Ицо

Току-що с Ицо сме се върнали от световна изложба на детски рисунки и пишем дописка. София тогава (август 1982 г.) бе огласяна от детска глъч - градът живееше, както бе прието по онова време да се казва, под знака на асамблеята "Знаме на мира". Сред шареното море от рисунки в салоните на "Шипка" 6 ние двамата - екип на "Работническо дело" -  разговаряхме със светилата на изобразителното изкуство - Кармело Гонзалес от Куба и Теодоро Нунес Урета от Перу, дошли да видят "бъдещето на планетата". И Ицо беше довел  своето бъдеще - осемгодишната си щерка, сетне ще разбера, че и тя като него е изкушена от "художеството". И докато ние в редакционната стая "натракаме" репортажа, тя това и прави - рисува. Не се "потихме" кой знае колко дълго и когато опряхме до заглавието, Ицо написа "Две точки за очи, чертичка за носле", отвърнах му по пловдивски: "Браво, майна, густо Филибето!". Тогава аз още "сучех мустаки", а младият ми колега беше първият "брадясал" в "Дело".
В този епизод отпреди 32 години действащи лица са Христо Ангелов и неговата дъщеря Достена, сега кандидатка за евродепутат от червената листа и влязла в нея след подписка на левите интелектуалци. Д-р Достена Ангелова-Лаверн е родена на 18 декември 1974 г. Само след няколко дни баща й ще нарисува честитка за Нова година с Дядо Мраз, на която е написал: "Мило бебе, да си здраво, хубаво и послушно. Целувам те по ушенцата и нослето!".        
Напомням ви за Христо Ангелов - бащата на Достена, да подкрепя правило за крушата и плодовете й, ала и да запалим по свещица за милия ни колега и приятел, който през 1982-а "си отиде от този свят с хризантемите на есента" само на 28 години. След като вълна в морето го бе убила с инфаркт и нелепата вест стигна до редакцията, трябваше в хотела във Варна да събера вещите му. Нареждах в сакчето ризите и бельото, сложих там и четката за зъби, още бе мокра, а сълзите ми течаха. Това бе най-ужасяващата ми командировка. Мислех си за жестокостта на оная с косата  - да посече толкова млад живот, но колкото минаваха годините, нежели си спомняхме за Ицо, все си повтаряхме какъв неповторим, готин човек откъсна от семейството, от вестникарството, от изкуството, от отечеството, от човечеството, тя, грозницата. Защо всички го обичаха? Имаше дарби свише, но беше и нестандартен - от тия, дето не се раждат ката ден. Георги Калоянов, журналистическа кримка, даваше мило и драго за него, въпреки разликата в годините им: "И сега го виждам - напет хубавец с внушителната си Ботевска брада, весел, щедър и винаги готов на някакво добро дело. Бунтар, който търсеше правда и справедливост. Беше общителен, говореше кратко и смислено, и никога не изричаше празна приказка, а най-малко да обиди някого. Отворен и с широко сърце, той раздаваше себе си. Ненавиждаше слагачеството, кариеризма, властолюбието." Ицо като че ли си беше "улучил ваксата", макар че живееше на високи обороти. Той не се сравняваше с никого, не се подлагаше под индиго, не искаше да бъде втори екземпляр, а оригинала - себе си.
Талантът му не бе вързан, преливаше от едно в друго, освен че беше отличен журналист - автор на репортажи, статии и интервюта, пишеше критика, а и стихове. А вземеше ли молив в ръка, какво ли не ще излезе върху белия лист - пейзаж, натюрморт, рисунка, автопортрет, шарж, карикатура... Понякога завиждах на Христо - не толкова, че е млад и брадат, а че беше учил естетика при Юрий Борев в Московския университет. За да изкачиш върхове в естетиката освен талант и учител трябват и доста натрупвания - вагони с книги да се прочетат, затуй се учудвах как на такава "крехка" възраст Христо Ангелов можеше съвсем зряло да оценява художествените ценности. Но за отлика от мнозина умни и знаещи, които се оказаха с дребни душици, Ицо бе широко скроен. Пишеше най-често за кино, обърна с хастара рубриката "Филмови премиери", която преди него беше или гола реклама или преразказ на сюжета.  Превърна своите кратки отзиви за филми в есета.
Д-р Достена Христова Ангелова-Лаверн не е копие на родителите си, (майка й - доц. Мария Пиргова е добре известна на публиката), но може да се гордее с тях. Също като тях е поддръжничка на левите идеи. Вече знаете - тя е ерудиран учен, преподавателка по политическа антропология в Страсбургския университет, журналистка, поетеса и преводачка, владее отлично пет езика. Книгата й "Експертите на прехода" - изследване за тинк танковете в годините на прехода, имаше ефект на бомба в българското общество - отвори очите ни и бе шамар за либералните неправителствени организации. Тя като нас мечтае за друга Европа - по-социална, по-морална, по-справедлива, затуй се е изправила твърдо срещу неолибералния модел.