05 Юли 2020неделя03:08 ч.

Снимки "Музикаутор"

Срещи

Иван Димитров: Квотите за българска музика са единственото решение

Абсурдно е да имаме талантливи хора, които искат да творят, но нямат възможност, казва изпълнителният директор на "Музикаутор"

/ брой: 41

автор:Боян Бойчев

visibility 778

Иван Димитров е роден на 10 март 1977 г. в София. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски" и бизнес администрация в УНСС. Има практика като адвокат, правен експерт и мениджър на търговско дружество в чужбина, а от 2012 г. е изпълнителен директор на организацията на автори и композитори в България "Музикаутор".

"Музиката няма никаква форма на подкрепа от страна на държавата"

- Г-н Димитров, от "Музикаутор" сте инициатори на подписката за задължителна квота за българска музика в ефир. Каква е идеята на тази подписка, какво целите чрез нея?

- От години творци поставят въпроса за задължителна квота за българска музика в родния ефир. И това никога не е пораждало сериозна дискусия. Затова ние решихме да изследваме обществените нагласи. Оказа се, че хората настояват за повече българска музика - над 72% посочват, че искат шест от всеки десет песни да са на български език. Аз мога да тълкувам това изследване на "Алфа Рисърч", че има потребност от повече наша музика и трябва да се търси механизъм тя да бъде удовлетворена. Затова решихме да поставим под общ знаменател всички заинтересовани: хората, музикантите, и да дадем ясен сигнал на политиците, че е необходима промяна. Успоредно направихме анализ на международната практика и проучихме опита в 22 европейски държави. В 12 от тях са предвидени квоти, например във Франция. А френският език се говори на четири континента. Квоти има в Белгия, Холандия, Словакия, Гърция, Северна Македония и много други страни. Решихме, че това е верният и единствен механизъм да се насърчи местното творчество. Петицията е просто израз на нещо, което трябва да обедини повече хора с общи интереси. 

- Шест от десет песни да са български... Очаквахте ли хората да поискат толкова много наша музика? И какво означава това за вас? 

- Потвърдиха се очакванията, че българите обичат родната музика. Допитването е в съзвучие с правени предходни, макар и частични. 

- То обаче предизвика протеста на музикалните редактори. От АБРО (Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори) също се обявиха против. Как ще отговорите на критиките? 

- Музикалните редактори в България през последните години не са много креативни. Първите топ 10 радиа, които са членове на АБРО, взети заедно, реално ползват не повече от 1800 уникални песни общо годишно. Което означава, че до крайния потребител не достига особено голямо разнообразие от музика. Вярвам, че акцентът към тази музика е насочен, защото радиата имат бизнес интереси и така генерират печалба. Но от друга страна, съгласете се, че ако само в "Музикаутор" има регистрирани 142 000 български парчета, а в световната музика те са над 25 милиона, да заложиш само на 1800 песни е малко прекалено. 

- Тези 60% постижими ли са? 

- В момента има няколко радиостанции, които пускат 100% българска музика и са успешни. Националното радио също излъчва от порядъка на 40% национална музика. Лично според мен 60% е малко високо. Квотата трябва да дава един минимум. Оттам насетне е въпрос на бизнес модели, разбиране и проучване интересите на аудиторията, за да се отговори на по-високо изискване. 

- Защо редакторите са против тази квота? 

- Първо, те не биха искали да им се налага съдържание. Второ, това, което те представят, е не музикалното, специфичното, а което се търси като основен тип култура, формирана към настоящия момент. Но има и прекрасни примери за друго отношение: в БНР, в "Дарик" - предаването "Носталджи". Хора, които изследват и търсят музиката. Дава се път на млади творци, но се прави и връзка с популярна музика, чиито изпълнители вече са починали. Те придават контекст на българското в дълбочина. Ако всички действат по този пример, аз съм сигурен, че твърдението "няма достатъчно българска музика" ще бъде опровергано от самите тях. Въпросът е да искаш да я откриеш, да я селектираш и да я представиш. Защото медиите под някаква форма правят точно това: стават платформа да се представи дадена музика и определена култура. 

- Обаче май е по-трудно да наложиш прохождащ български изпълнител, отколкото да вземеш наготово продукт на големите компании? 

- Вярвам, че е точно така. Музиката няма никаква форма на подкрепа от страна на държавата. Единствено Културният фонд на "Музикаутор" (това са 5% от приходите) се използва за създаване на нова българска музика. През последните седем години сме финансирали такива проекти на стойност 1 милион и 220 хиляди лева. Това е без алтернатива - пари, които отиват за творците да отделят време и енергия, да използват и технологии, за да създадат успешна музика на български език. Извън това други стимули няма. Ако медиите не те въртят, единствената сцена остава интернет, който е безкраен океан. 

- Как стои въпросът с музикалните платформи в интернет, например популярната "Спотифай"? 

- Ние имаме договор с тях и получаваме пари, които разпределяме на българските автори, но те не са много точно поради невъзможността да се създаде силен музикален бум, нова вълна качествена българска музика. 

- Може ли българската музика да бъде конкурентна на западната?  

- Категорично да! При това не само фолклорът. Например джазът. Има прекрасни парчета, които са успешни в международен план, големи музиканти. В техномузиката имаме силни проекти, които участват в международни фестивали. Това са хора, които са конкурентни, различни, но не получават възможност и ротации в България. 

- Какви шансове има един млад изпълнител, например в популярната музика, който иска да се наложи (изключвам поп-фолка, където нещата стоят по друг начин)?

- Има млади творци, които са успешни, но не са много, може би са под 10 души. Но има и доста други, на които им трябва мъничко подкрепа, за да усетят самочувствие, сила и порив и да виждат смисъл да творят. Абсурдно е да имаме талантливи хора, които искат да създават интересни неща и поради невъзможността да го правят тук, в България, да се занимават с нещо друго или да се налага да емигрират в чужбина. 

- Откъде ще дойде необходимата подкрепа, от тези 60% ли? 

- Нека не бъдат 60%. Ние говорим за една трета - една на всеки три песни да бъде българска. Ако това се случи, ще бъде напълно достатъчно, защото ще се даде възможност новата музика да бъде представена, хората да я свържат с определени лица, идеи и ценности. 

- Добре, но може ли на редакторите на предавания (най-вече в частните радиа) да им бъде наложена тази една трета? И какво ще се случи оттук нататък? 

- Темата за защитата на българския език, за задържането на младите хора тук, за създаването на работна ръка е изключително сериозна. Ние вярваме, че тя е консенсусна за обществото. Живеем в България, работим в България и искаме да се идентифицираме с българското в степен, в която това е приемливо, защото все пак сме част от света. Искаме да съхраним езика, който е уникален, специален и чрез квоти реално това може да стане. Но за нас е важно да има политически консенсус. Ако бъде наложена квота за една трета българска музика с подкрепата на всички парламентарно представени политически сили. Ако държавата отпусне минимални средства за създаване на музикална банка - място, където да се съхранява музиката, до която редакторите да имат свободен достъп, за да могат бързо да се ориентират и да я намират. Ако по примера на скандинавските държави се организират семинари, където творци се събират да пишат музика и тя след това намира приложение не само в страната, но и навън. Ако по примера на балтийските и на няколко централноевропейски държави успеем да финансираме и да поддържаме така наречения "музикален експортен офис", който да подкрепя участието на български изпълнители на международни фестивали, да подпомага сътрудничество по различни програми между хората, които се занимават с култура. Има механизми, които с малко средства и доста работа могат да бъдат активирани в допълнение към квотите, за да се завърти колелото. 

- Дали обаче политиците имат волята за този консенсус? 

- Ако погледнем краткосрочно, един такъв проблем по-скоро не би намерил решение. Но ние обръщаме внимание на дългосрочната перспектива. А тя не показва добри неща за българското общество. Ние намаляваме, имаме силна емиграция и застаряващо население, както и увеличаване дела на общества, за които нито българският език, нито образованието са ценност. Един от начините за справяне е да се консолидираме като нация чрез езика. Знаете, че така е било през Възраждането. Дългосрочната визия показва, че квотите са единственото решение, няма друга възможност. Ще има краткосрочен дискомфорт за музикалните редактори - няколко месеца, докато се реорганизират в работен план, но дългосрочно това е единственото смислено решение, което ще помогне да съхраним българския език. 

- Няма ли противоречие между това, което радиата и телевизиите излъчват, и това, което младите търсят и намират в интернет? 

- Да, има, но това е така в цял свят. Оказва се обаче, че българското общество е по-консервативно и у нас дяловете на телевизията и на радиото продължават да са изключително високи, за сметка на по-технологични общества. 

- Как тогава ще бъде регулиран интернет, с квоти ли? 

- Интернет трудно може да бъде регулиран. Единствената държава, която е регулирала интернет радиата си, е Полша и там политиката е наистина стриктна. У нас на практика засега това е невъзможно - в момента функционират над 300 онлайн радиа, които остават извън обсега на Комисията за регулиране на съобщенията, защото не се нуждаят от лиценз за честота. Те са и извън компетенциите на Съвета за електронни медии, който не може да контролира тяхното съдържание.  

- Колко музиканти са обединени в "Музикаутор"?

- За момента имаме малко над 3000 членове. И ако приемем, че за България представляваме 95% от световната музика, реално защитаваме интересите на над 2,5 милиона автори от цял свят. 

- В заключение, имат ли основание музикалните редактори да се притесняват от квоти за българска музика? 

- Темата не е еднозначна. Търсим баланс. Настояваме за 1/3 българска музика както в радиата, така и в телевизиите, където обаче изключваме квотния принцип за филмовото съдържание, спортните предавания, рекламите и новинарските емисии. Тоест не пипаме 70% от съдържанието на телевизиите, но в останалите 30% искаме квота за българска музика: в музикалните предавания, риалити форматите, сутрешните блокове... Предлагаме в закона да се определи като "българска музика" тази, в която поне един от авторите да е българин, а от българската музика, която е текст, тоест не е инструментална, поне половината да е на български език. Приемаме дори българин да пее на английски, защото това е начинът да се пробие на световната сцена. Тоест ние даваме широка възможност на музикалните редактори да си свършат работата, като в същото време подкрепяме родните творци на музика.

Курортът "Албена" затвори всички барове и дискотеки

автор:Дума

visibility 441

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 125

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 617

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 699

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 292

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 1274

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ