02 Март 2021вторник09:45 ч.

Иван Бас - най-българският глас на Буджак

Лиричен тенор, народен артист на Република Молдова, той беше певец-гордост на този край

/ брой: 15

visibility 1016

Иван Кавалов,
журналист от с. Кирсово, Република Молдова


Буджак... Тук кръстосват пътищата си разноплеменни народи, преплитат се езици и култури, традиции и обичаи. Тук, в степта зелена на Буджак, в голямото село Кирсово със смесено българо-гагаузко население, се е родил героят на нашия разказ Иван Бас, народен артист на Република Молдова, който беше един истински певец на този край. Казвам беше, защото за съжаление вече не е сред нас, но той ни остави своите песни, своето достойно име.
Направим ли днес една кратка ретроспекция на изминатия от певеца жизнен път, ще можем с пълно основание да кажем, че Иван Бас беше гласът на един пъстър свят, населен с българи, гагаузи, молдовани, украинци, руснаци...
Обичаха го и млади, и стари. Неговият специфичен лиричен тенор, неповторим стил и оригинален маниер на изпълнение, "кадифената" мекота на гласа му, ласкаеха ухото. Добре познат и тук, и извън границите на Молдова, той винаги бе очакван с отворени обятия. В родното му село Кирсово вече близо две столетия живеят заедно българи и гагаузи. Българинът Иван Бас е гордостта и славата на това голямо селище с над 7-хилядно население.

Иван Бас (отляво), отличен с почетна грамота от директора на Молдовската телевизия Думитру Цуркан по случай 10-годишнината на българската ТВ програма "На буджакска вълна"


Ние, нашето "басовско" поколение, сме се родили и расли, по думите на поета Дамян Дамянов, през едно страхотно столетие:

Родих се през един настръхнал век -
пристигнах не навреме на земята,
не знаех още що е туй "човек",
а бях видял човешка кръв пролята.

Наистина, не бяхме галеници на съдбата. Детството ни остана някак си "недоизживяно", тъй като беше ударил часът на Втората световна война, на ранното ни следвоенно възмъжаване.
- Бяхме, както казват нашенци, един билюк деца - споделя Иван Бас - десет души. Баща ни се помина рано. Наложи се след войната един по един да напускаме бащиното огнище. Животът и орисията  ни бяха като на много други селски чеда.
Завършва 4-годишно селскостопанско училище, но разбира, че неговото призвание е в съвсем друга насока и заминава за Кишинев, за да получи професионална музикална подготовка. Неговото име обаче става известно още преди да е завършил образованието си - след участието през 1957 г. в Световния фестивал на младежта в Москва.
Благодарение на таланта си и на добрата школовка Иван Бас след дипломирането си е приет в състава на Държавната филхармония. Оттук започва истинската му творческа биография. Той е солист в прочутия оркестър за народна музика "Флуераш" и работи с незабравими майстори. Участва в естрадни и народни състави, също в джазовия ансамбъл "Букурия" с ръководител Шико Аранов. Още се помнят най-популярните естрадни песни на Иван Бас - "Молдовски нощи", "Ръката си подай", "Аурика". Последната е посвещение на дъщеря му.
Разнищим ли спомените, ще видим, че повече от половин столетие Иван Бас се е трудил на попрището на културата и изкуството - завеждащ клуб, художествен ръководител, хоров диригент и преподавател, солист в Държавна филхармония в продължение на 13 години, а впоследствие - в оркестъра за молдовска народна музика "Фолклор".
Засега единствен най-изтъкнат професионален изпълнител, направил достояние на своята широка аудитория преди всичко българската народна песен, си остава Иван Бас. В Кишинев ние, като земляци и стари познайници, се виждахме по-често. Срещахме се, за да си поприказваме, да си похортуваме, както обикновено казват кирсовчани, да си спомним "босоногото детство", младините, различни житейски епизоди и случки.
- Имам в репертоара си - казва събеседникът ми - над 100 български народни песни, а общо взето - около 300.
Не е за чудене. С този репертоар, както и с гагаузки, молдовски, руски песни Бас е обиколил света.
През цялата история на бесарабските българи за пръв път Иван Бас разкри пред самите тях и пред другите почитатели на българската народна музика неповторимото богатство на песенния ни фолклор.
В Радио Молдова е записал голям брой произведения на разни езици, за които споменахме по-горе. С негово участие Молдовската телевизия е снела музикалния филм "Скъп ми е родният край", а киностудията "Молдова-филм" - лентите "Молдовска рапсодия" и "На път за Кишинев". Български и гагаузки песни в негово изпълнение звучат и в редица други филмови продукции.
Човек остроумен, обичащ шегата, острата думичка, сраснат с хапливия, "басовски", хумор, той не изпускаше случая да се посмее сам и да развесели другите. Обаждаш се, да речем, по телефона:
- Ало, Иван Бас?
А той веднага парира:
- Не съм никакъв бас, аз съм тенор!
Ето и още една характерна негова черта: с горчива ирония, бих казал - с настървение, осмиваше силните на деня, пред които много-много кръст не чупеше.
С течение на времето, макар и с известно закъснение, идва официалното признание. През 1967 г. Иван Бас е удостоен с почетното звание "Заслужил артист на Република Молдова", през 1989-а - народен артист, а през 1996-а е отличен с орден "Глория мунчий" ("Слава на труда"). С това държавата признава цялостното му изпълнителско творчество, високия професионализъм и заслугите му като събирач и популяризатор преди всичко на българския песенен фолклор.
Какви мисли вълнуваха народния артист Иван Бас?
- Народните умотворения от Буджакския край дават обилна храна за сериозни проучвания в областта на българската фолклористика. Нашето тукашно племе е запазило богато народно съкровище, което все още чака своите квалифицирани изследователи. Дано ги дочака!
Не ще съмнение, бисерите на народното творчество са безброй. Остава да ги открият специалистите. Ето само две хубави български имена от село Тараклия, Кантемирско: баба Калина Гарановска и баба Милана Занфирова, 80-годишна - и двете - певици.
Напомням на Иван Бас, че на времето си проф. д-р Николай Кауфман от България съумя да събере в южните краища на Молдова и Украйна и през 1982 г. да издаде в София два солидни академични тома с над 2500 нотирани български народни песни и свирни. Тутакси подхваща мисълта ми и продължава зарадван:
- Огромен, май че непосилен труд за един човек, и то в период с доста ограничени технически възможности. Лично на нас, на цялото ни семейство, ни беше двойно по-приятно, защото и ние имаме свой скромен принос - в една от дебелите книги е включена песента "Тодорчице, де си била?"
Тук му е мястото да подчертаем, че село Кирсово в двутомника е представено достойно - общо  с 63 произведения. Включени са песни, изпълнени от баба Димитра Великова и баба Мария Куртова, от Елизавета Ламбантова, Иван Главчев, Константин Златовчен и от други наши съселяни.
- Какво по-нататък ли? Бих искал все пак да вярвам, че младите ни специалисти, които завършват Твърдишкия музикален колеж, музикалните вузове в България, ще имат повече късмет и ще направят повече от нас за събирането и съхраняването на фолклора ни. Надявам се, че ще израснат и млади талантливи изпълнители.
...Това топлеше родолюбивите чувства на артиста и човека Иван Бас. Напук на обстоятелствата, при всички трудности, той не изневери на таланта си и си остана докрай в стихията на музиката, певец по рождение, надживял несгодите, злочестините.
Който пее, казват българите, зло не мисли. Да. Но който пък мисли, има главоболие и съвсем не му е до пеене. Най-вече в една несигурна атмосфера на безвремие и безверие, когато житие-битието на простосмъртните е сведено до всекидневните грижи за елементарно оцеляване.
През последно време не беше добре.
- Годините натежават, болежките все по-често ни спохождат - в гласа му долавям нотка на съжаление, а в очите му - мека печал.
...Секна песента на популярния артист Иван Бас. Отиде си "най-българският" професионален изпълнител на народни песни, една от най-забележителните творчески личности в съвременното национално-културно и духовно възраждане на нашия край. Приключи дейността си с утвърден престиж в молдовските културни среди, с извоювано признание в цялото българско етническо пространство, с обичта и почитта на съселяните си. И нека образът му да се превърне в истински символ на родното му село Кирсово, където е погребан в българските гробища. На негово име е назован Домът на културата, а в новооткрития селски историко-етнографски музей има богат кът за жизнения и творчески път на артиста, за да пребъде завинаги в паметта на потомците.



 

Пак затвориха „зелените коридори“

автор:Дума

visibility 36

COVID-19: Рязък скок на заразените – 2 588 нови случая

автор:Дума

visibility 61

Отново опашки за ваксини

автор:Дума

visibility 153

Сбъркана винетка ще може да се поправя

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 42

Прекратяват съдебния туризъм на фирми пред фалит

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 42

"Енерго-Про" очаква 1,7% поскъпване на тока

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 42

Гърция спря да тества шофьорите на камиони

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 42

СЗО: Пандемията няма да приключи до края на годината

автор:Дума

visibility 165

Все повече хора желаят ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 42

Масирана атака в Скопие срещу Любчо Георгиевски

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 42

Противници на Пашинян нахлуха в държавни учреждения

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 42

Не на монолога от джипката!

автор:Павлета Давидова

visibility 306

/ брой: 42

Легендарната епопея на връх Шипка

visibility 281

/ брой: 42

Ентусиазмът в първите дни на Свободата

автор:Никола Чолаков

visibility 213

/ брой: 42

Величието на един обикновен руски човек

visibility 211

/ брой: 42

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ