Италианците казаха ясно: "Баста!"

Италия стъписа Европа. Следва най-страшното - крахът на eврозоната. Така могат да се обобщят накратко опасенията, спонтанно изригнали в медийното пространство на стария континент след парламентарните избори в Италия и неочакваната от почти всички развръзка. Мнозинството от избирателите заложи на лявата идея, показвайки на Европа и на света, че времето за промяна на статуквото, на либерализацията, на принудителните рестриктивни мерки, водещи до бедност, до безизходна безработица, и към почти сигурен срив на идеята, заложена в проекта "Обединена Европа", е настъпило. Резултатите от преминалите преди броени дни избори показаха, че Италия, която се слави с перманентните си политически кризи, и този път не успя да преодолее синдрома на политическото лутане и ясно да укаже най-точния път, по който иска да поеме. 
Нека се върнем малко назад. След като Марио Монти удържа на думата си и веднага след гласуването на бюджета за 2013 г. подаде оставка като министър-председател на Италия, изборите, проведени в страната преди десетина дни, се оказаха неизбежни. Монти смени Берлускони на премиерското кресло, като дойде на власт с една-единствена цел - да създаде правителство на технократите, което в краткосрочен план да вземе мерки за въвеждане на жестоки икономии, орязване на обществените разходи, да подпомогне решаването на проблемите с дълговата криза, в резултат на която стойността на кредитите в страната нарасна до рекордни размери и с това предизвика паника в еврозоната, като се опита да предотврати назряващата катастрофа в третата по големина икономика в Европа с надеждата, че през 2014-а бюджетът на Италия ще бъде вече балансиран. Всъщност когато Монти пое нещата в свои ръце, процентната ставка по десетгодишните облигации на италианското правителство надвишаваше 7%, като тук трябва да припомним, че при  аналогични стойности други три държави - Гърция, Португалия и Ирландия, бяха принудени да се обърнат към Евросъюза, за да помолят да им се хвърли спасителният финансов пояс.
Изборите в Италия се проведоха два месеца по-рано от предварително набелязания срок благодарение на факта, че партията на Берлускони оттегли подкрепата си за правителството на Монти, в ситуация на дълбока икономическа криза и рестриктивна икономическа политика. Опитите на Монти да съкрати разходните пера в бюджета на страната доведоха до изблик на огромно недоволство и брожения сред италианските граждани, в резултат на което възглавяваният от него центристки блок попадна в "цайтнот" - можеше да разчита на поддръжката на едва от около  10% от избирателите в страната. Оценявайки изборната атмосфера в Италия, експерти от лондонската консултантска компания Capital Economics отбелязаха, че най-лошият изход от вота би бил вариантът, при който нито една от участващите партии и коалиции не получи болшинство в парламента. "Един висящ парламент може много бързо отново да вкара в криза не само Италия, а цялата еврозона" - прогнозираха те и това бе потвърдено от изборните резултати.

Играчите

Избирателната система в Италия е основана на пропорционалното представителство и партийните листи, като освен това предвижда цял набор от процентни бариери, които отварят вратите на партиите за встъпване в коалиции, за да ги преодоляват по пътя към властта. Както видяхме от резултатите, лявоцентристката Демократическа партия на Пиер Луиджи Берсани стана изборен фаворит. Бивш комунист, учил философия в Болонския университет, Берсани заложи в обещанията си на това, че ще продължи политиката на реформи, провеждана от кабинета Монти, като същевременно заявяваше, че представителите на еврозоната също са длъжни да предприемат допълнителни мерки, обезпечаващи икономическия ръст и възможността за създаване на нови работни места в страната. Дясноцентристката коалиция на Силвио Берлускони, която категорично критикуваше мерките по провеждане на строги икономии, изостана с някакви нищожни десети от процента, дишайки във врата на Берсани, но на практика, основавайки се на италианското изборно законодателство, Берсани и съюзниците му, прибавяйки така наречените "бонусни места", могат напълно да контролират долната камара на италианския парламент. Или, с една дума, лявоцентристката коалиция има мнозинство в долната камара - 345 от 630 места, дясноцентристите ще оперират със 125 мандата, 109 печели "Движение "Пет звезди" на Бепе Грило, 47 - центристите на Марио Монти и 4 мандата се разпределят върху други малки партии.
По съвсем друг начин обаче стоят нещата с разпределението на местата в Сената, където законът не предвижда никакви бонусни точки, мандатите се разпределят пропорционално на гласуването и където в крайна сметка Берлускони и коалиция водят с малък процент пред политическите си съперници. Според изчисления на Италианския център за изборни изследвания към университета ЛУИСС в Рим, коалицията на Берсани получава в Сената 121 места, тази на Берлускони 117, Грило - 54, а центристката коалиция на Монти - 22. Според редица анализатори при необходими 158 места за мнозинство към момента в Сената не се очертава вероятна управляваща партия или съюз. Дори ако новото правителство обърне гръб на въведените от Монти данъчни повишения и съкращения на разходите, то ще се затрудни да съживи една икономика, която почти не е помръднала от близо две десетилетия.

Изненадващата плесница

която нанесе по статуквото "Движение "Пет звезди", създадено съвсем неотдавна от бившия италиански комик, активен блогър и екстравагантна личност Джузепе (Бепе) Грило, безусловно се оказа най-големият победител на настоящите избори. Появил се внезапно преди няколко години на политичската сцена, той бе подценяван и осмиван от старите играчи. Триумфът на 64-годишния Грило, получил малко над 25% от гласовете на избирателите, се изразява във факта, че неговото движение, проявило се щурмово на сцената на гражданското недоволство в Италия през 2007 г. с организирането на протести срещу управляващата политическа класа, наречени: "Ден: "Майната ти!", се открои като най-голямата политическа партия в Италия и като цунами нахлу в политическия живот на страната. Комикът, стартирал артистичната си кариера в кабаретата, бързо бе открит от официалната държавна телевизия РАИ, като благодарение на това през следващите години финансовото му състояние набъбна и го направи милионер, което пък му позволи да финансира до голяма степен сам собствената си кампания. Програмата на този нисичък, закръглен и брадат мъж с посивяла буйна грива е пропита от популистки нотки, обвиниха го неговите противници. Грило подходи според нагласата на избирателите - обеща въвеждането на минимална работна заплата, орязване на разходите за отбраната, изтегляне от еврозоната, намаляване на заплатите на политиците и на държавното финансиране на партиите и на медиите, безплатен интернет за всички и намаляване на работната седмица на 20 часа! Въпреки крайните си изказвания, граничещи понякога с гафове, като например това, че "Мафията не задушава държавата, но политическите партии - да", неговите откровено изразени позиции намериха особен отзвук у италианците, отчаяни от множащите се скандали с финансирането на политическите партии и злоупотребите с държавни средства, белязали както левицата, така и десницата. Очевидно никой не предполагаше, че докато обикаля Италия със своята каравана и обещава да разгони политическите партии, да даде на всеки възрастен италианец по хиляда евро, да се откаже от самото евро като национална валута, Грило заедно с активистите на движението ще набере толкова голяма инерция с експресивните си изяви и ще се хареса на толкова милиони избиратели, загубили отдавна доверието в традиционните и втръснали на всички политически партии. И ако Берлускони с неговата "Форца Италия" може да се определи като основател на биполярния модел дясно-ляво, Грило може да се квалифицира като човекът, прокарал двуполюсния модел "граждани срещу силните на деня коалиции", т.е. обединените партии от лявото и дясното политическо пространство. Като илюстрация - само за три години неговото "Движение "Пет звезди", силно подкрепено от разочарованото поколение на младите италианци, които все повече губеха достъп до постоянни работни места, се превърна от маргинална група в една от най-обсъжданите политически сили в Европа. Симпатизантите и привържениците на Бепе Грило буквално взривиха социалните мрежи и постигнаха това, че движението му да събере съкрушителните 30% от вота на гражданите в Лигурия и Сицилия, откъдето всъщност тръгна така наречената "Октомврийска революция" на това движение. Приличните резултати на "Пет звезди", постигнати миналата година на местните избори, победата в Парма, гласуваща традиционно за десните, и най-вече големият пробив през м.октомври миналата година именно в Сицилия, където движението събра 18% от вота на избирателите, изстреляха Грило в нареченото от самия него "Цунами турне" по пътищата на Италия, като в своята предизборна кампания той язвително и систематично се присмиваше на отдавна дискредитираните италиански партии, корумпираните политици и банкери, като не пропусна да захапе дори германския канцлер Ангела Меркел. "Тези партии ни атакуват, те умират от страх, защото сме на път да постигнем нещо изключително", заяви гръмогласно той на един от многолюдните митинги в своя подкрепа. В друго свое изявление добави, че "ако върнем отново Италия в ръцете на Берлускони, било то за шест месеца или година, това ще бъде престъпление срещу цялата галактика". 
И ако "синята революция" на Берлускони започна от телевизионния екран и вече двайсетина години е фактор в политиката на страната, то революцията на "Движение "Пет звезди" се роди и разрасна в интернет пространството, слагайки началото на една съвършено нова епоха в политическия живот на Италия. Самият Грило успя без особени затруднения да убеди неочаквано голям брой италианци, че дълбоко вярва в упражняването на пряка демокрация и иска да живее в държава, в която избирателите да се избират помежду си, като според думите му това е "средство в услуга на италианските граждани, за да могат те да се самоуправляват", като отказва да говори пред микрофоните на водещите медии и изисква същото поведение от своите кандидати за депутати и сенатори. Само че след изборите на движението му предстои нелеката задача да се конкретизира, защото ще му се наложи да излъчи представители в парламента и комисиите към президентството. Лаура Кастели, водеща листата на "Движение "Пет звезди" в регион Пиемонте, заяви пред "Панорама": "Ние не правим политически назначения. Нашите лидери ще се сменят на всеки три месеца".
Движението на Грило, определяно като "не-партия", на практика се превърна в "най-голямата партия в страната", сподели коментаторът на в. "La Repubblica" Масимо Джанини. Андреа Сканци, журналист от "Il Fatto Quotidiano", обяснява: "Това, което се случи, е, че ролята на Грило беше подценена. Това е най-голямото подценяване, извършено от края на Втората световна война до момента. Той отне гласовете на всички разочаровани от център-ляво и център-дясно. Успя да използва факта, че ние имаме най-лошата коалиция център-ляво в Европа, като същевременно успя с големия си харизматичен капацитет да обедини недоволните от социалните мрежи и площадите". А по отношение на това, дали Грило ше бъде трън в петата, или обратното, дали ще спомогне за националното обединение, Сканци отвръща: "По мое мнение, с такива резултати от изборите ще гласуваме отново след 6 месеца. Грило едва ли ще се съгласи с програмните споразумения на Берлускони или Берсани. Максимум да гласуват отвреме-навреме предложения, които им се харесват. Или иначе казано - ще правят това, което правеше Северната лига преди време".

На ръба на пропастта или скок в нищото

Лявоцентристкият лидер Пиер Луиджи Берсани констатира, че Италия се е оказала в "драматична ситуация" и политиците вече ясно разбират "пред какъв риск е изправена страната". Независимо от всички призиви да внесе яснота, Берсани не конкретизира кого вижда като свой партньор в правителството, а призова всички партии да поемат на плещите си отговорността за държавата.
От своя страна Берлускони в ролята си на лидер на дясноцентристите заяви, че би трябвало да се избегнат нови избори, и призова политиците да не бързат с изводите. Именно в тази връзка наблюдатели на процеса предполагат, че той по всяка вероятност не отхвърля възможността за създаването на твърде непривлекателен съюз с опонентите си от лявоцентристкия блок. В тази връзка икономическият наблюдател на Би Би Си Андрю Уокър предположи, че да се сформира правителство с единна икономическа програма ще е много сложно, тъй като според открития призив на Берлускони всички в момента са длъжни да се замислят за следващите си ходове, а всяка политическа формация "е длъжна да има готовност да пожертва нещо".
Изборните резултати според Стефано Дзамани, професор по икономика в университета в Болоня, са ярък индикатор и категорично показват, че на голяма част от италианското общество му е дошло до гуша и "му е омръзнало да следва линията на икономии, налагани от Германия и северните й съюзници. Тези хора гласуваха отпор на Меркел и на бюджетните икономии", допълва той.

Популизмът се развихри

Показателни за тревогата от изборните резултати в Италия са и водещите заглавия в европейските и световни медии. Вестник "Financial Times" излезе с материал, озаглавен "Пазарите се уплашиха от италианската нестабилност". Бил Емът - бивш директор на "Economist", пише в "The Guardian" за "катастрофата" на Марио Монти. Френският "Figaro" публикува материал, озаглавен "Завръщането на Берлускони накара пазарите да страдат", а "Le Nouvel Observateur" коментира, че Италия е обхваната от популистка вълна. Германският "Suddeutsche Zeitung" със загриженост осведомява, че в Италия властват "популизъм, крясъци и лъжи", "Die Welt" набляга на финансово-икономическите последици от вота, "Frankfurter Allgemeine Zeitung" направо бие камбаната, пишейки, че половината италианци са гласували за партии с "агресивна антиевропейска насока", а от "Bild" твърдят, че Италия е "неуправляема" и я заплашва "политически паралич, безизходна ситуация, ужасно бъдеще".
Опасенията на анализатори и политици вътре в страната и извън нея са, че тази патова ситуация ще допринесе за по-нататъшното изостряне на кризата в еврозоната, ще повлияе на котировките на акциите на европейските и задокеански компании и респективно ще се отрази върху курса на еврото, реакция, която на практика се видя веднага. Италианският индекс FTSE MIB се понижи с 4,7%, като за един ден стойността на ценните книжа на италианските финансови учреждения рухна със 7 до 10%, на Лондонската борса индексът FTSE MIB застина на 1,5%, фондовите борси в Париж и Франкфурт реагираха с намаляване на котировките повече от 2%, а на борсата в Ню Йорк индексът Dow Jones падна с 1,55 процента. Еврото слезе до най-ниското си равнище спрямо долара на азиатските пазари, като се разменяше за 1,3042 щ.д. само ден след вота. На този фон инвеститорите са твърде изнервени, като допълнителното масло в огъня се налива и от факта, че в Сената Берлускони е с мнозинство, а както е известно, той твърде сериозно критикува политиката на Брюксел по отношение на Италия, но като се насложат политическите скандали в Испания и финансовата нестабилност на Гърция, в котела на Евросъюза може да се образува взривоопасна смес.
"Не бихме искали да сме свидетели на засилване на хаоса в Европа - заяви Брус Маккейн, главен инвестиционен аналитик на KeyCorp. - Всяко съмнение дали Италия след изборите ще се придържа към строги мерки на икономия на средства буди безпокойство сред инвеститорите".
Изборите преминаха и европейските политици един след друг започнаха да призовават италианските си колеги колкото се може по-бързо да овладеят положението и сформират стабилно правителство. Франция и Германия настойчиво препоръчаха Рим да продължи политиката на реформи. А Испания, която не спира да се тресе отвътре, нарече резултатите от изборите в Италия "скок в нищото". Оливие Баи, прессекретар на Европейската комисия, в свое изявление посочи, че Евросъюзът очаква от Италия "да изпълни своите задължения", свързани със съкращаването на държавния дълг, намаляване на бюджетния дефицит, а и останалите си ангажименти по провеждането на другите структурни реформи. Паралелно с това той посочи, че "разбира опасенията на италианските граждани", като допълни, че "Еврокомисията е напълно уверена в италианската демокрация и тясно ще сътрудничи с бъдещото правителство за повишаване на икономическия ръст и откриването на нови работни места".
Междувременно политическата криза в Италия, която разтърси еврозоната, се задълбочи, след като двама партийни лидери изключиха възможността за сформиране на бъдещото правителство. Популистът Бепе Грило затръшна вратата за предложенията на лявоцентристкия лидер Пиер Луиджи Берсани, като дори си послужи с обиди срещу него, а Ники Вендола от коалицията на Берсани отхвърли съюз с десните за съставяне на правителство. Все още всичко, поне засега, остава в ръцете на италианските политици, които с цената на огромни компромиси ще трябва да докажат какви държавници са, за да не се случи така, че на германския "Билд" да му се наложи пак да напише, че Европа е в "безизходна ситуация и с ужасно бъдеще". Посланието от избора на италианците обаче прозвуча ясно - "баста" на европейската нестабилност и на международния капиталов пазар, водещи към нищото.