Историята ще те оправдае, Команданте!

През изминалата седмица светът се сбогува с един ярък и нестандартен човек, независим и самостоятелен политик от висока световна величина, патриот  и родолюбец, борил се през последните две години с коварната болест, така както се бори за своята родина Венецуела и за своя народ - твърдо, ярко, последователно, с хумор... На 28 юли миналата година, навръх 57-ия си рожден ден, от балкона на своя дом Уго Чавес заяви пред събралото се да го поздрави множество: "Каня ви отсега на 77-ия си рожден ден! Преди известно време бях казал, че ще се оттегля от политическата сцена през 2021 година, но щом опозицията започна да твърди, че вече умирам, в мен се появи нов план - с Божията помощ и с вашето одобрение ще управлявам до 2031 година."
Не са много съвременните политици, които, веднъж  хванали юздите на властта, наистина да се опитат да подобрят положението на своите народи, а не да се домогват алчно до лостовете, които тя предоставя, за лична икономическа и политическа облага. Уго Чавес заслужи признанието и завоюва уважението на собствения си народ и независимо от това, че някои хора го определяха като диктатор, той се ползваше с респекта на много от световните политически лидери, демонстрирайки пълен непукизъм към определенията, които му прикачваха средствата за масова информация. Роден в семейство на учители, чието желание било синът им да стане свещеник, Чавес завършва военна академия, преди да се впусне сериозно в политиката през 1992 г., заставайки начело на създаденото от него самия революционно движение, което прави неуспешен опит да свали президента Перес. След две години в затвора, набрал популярност, той преобразува движението в гражданска партия с името "Движение Пета република", кандидатирайки се на президентските избори през 1998 г. Защитник на онеправданите, борец срещу корупцията и олигархията, Чавес уверено победи на тези избори, заклевайки се върху конституцията на страната, която нарече "умираща", а малко след това проведе референдум, на който получи подкрепата на 92% от гласовете, и веднага свика конституционно събрание, което прие нова конституция. Спечели отново проведените през 2000 г. предсрочни избори и бе изправен пред най-голямото предизвикателство, когато рухването на кулите-близнаци в Ню Йорк доведе до срив на цените на нефта и Венецуела се оказа пред тежка икономическа и финансова криза. Чавес реагира светкавично, като национализира най-големите промишлени отрасли, сред които петролния, златодобивния, енергийни и телекомуникационни активи минаха на разпореждане на държавата. И се захвана с провеждането на аграрна реформа, навличайки си яростния гняв на част от населението с внесените 49 закона, предизвикали брожения, стачки, отпор и желание за мъст сред засегнатите прослойки.
Ноам Чомски, един от хората, в които Чавес не пропускаше да се вслуша, казва в интервю: "За първи път в историята на Венецуела страната има правителство, което прави много повече от жестове, използвайки огромните си ресурси, за да помогне на по-бедните части от населението. Това се случва най-вече в сферата на  здравеопазването, образованието, подпомагането на кооперативите..." И продължава: "Напълно резонно е една държава да контролира собствените си ресурси. За Чили например най-големият източник на доходи е медта. Страната е най-големият производител на мед в света, но това не попречи на Алиенде да национализира компанията CODELCO, която все още е държавна и внася десет пъти по-големи приходи в хазната на Чили, които се използват за социални програми, от някой частни компании, които изнасят печалбите си зад граница."

     Куражът и твърдостта на лидера

проличаха още с първите му актове, насочени към изграждане на коренно различно и ново общество. Национализацията на нефтената промишленост бе най-ярката и смела постъпка в 14-годишното управление на социалиста-революционер Чавес, поел на плещите си отговорността за всички рискове и опасности, съпътстващи този мащабен и смел план, сриващ в нищото близо 17 милиарда долара инвестиции на чужди компании ведно с очакваните от тях печалби, съпроводен от стачки, заплахи и съдебни процеси срещу държавата. Кулминацията на напрежението през 2002 г. бе скалъпеният военен преврат, тикнал го за 2 денонощия зад решетките, откъдето той се завърна на политическия подиум по-вдъхновен и по-борбен от всякога, за да се справи с двумесечната стачка, организирана от едрия нефтен капитал и изправила страната пред колапса на финансов срив поради невъзможността да изпълнява международните си договори. Следващите опити да бъде отстранен Чавес от властта, включително чрез пряко допитване до народа и организиране на нов преврат, провокираха небезизвестния американски евангелист Пат Робинсън да коментира, че на ЦРУ ще му излезе къде-къде по-евтино да ликвидира физически Чавес, отколкото да се опитва да го сваля чрез "демократични" методи. Защото всъщност никак не е лесно "демократично" да провокираш свалянето на лидер, когото голямата част от нацията харесва и подкрепя, който печели избори с убедителни и нетърпящи възражения проценти над политическите си противници, който подпомогна измъкването от безизходицата на бедността на немалка част от населението на Венецуела. Това, което Чавес си постави като първостепенна задача, бе да изпълни обещаната от него мащабна социална програма, включваща строителството на болници и на евтини жилища за народа, да създаде структура за социална подкрепа, да проведе аграрна реформа, да осигури качествено здравеопазване и многостепенно образование за всички слоеве на населението на ограбваната от десетилетия изключително богата на ресурси латиноамериканска държава.

      По стъпките на Симон Боливар

Два пъти номиниран от списание "Тайм" за един от най-влиятелните хора на планетата, във външнополитически план боливарианският президент беше изградил сложни взаимоотношения, бурно противопоставяйки се на хегемонистичната империалистическа политика на САЩ по света и поддържайки тезата, че "терорът не може да се победи с още по-голям терор". Чавес лелееше за една сплотена Латинска Америка, без намесата и присъствието на САЩ, откровено подкрепяше политическото многообразие, ясно заяви, че независимо че социализмът се е разпаднал, той ще предложи нов "социализъм на 21 век", отнасяше се с уважение и получаваше такова от световните лидери, критикуващи и даващи отпор на Вашингтонската доктрина за "демократизация" в различни точки по света. Той открито обвиняваше американците, че са "наводнили Сирия с терористи" точно така, "както направиха това в Либия", добавяйки, че "носят смърт", "провокират насилие" и това "империалистическо безумие, представляващо опасност за света и живота на земята", трябва да бъде спряно. Чавес не остана длъжен и на държавния секретар Хилари Клинтън за нейно изказване, направено в Париж по адрес на Русия и Китай, които по нейно мнение блокирали процеса на урегулиране на сирийския конфликт, заявявайки: "Станахме свидетели на заплаха от страна на държавния секретар по адрес на Русия и Китай, на които едва ли не ще им се наложи скъпо да си платят, ако не направят това, което се иска от тях. Нима не разбирате? Това е очевидно, открито безумие от страна на тези, които се мислят за стопани на света."
Американската администрация от доста време разиграваше театър, целящ да внуши как съвсем не се интересува от това какво би се случило във Венецуела след Чавес. Неотдавна обаче политологът Майкъл Шифтър заяви, че това е една "твърде противоречива страна, в която има много недоверие и скрита неприязън" и където "борбата за власт може да възникне от всички страни. А в този случай изключително важна роля би могла да изиграе армията.  Интересно, къде ли сме го виждали това и дали някои глави от латиноамериканската история не се повтарят със завидна цикличност? Отговорът на този въпрос не закъсня. Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че САЩ подкрепят венецуелците след смъртта на лидера им и се надяват на "конструктивни отношения" с бъдещото правителство на страната. "В момент, когато Венецуела започна нова глава в своята история, САЩ ще подкрепят политика, която е на основата на демократичните принципи, върховенството на закона и зачитането на правата на човека", заключи лидерът на САЩ. В Конгреса на САЩ обаче републиканците посрещнаха без никакви угризения смъртта на Чавес. "Уго Чавес е тиранин, който принуди венецуелците да живеят в страх. С неговата смърт приключва обединението на левите антиамерикански лидери в Южна Америка", заяви Ед Ройс, председател на Комисията по външна политика на Камарата на представителите.
Сега, дни след смъртта на венецуелския лидер, всичко зависи от венецуелския народ, който до един месец ще трябва предсрочно да избира нов държавен глава, вървейки напред и следвайки завета на феномена Чавес под ръководството на сегашния вицепрезидент Николас Мадуро, или завивайки към центристки настроения Енрике Каприлес. Повече от ясно е обаче, че "чавизмът" дълбоко е завладял съзнанието на повечето венецуелци и един завой на дясно трудно би се осъществил. Поне засега. А колкото до историята, в чиито анали името на Уго Чавес със сигурност ще остане записано със златни букви, тя винаги оправдава лидерите, които независимо от грешките по пътя са се борили за благото на народа си.
"Враговете на Венецуела няма да удържат победа", заяви със сълзи в очите венецуелският вицепрезидент Николас Мадуро на официалната прощална церемония пред саркофага на починалия президент на страната Уго Чавес. "Те никога няма да ни победят, команданте, никога. Ти си тук с нас, непобедими Чавес, ти ще останеш вечно жив, за всички времена. Битката продължава!"

*Венецуела  има най-големите в света доказани залежи от черно злато според ОПЕК. Каракас твърди, че произвежда дневно по 3 млн. барела петрол, въпреки че според изчисленията на ОПЕК става дума за 2,3 млн. Производството и износът на петрол осигуряват около 90% от постъпленията в твърда валута на страната.
*БВП на страната през 2012 г. е бил 320 млрд. долара, икономическият растеж е 5,5%, а безработицата обхваща около 5 на сто от работоспособното население. От доста време инфлацията е над 20%, а около 30% от населението на Венецуела живее под прага на бедността.
*Населението на страната е 28,9 млн. души, от които 19 млн. имат право на глас, вкл. 100 000, които живеят в чужбина - основно в Испания и САЩ.
*Венецуела е република, като властта е разделена между пет независими клона (изпълнителна, законодателна, правосъдие, избирателна и морална). В страната има 23 щата и столичен окръг, в който влиза част от Каракас.