квартал" и др.

Официално името на новото и красиво селище намира своето място когато се публикува списъкът на населените места в България. През 1926 г. Боянската община обявява, че само в боянското "Красно село" живеят 700 семейства.

От една къщичка на "гола" поляна "Красно село" толкова се разраства, че сега вече районът с това име е сред първите в столицата.