15 Октомври 2019вторник18:27 ч.

Разговор

Иван Кръстев: Трябва да преборим масовата бедност

Бойко Борисов превръща тези избори в залог за собственото си политическо оцеляване, смята кандидатът за евродепутат от "БСП за България"

/ брой: 95

автор:Павлета Давидова

visibility 886

Иван КРЪСТЕВ е магистър по международни отношения на СУ "Св. Климент Охридски" и по финанси на УНСС. Сътрудник към ЕП от 2014 г. Зам.-министър на образованието и науката (2013-2014). Председател на фондация "Солидарно общество". Владее английски, немски, руски и сърбохърватски език.

"Образованието е ключовият фундамент на всяка страна, у нас то е основен проблем редом с бедността"   

- Г-н Кръстев, в началото на кампанията заявихте, че ваш приоритет в ЕП ще е защитата на трудовите и социалните права на гражданите. Като най-голяма заплаха за общото бъдеще на ЕС определихте бедността и неравенствата в доходите и жизнения стандарт. Как всички тези проблеми могат да намерят своето решение?

- На първо място ЕС трябва да бъде ориентиран към проблемите на обикновения човек. За да имаме наистина социален съюз, политиките на Европа трябва да са свързани с осигуряването на висок жизнен стандарт и достойни равнища на доходите. Високите доходи сами по себе си са катализатор на икономическо развитие. Под доминацията на десницата през последните десетина години съюзът насърчаваше свободния пазар, но предимно в полза на големите мултинационални компании, а не на работещите хора. Това доведе до нарастване на неравенствата между държавите членки и вътре в тях. Уви, ЕС не успява да работи като машина за сближаване именно поради тези натрупани проблеми.

- Ще успее ли новият Европарламент да спре разделението на "скорости" и да преодолее неравенствата?

- Пред новия ЕП, а и пред Съвета на Европа, стои нелеката задача да претворят в работеща нормативна база наскоро приетия социален стълб. Тя трябва да гарантира по-добре правата на работещите както по отношение на условията на труд, така и по отношение на трудовите възнаграждения. Една добра идея в тази посока е въвеждането на единен стандарт за европейска минимална работна заплата, т.е. да има гаранции, че минималните доходи ще растат пропорционално с нарастването на икономиката и с нарастването на средните доходи. България е един емблематичен пример за страна, която се нуждае от това. При нас БВП по покупателна способност е около 49% от средния за ЕС, а средните равнища на доходите на труд са малко над 39%, т.е. имаме значителна част, която се губи и не отива у хората на труда, а се материализира под формата на печалби за бизнеса. Справедливост може да бъде постигната чрез съответните регулации както на европейско, така и на национално равнище.

- Как може да се намери тази така очаквана справедливост? Има ли рецепта и може ли БСП да я предложи и изпълни?

- Намирането на справедливостта не е еднократно действие и не е въпрос на действие само в една или друга сфера. На първо място би следвало да се гарантират върховенството на закона и правовият ред в държавата. Необходими са действия в няколко други насоки. Сред тях е осигуряването на достатъчно свобода в икономиката, т.е. гарантиране на лоялна конкуренция, защита на малките и средните предприятия от натиск на големия корпоративен бизнес или от олигархични структури. И на последно, но не по важност място е необходимо създаването и реализирането на такава социална политика, която да гарантира поетапното преодоляване на масовата бедност в страната.

- Колко далеч е всъщност България от средните нива на възнаграждения в ЕС и реалистично ли е да вярваме, че ще стигнем европейските стандарти?

- За съжаление, и тук отново оглавяваме негативните класации. Към момента средното възнаграждение на час в България е 1,60 евро, докато средно за ЕС то е над 13 евро. Първенец е Дания с 22 евро на час. През последните 10 години в Румъния минималната работна заплата е пораснала с 297 евро, същото е в Словения, а в Литва ръстът е с 323 евро. В България увеличението в номинален размер е едва 164 евро. На дъното сме и по темп на растеж на минималните доходи. Това е изключително притеснително, тъй като ние така или иначе сме с най-ниските възнаграждения... 

- Били сте просветен зам.-министър, едно от младите лица в листата сте, може ли да очакваме развитие на културния чек, на младежкия план, на "Еразъм"... И какво е бъдещето им у нас, тъй като някои от тези инициативи така и не намериха реализация в България? 

- За съжаление, управляващите нямат подходящото отношение нито към образованието, нито към културата като основа за развитието на държавата и на обществото ни. България сигурно е държавата членка, която отделя най-малко от БВП за култура и за огромно мое съжаление сме на дъното по процента от БВП, който се отделя за образование. Предвид многобройните проблеми в образователната сфера, наслоявани вече десетилетия, подобна липса на ангажираност от страна на държавата е изключително опасна. Образованието формира нацията, тъй като то изгражда у подрастващите ценностна система, възпитава родолюбие, знания и умения. То е ключовият фундамент на една страна. Около 57% от брутната добавена стойност в българската икономика се създава от човешкия капитал. Без инвестиции в човешкия капитал, които основно минават през образователната система, няма как да имаме високо развита и конкурентоспособна икономика. Затова и в Европа, и у нас трябва да бъдат насърчавани и приветствани инициативи като културния чек, които развиват мирогледа на младите, като показват богатото културно наследство на България и ЕС. Програмата "Еразъм" е изключително добър пример как европейската солидарност може да обединява младите хора в Европа, да им показва това, което ги свързва, а не това, което ги разделя. Ще настояваме за допълнителни средства и удвояване на бюджета за "Еразъм" в следващия програмен период, тъй като това е програма, която наистина свързва младите европейци и ги кара да се чувстват една общност.

- Какъв ще е вашият личен приоритет, ако бъдете избран за евродепутат?

- Ще се боря за европейска подкрепа за преодоляване на бедността и ниските доходи. ЕС трябва да осигури необходимите програми и средства за тяхната реализация за справяне с проблема. Съюзът се провали в опитите си да намали бедността, а България е може би най-засегнатата държава членка - над 44% от нашите сънародници живеят в риск от бедност и социално изключване. Това е нетърпимо положение, което спъва цялостното развитие на страната и нейното бъдеще. 

- Какви са очакванията ви за изборните резултати и какво ще последва след това?

- Очаквам убедителна победа на БСП и коалиция "БСП за България". Подобна победа би означавала отрицание на наложения политически модел. Модел, който хората масово отричат. Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че не смята да подава оставка при евентуална загуба на евроизборите, но пое кампанията на ГЕРБ "на ръчно управление". Това показва, че той превръща тези избори в залог за собственото си политическо оцеляване. Вотът на 26 май не е просто "за" или "против" Борисов, а "за" или "против" модела, който той и ГЕРБ наложиха в управлението на всички равнища - модел на системни злоупотреби с публични средства, модел в разрез не само със закона, но и с морала и ценностите - както българските, така и европейските. Затова БСП трябва да спечели изборите.

София в топ 20 по най-бързо поскъпване на жилищата

автор:Дума

visibility 236

/ брой: 197

С 3% поскъпна свинското през септември

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 197

Без подпомагане на животновъдите заради сушата

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 197

Отиде си голям приятел на България

автор:Велиана Христова

visibility 638

/ брой: 197

Мутрокрация

автор:Йонко Бонов

visibility 318

/ брой: 197

Датата

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 197

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ