"Видимо в невидимото" - живопис и магически наивизъм от Стоян Динков
Галерия "Видима" представя "Видимо в невидимото" - изложба живопис на писателя и художник Стоян Динков. В Севлиево авторът ще покаже повече от 20 произведения в наивистично-магичен стил, научи ДУМА от Сава Христов. Изложбата ще бъде открита днес, 3 ноември, от 18 ч. в арт салона в Севлиево.
За Динков привидната детска непосредственост на наивизма крие дълбока философия. Към нея той добавя мистика и магия, за да създаде един по-пъстър свят и да предложи на публиката необикновен визуален диалог. Говори за работата си като за искрено споделяне на създаденото с любителите на изкуството и без претенция за сравнение с големите майстори на този тип живопис.
Пътят му към рисуването започва още от ранна детска възраст, преди да се научи да пише. Дори посещава курс по рисуване, но без да мисли за професионално развитие като художник. Доста по-късно разпознава своето призвание в рисуването и завършва художествено образование през 2015 г. в Баку, Азербайджан, където тогава живее по линия на преподавателската си дейност.
Роден през 1964 г. в София, Стоян Динков е син на поета Иван Динков. Израства сред разговори за литература, книги, художници и музиканти, в среда, свързана с големи български и световни творци. Сред имената, които споменава, са Константин Павлов и Христо Фотев. Именно тази среда поражда желанието му да създаде нещо свое. От баща си наследява и отношението към словото, и любовта към рисуването - любимо занимание на Иван Динков.
"Рисуването и писането съм взел от баща ми", споделя авторът. За него двете изкуства са близки: и двете разказват истории, по-големи или по-малки, и носят сходни внушения и послания, макар да ги изразяват по различен начин. Картината се възприема по-непосредствено, докато писменото слово предполага по-продължително, аналитично и нееднозначно прочитане.
Първите му публикации на стихове и разкази излизат през 1984 г. във вестник "Пулс" и списание "Пламък". След завършването на Софийския университет "Св. Климент Охридски" работи във в. "Отечествен вестник" през 1990 г. и в списание "Черно и бяло“ през 1991-1992 г. Публикува статии на културна тематика във "Вечерни новини" и други издания. През 90-те години заедно с Борис Димовски и Пламен Цонев възстановява издаването на вестник "Ранобудник". Член е и на редакционната колегия на вестник "Новия Пулс".
Литературната му работа включва стихосбирките "Гримаси" (1996) и "Свлачища" (2002), както и романа в съавторство с Гергана Турийска "Приказка за вечността" (2010), поставил началото на "Пощенска кутия за приказки". Автор е на четири научнопопулярни и исторически книги, издадени от "Сиела" и "Весела Люцканова", и на още пет книги в електронен вариант в Amazon. Негови текстове са превеждани на румънски, португалски, турски, азербайджански и английски език и са адаптирани на македонска литературна норма.
От 1992 г. е член на Съюза на българските журналисти, а от 2002 г. - на Съюза на българските писатели. През 2003 г. е съучредител на Клуба на младия български писател, а от 2011 г. е член на Управителния съвет на "Орфеева лира".
Развива уменията си в изобразителното изкуство и затвърждава авторския си почерк в частната школа на големия азербайджански художник Емин Гахраманов в Баку, под ръководството на Зохраб Джаббаров, друг много известен техен живописец. В Баку представя и първата си самостоятелна изложба. Следват още пет в България - две в София и по една в Пловдив, Бургас и Пазарджик.
