ИВАН ГРАНИТСКИ: Апостола отдавна е канонизиран в народната памет

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ИВАН ГРАНИТСКИ е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор и зам.-главен редактор на в. "Пулс", зам.-главен редактор на в. "Литературен фронт", главен редактор на сп. "Черно и бяло", директор на ИК "Христо Ботев", генерален директор на БНТ. Създател е на изд. "Захарий Стоянов", главен редактор на сп. "Везни", директор на изд. "Гео Милев" и председател на Международната фондация "Гео Милев". Автор е на над 45 книги - поезия, литературознание, литературна критика, изкуствознание и публицистика, детска литература. Доктор е на философските науки. Член-кореспондент на БАН, professor honoris causa 2022. Носител е на престижни национални награди. Член е на УС на СБП, на УС на Агенция "София-прес", на много организации, участник в дарителски акции, водещ на културно-публицистични предавания в редица медии.

- Господин Гранитски, в своята лекция "Духовните послания на Апостола на свободата Васил Левски" посочвате, че повече от век неговите биографи и изследователите на писменото му наследство се опитват да разгадаят отделни ключови думи от духовните му послания и драматичната тайна на страшните четири въпросителни след "Народе????". Вие как тълкувате тези въпросителни?

- Действително повече от век биографите на Левски и изследователите на неговото писмено наследство се опитват да разгадаят драматичната тайна на страшните четири въпросителни след вопъла "Народе????". Дали всъщност това е вопъл, поплак, скръбен възглас, пронизващо стенание или призивен и литаврен вик? Тържествена бойна тръба или едва доловима въздишка? А може би е скръбен шепот или философско-съзерцателен, отправен към дълбините на свръх-Аза въпрос? 

Очевидно трябва да търсим разбулването на загадката в самия характер на Апостола на българската национална революция, в многопосочните измерения на неговите манталитет, характер, темперамент, социално-политически възгледи и цялостна духовна нагласа. Ако препрочетем отново писмата му (особено тези до Данаил Попов, Панайот Хитов, Филип Тотю, Любен Каравелов, до отделни революционни комитети) или редове от неговия личен бележник (Джобното тефтерче, 1871-1872), ще открием удивителна закономерност и последователност в употребата на цели фрази емблеми, близки словосъчетания, зад които са кодирани основните принципи на националнореволюционната философия на Левски, ясната и стройна система от неговите политически възгледи за бъдещото устройство на свободна България, както и своеобразният му нравствен катехизис.

И днес в трагичното и бравурно наше съвремие четирите страшни въпросителни на Левски бодат очите ни, стряскат ни и ни призовават да се събудим - като общество, като личности и като достойни индивиди.

- Виждаме в много кабинети, поставен на видно място, портрета на Апостола, но колко ли от техните обитатели застават всеки ден пред него като на изповед и си казват: Днес свърших това и това; днес сгреших, но ще се опитам да поправя грешката си... 

- За съжаление не само образът на Левски виси със страшна сила в кабинетите на държавните и политическите ни мъже, но и други портрети на нашите революционери и поборници - Христо Ботев, Стефан Стамболов, Георги Раковски и пр. Но отношението към тях е повече от дежурно. Даже не съм сигурен дали обитателите на държавните кабинети са попрочели нещичко за величавото дело и подвиг на споменатите революционери и поборници. Не може да не ви направи впечатление, че официалните ни лица се сещат за споменатите велики люде само по повод някои годишнини, а трябва техните завети да са програма за дейност на съвременните политици и пример за родолюбие и безкористна работа за Отечеството.

Уви, днешната политическа картина е друга. Левски говори за единение, единомислие, единодействие на поборниците, затова, че трябва да се пазят от губителни крамоли и разпри помежду си и ги съветва взаимно да си посочват кривиците, па да вървят заедно напред. А какво виждаме ние днес на така наречената политическа сцена - нескончаеми разправии в парламента, покупко-продажба на народни представители, които гастролират от една в друга партия. Хаос, безпътица и скандали, в които изтича безценна национална и социална енергия...

- Кои думи/мисли/епизоди от живота на Васил Левски най-силно Ви вдъхновяват за Вашите собствени дела и постъпки?

- Знаковите думи, които използва Апостолът на свободата в своите писма до поборниците и комитетските дейци, са Свобода, Независимост, Братство, Чест, Дълг, Достойнство, Саможертва, безкористно служение на Отечеството, Братолюбие, Смирение и пр. Дълбокият смисъл на тези думи, за жалост, като че ли е позабравен от съвременните наши политици (с малко изключения), но по-важно е да се разбере съдържанието, духовната енергия, която се съдържа в словото на Левски в неговите писма до комитетските работници. Затова смятам, че истинският, достоен и почтен съвременен политик трябва по-често да препрочита писмата на Васил Левски, та белким усети и проникне във философията на неговите разсъждения и особената знакова натовареност на думите му.

Защото дори когато цитират някои от крилатите фрази на Апостола, например "Времето е в нас и ние сме във времето..." или "Цели сме изгорели от парене...", ги изваждат от общия контекст на писмата на Левски и затова често стават неразбираеми или тълкувани погрешно.

- Чели сме романи, гледали сме филми и театрални спектакли, които изграждат образа на Апостола според представите на техните автори. Художествените интерпретации на образа му често пораждат спорове. Но може би най-чистата истина за личността Васил Иванов Кунчев се съдържа в тефтерчето му и в писмата, сътворени от неговата ръка, ум, сърце? 

- Най-ярко и завладяващо, разбира се, е пресъздаден образът на Апостола в поемата на Иван Вазов от "Епопея на забравените". По-късно редица талантливи български белетристи и поети са посягали към неговия величав образ, а големи художници са интерпретирали сюжети от драматичното му битие.

Споменавате, че често пъти има спорове около художествената интерпретация на образа му, но той отдавна е канонизиран в народната памет. И никакви спорове или опити за псевдомодерни трактовки не могат да засенчат неговото величие, не могат да откършат и клонче от венеца на безсмъртието. 

- С какво Васил Левски може да ни бъде ориентир и опора днес, в нашето нелеко битие и доста разединено общество?

- Ще си позволя тук да насоча вниманието ви към отделни важни писма на Апостола до някои от комитетските дейци, в които е концентрирана не само неговата стратегия за националното освобождение, но и виждаме колко актуално звучат неговите разсъждения и предупреждения. Осъзнавайки ясно титаничните мащаби на борбата за национално и социално освобождение, дяконът революционер няма илюзии, че някой друг отвън ще свърши черната работа. И многократно с прискърбие възклицава по отношение на т.нар. велики сили, че ние твърде често сме били тяхна "машина". Нека да цитираме част от писмото му до Панайот Хитов от 10 май 1871 г., в което Левски предупреждава и пророчески провижда опасността от това националреволюционерите и поборниците да бъдат подведени от някоя от великите сили, които мислят преди всичко за своите геополитически интереси:  "Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи каквото и йоще някои и други има да им мекеруват за жалост. Изгориха ни! Тия пак посяха между нас [в]сякакви интриги и пак се не съ[в]зимаме. Затова ни и думат хората от отвън, че не сме били достойни йоще за такава нам свобода. С тая тяхна и голяма дума на нас ни е урок, че тряб[в]а по-напред да си понаредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е."

И днес това пророческо предупреждение е актуално. Пред очите ни през последните няколко десетилетия поредица български правителства с компрадорска страст и без капка свян обслужват чужди интереси във вреда на националните интереси и стратегически цели. Коментирайки в своите писма подобен тип поведение на някои от чорбаджиите, които мислят единствено за своя гечинмек, а не за благото на Отечеството, Левски ги нарича "изродици български", които чевръсто отърчават в конака.

- Издателство "Захарий Стоянов", на което сте създател и директор, подготвя и публикува ценни поредици с българска класическа и съвременна литература. Какво да очакваме на книжния пазар тази година? 

- Преди всичко едно ново почти академично издание на съчиненията на Пенчо Славейков, чието творчество не е преиздавано в многотомник от 1958 година. Сега ние сме сложили под печат пет внушителни тома, които съдържат не само неговото поетическо наследство, блестящата му критика и есеистика, яркото му преводаческо наследство, както и неговите писма (значителна част от тях се публикуват за първи път в събраните съчинения, особено някои от най-важните писма от Мара Белчева до него), архивни материали и пр. Подготвяме и деветтомно събрание на съчиненията на Любен Каравелов - друг ярък наш писател, незаслужено позабравен през последните години. Продължаваме специалната си поредица "Дълг и чест" с нови изследвания, посветени на Софроний Врачански, Григор Пърличев, Екзарх Стефан, генералите Георги и Владимир Вазови, Борис Сарафов, Гео Милев и пр. Както и оригинални творби на съвременни български учени, поети, белетристи и автори на литература за деца и юноши.

- От години издателството редовно дарява томове с произведения на български и чуждестранни автори на библиотеки, читалища, училища в София и страната. Това е много важен жест, като се имат предвид ограничените финансови възможности на много от тях.

- Издателство "Захарий Стоянов" гледа на дарителската дейност не като някакъв особен жест, за който да чакаме благодарност, а като наш отечествен дълг. Великите ни предходници от времето на Възраждането - свещенослужители, учители, книжари, читалищни дейци, са приемали дарителството като свещена обязаност. Опитваме се да вървим по техния път, защото споделяме философията, че безкнижният народ няма бъдеще. Затова по скромните си възможности даряваме книгите, които произвеждаме, на селски, градски, училищни, читалищни и други библиотеки.