12 Юли 2020неделя23:56 ч.

Иван Вазов

Имена

Иван Вазов - духът на България

170 години от рождението на Патриарха на българската литература

/ брой: 120

автор:Иван Гранитски

visibility 280

Иван Вазов е животворният и неумиращ дух на България. Без огромния духовен подвиг и колосално творчество на Иван Вазов, Христо Ботев и Захарий Стоянов нямаше да има свободна България, както и без саможертвата и гениалната организационна дейност на Апостола Васил Левски нямаше да има Априлско въстание, хиляди събудени за българската свобода поборници, четници и освободени от робското у себе си люде.

Жизнеността, устойчивостта, волята и историческата издръжливост на българската енергия, потискани през столетията на варварското иго, избликват с изключителна сила у Вазов още в навечерието на Априлското въстание. Ако Добри Чинтулов е призивната тръба на националното пробуждане, свиреща сбор на всичко патриотично, честно и безстрашно, което е готово да се посвети на отечествената кауза; ако Христо Ботев е първата ярка манифестация на расовото саморазгръщане на българския гений (според блестящото определение на Гео Милев); то талантът на Иван Вазов със сурови рембрандовски краски пресъздава трагизма и заедно с това възторга на епохата, все още живото и жилаво мрачно наследство на робските инстинкти и в същото време - величието на подвига, саможертвата и безстрашието на пробуждащия се български народностен дух.

Стремежът на Патриарха да проникне в движещите тенденции на историята, да анализира основните характеристики на епохата, да долови духа на времето откриваме още в първите му три стихосбирки - "Пряпорец и гусла" (1876), "Тъгите на България" (1877) и "Избавление" (1879). Поетът се интересува от времето и неговите трансформации у човека. Изкушава го темата за историята като действаща реалност, събитията като сляп фатум, но и като разсъждаващ личен избор на индивида и народа.

Поетът постоянно е разкъсван между пантеистичния полет на своя дух и парвенюшката действителност, в която е потопен. Той се чувства особено омерзен в края на 1876 година, когато наблюдава в Букурещ стихията на еснафското самодоволство, в което тънат някои българи, докато техните братя страдат под чуждия ярем. В същото време Вазов разбира с трагична острота скръбната, страшна, но и величава драма на българските политически емигранти, които не само загиват за свободата на Отечеството, но и с десетилетия и векове изпреварват съзнанието на обикновения българин.

Напрежение възниква между високата моралистична строгост на Вазовите принципи и пълното отсъствие на каквато и да е нравственост и морал в конкретиката на историческите събития. Затова моралистът, художникът Вазов винаги търси упование в историческите примери на величие и храброст или сред природната хармония. Природата е съвършена, прекрасна, а човекът е несъвършен, често грозен и зъл. И само там, където има саможертва в името на националната свобода, има и хармония с природното величие. Вазов не приема безнравствените принципи на века. Не само в Букурещ той усеща духа на разтлението сред българската емиграция, гордото му сърце се чувства притеснено и в Берковица, и в Пловдив, където живее след Освобождението.

От Христо Ботев и Иван Вазов започва великата и същевременно страшна традиция големите имена в новата българска литература да са не само ярки таланти (в художествено-естетичен смисъл), но и народни будители, духовни водачи на своето Отечество, глас и съвест на епохата. Засилването на социалните мотиви в поезията на Вазов след 1885 г. е в отговор на ерозиращи обществената тъкан тенденции. И поетовата лира като извънредно чувствителен камертон отбелязва трагичните социални резонанси. Но авторът на "Епопея на забравените" и "Сливница" противопоставя на развратителите на здравия народен морал не само величавите примери от миналото, не само безстрашието и подвига на поборниците за национално освобождение. Той непрекъснато привлича погледа на обществото към хармоничната необятност на българската природа, към посланията на народното творчество и фантастичното многообразие на фолклора, на народните носии, на обичаите, песните, легендите, приказките, апокрифите, обредите, та дори и суеверията, кристализирали не само като социокултурни факти, но и като неподражаемо национално духовно наследство.

Иван Вазов търси истинските нравствени опори, върху които да стъпи българското общество в навечерието на новия век. Той знае, че народ, който се надява на добро бъдеще, трябва да има обединяваща национална кауза, вдъхновяваща национална идея; че трябва да възпитава младите и подрастващи поколения в дух на обич към собствената отечествена традиция; че трябва да работи за изграждане на устойчиви морални и естетически ценности.

Сигурно затова творческата фантазия и съзнание на Иван Вазов са изкушени и от предизвикателството да съчинява стихотворения, посветени на малки деца. През 1883 г. в Сопот по поръчка на Д. В. Манчов създава една малка сбирка с такива творби. Поетът привлича вниманието на българчетата към две основни теми: Отечеството и родната природа. Той усеща, че ако завладее чистото детско съзнание с величието, красотата и важността на тези две теми, ще помогне при оформянето на характера и изграждането на личността. И Вазов рисува пред наивното и непорочно детско съзнание завладяващи картини от българската природа, вае сцени от бита, иконописва духовната вселена на българския живот. Лирически късове като "Сватба", "Димитровден", "Великден", "Гроздобер", "Село", "Орач", "Отечество" изграждат идиличната картина на все още цялостен духовен космос, неразрушен от разяждащата киселина на прииждащите нихилизъм и парвенющина, които са белег на новото време. И тъкмо хубостите на българската природа играят ролята на велик хармонизатор.

Вазов внушава чувството на любов и преклонение, възторг и благоговение пред българската природа. Стихотворения като "Пролет", "Лято", "Есен", "Зима", "Молитва", "Жетва", "Пролетен дъжд", "Ела", "Нива", "Бъдни вечер" освен познавателната си стойност имат изключителната способност да облъчват с чиста и нежна любов детското съзнание. За тези творби са характерни свежестта на поетическото чувство, графичната изчистеност на формата, ярката наситеност на лирическото изображение с високи нравствени послания, с внушения за красота, нежност, умилителност, добротворност, лъчеструйност, светозарност. Тук трябва да подчертаем особено творби като "Марица", "Търново", "Вардар", "Дунав", "Стара планина", "Отечество", "Цар Симеон", които ни внушават завладяващо чувство на патриотична гордост и любов. И неслучайно някои от тези стихотворения веднага се превръщат в популярни песни.

В поезията на Иван Вазов е вградена възторжената и драматична история на пробуждащия се български народностен дух след векове варварско иго. В поезията на Иван Вазов са въплътени конкретните послания на бурното време, когато от исторически ферментиращите съставки на разпилените през столетията расови, племенни, родови и т.н. пулсации възниква нова нация. В поезията на Вазов се самозаражда, самосъздава и саморазвива вселената на възкръсналите българска душа, характер, воля, манталитет. В такъв аспект можем да кажем, че Иван Вазов - това е другото име на възземащата се за нов живот българска нация.

Иван Вазов - животворният дух на пробуденото за свобода Отечество!

ЕЦБ поема надзора на банките у нас

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 131

300 хил. фирми излизат на свободния пазар на ток

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 131

Газът поскъпва от август

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 131

Заведенията със специален знак, че спазват мерките

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 131

В Русия успешно изпробват ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 308

/ брой: 131

Ердоган: Градим велика Турция

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 131

Трансфер на капитали у нас извършвал Заев

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 131

Продължава диалогът Белград-Прищина

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 131

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 546

/ брой: 131

Пешеходци срещу автомобили

автор:Деси Велева

visibility 245

/ брой: 131

Израстването на едно общество

автор:Милена Милошева

visibility 267

/ брой: 131

Изповед на една 60-годишна жена

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ