Историята не остава безучастна

Сергей Наришкин е роден на 27 октомври 1954 г. в Ленинград. От 12 май 2008 г. е ръководител на администрацията на президента Дмитрий Медведев. От декември с.г. е председател на президентската комисия по държавните награди, а от 2009 г. е председател и на Комисията по противодействие на опитите за фалшификация на историята в ущърб на интересите на Русия.
Миналата събота "Единна Русия" издигна кандидатурата на Наришкин за председател на Държавната дума.

Сергей Евгениевич, може ли да разкажете за задачите, които стоят пред вашата комисия, за нейната работа, за това какво успяхте да свършите и какво ви предстои?

Като консултативен орган комисията е призвана да анализира и обобщава опитите за фалшификация на историята в ущърб на руските интереси, да прави предложения и препоръки за адекватно реагиране на подобни стъпки. Дейността на комисията е насочена и към популяризиране на историческата истина на основата на изучаването на факти и документални източници. Искам да подчертая, че никога не е ставало дума за цензура за правилното разбиране на историята. Работата на комисията е абсолютно открита.
Историята е в сферата на хуманитарните знания, поради това тя не може да бъде писана и пренаписвана по високите етажи на властта. Този подход съществуваше в миналото, но е неприемлив в демократична Русия и комисията решително го отхвърля. Предполагам, че в това отношение дори опонентите ни не могат да ни упрекнат. Противодействието на опитите за фалшификация на историята в ущърб на интересите на Русия трябва да бъде организирано. Не да бъде ръководен процесът на историческото познание и мислене, не да бъде оглавяван, а да бъдат насочвани усилията преди всичко към организационна помощ в развитието на този процес - от изследователската работа до сферата на образованието и популяризацията на историческите знания.
На разсекретяването на архивите се придава голямо значение и мисля, че тук се направи немалко. Беше проведено съвместно заседание на нашата комисия и Междуведомствената комисия за защита на държавната тайна. В резултат на взетите решения към момента са разсекретени над 10 милиона дела. Тези разсекретени документи станаха източници за такива фундаментални научни публикации като: "Трагедията на съветското село", "Русия. XX век", "Историята на ГУЛАГ", "Атомният проект на СССР". Ние ще продължим и занапред да разсекретяваме документите и да осигуряваме широк достъп до тях, в това число и чрез интернет.
Всяка страна обаче при разсекретяването мисли за своята безопасност. Сравнително наскоро изтече срокът на давност на документите, свързани с пребиваването в Англия на избягалия там преди войната Рудолф Хес. Материалите от неговите разпити представляват огромен интерес за разбирането на последвалите събития... И какво стана? Англичаните увеличиха срока на давност, страхувайки се, както правилно забелязаха историците, че това вреда на тяхната безопасност.

Вашата статия "Честната история като ключ към формирането на доверителни отношения между народите" стана събитие за научната и политическата общественост в Русия. В нея вие пишете за това, че "историята не трябва да бъде обект на манипулации". Всяка манипулация преследва определени цели. На кого е изгодно днес пренаписването на историята и за какво се прави това?

Манипулирането на историята свидетелства за несвобода и сервилност на историческата наука. Манипулирането на историята, насаждано от позицията на силата в която и да е държава, превръща тази държава в безмълвен изпълнител на чужда воля.
Да вземем за пример разгръщащата се в момента на Запад кампания около някаква историческа "вина" на Русия пред редица държави за своята политика в годините на Втората световна война. Разбираемо е, че това твърдение е абсурдно. Но с какъв хъс се присъединиха към тази кампания Прибалтийските страни, Полша, Грузия, Румъния, Украйна при Юшченко, т.е. тези, у които политическото манипулиране на историята е изведено в ранг на държавна политика. С какво желание те реализират по-широк замисъл - да се пренапише историята на Втората световна война, където на Русия да бъде оставена второстепенна роля. Все едно не ние бяхме тези, които счупиха гръбнака на нацисткото чудовище и с цената на невъзстановими загуби постигнахме победа. Или е поставена задача да се посее съмнение в легитимността на следвоенното устройство на света... И се усъмниха. Ето го механизмът за политическо манипулиране на историята в действие.
Кому е изгодно днес да пренаписва историята и защо? Изгодно е на тези, които не ги устройва устойчивото развитие на Русия и нейното успешно движение по пътя на демокрацията. Изгодно е на тези, които виждат Русия като страна, която не е напълно самостоятелна, неспособна да влияе на световните процеси, да реализира стратегически национални приоритети, осигуряващи развитието на личността, обществото и държавата.
Участта на "преписвачите" на историята ще бъде незавидна. В народната памет тяхната лъжа и мотивираната от стопанина им фалшификация на историята дълго ще помрачава отношенията им и с другите народи, и с другите държави.

Преди 20 години учениците и студентите се учеха по един учебник по история. Днес отсъства не само единен учебник, но и общ поглед върху историята. Означава ли това, че не само се лишихме от общ учебник, но и губим своята история?

Учебникът по история за началното, средното и висшето училище е важно средство за изпълняване на образователната функция на държавата. Да, по отношение на качеството и количеството на учебниците по история днес има много претенции. Нека бъдем реалисти. В Русия имаше революция... Болезнено и остро ние преминаваме по пътя на своята идентификация на днешния етап от обществено-историческото развитие. И не бива да виним учебника за това. Той е отпечатък на преживявания от страната исторически момент. Учебникът не може да бъде по-добър или по-лош от този момент. И е много наивно да се смята, че "голямото началство" може да "назначи" хубави учебници по история.
За времето на обучението в училище през ръцете на ученика минават 12-14 (в зависимост от конкретните програми) учебници по различни периоди на руската и световната история. Струва ми се, че една линия от 2-4 учебника е оптимална за пълното и обективно изучаване на историята в училище. Писането на нови учебници по история е трудна и отговорна работа, която не бива да се върши набързо. Дълбоко съм убеден, че тя ще бъде доведена до успешен край. Русия никога няма да загуби своята история.

Днес ние се сблъскваме с неочаквано агресивни нападки от страна на някои чужди и родни историци и журналисти по повод приноса на нашия народ в разгрома на фашизма. Все по-често звучат твърденията, че Русия е участвала в подпалването на войната в ролята на агресор. Може ли в такъв случай да говорим за съществуването в съвременната историческа публицистика на тенденция за преразглеждане на резултатите от Втората световна война и Великата отечествена война?

Руският президент характеризира такива нападки и като злобни. И е трудно да не споделиш тази емоционална, но справедлива оценка. От гледна точка на историчността и научната аргументация да превръщат Русия от победител във Втората световна война в агресор могат само хора, които не се разбират със собствената си съвест или имат користни интереси. Вече подробно говорих за това и няма нужда да се повтарям.
Съществуващата днес многополярна система в света се сблъсква с претенциите на някои държави за световно господство, подкрепени и с "исторически изследвания" с антируска насоченост. Далече не от вчера и не за един ден се е формирала тази антируска историческа митология, която е основа за ревизионистичните опити за преразглеждане на причините за войната, нейния ход и резултати. Още не бяха изстинали дулата на оръдията на антихитлеристката коалиция от залповете по общия враг, когато по решение на военното ръководство на САЩ през 1945 г. голяма част от заловените от съюзниците висши офицери и генерали от Вермахта бяха събрани на територията на Западна Германия. Те бяха задължени да напишат своята история на Втората световна война.
В продължение на три години тези, с извинение, историци си разчистваха сметките на хартия със своя фюрер и с Червената армия. В измислената от такива автори история лесно можеха да се видят две линии: желание да се угоди на новите господари и да се оправдае пълководческата им несъстоятелност. Обаче тези измислици потрябваха при започването на студената война срещу СССР, а днес са източник за антируска митологизация на много от събитията от тези години... Всъщност основата на антируските фалшификации до голяма степен е представена от тези източници. Но не са само те. В редица страни се намираха последователи на фашистките генерали "историци", заемащи висши държавни постове, които придадоха на старите митове политическа актуалност и местен колорит с помощта на някои послушни историци и ги разпространяват чрез средствата за масова комуникация.

В редица страни в Източна Европа са създадени т.нар. институти за паметта. В тях са изложени бивши партийни архиви и архиви на спецслужбите за формиране на национална историческа идеология. Допускате ли създаването на подобен институт в Русия?

Нима може да бъде осъждан стремежът на всеки народ да помни своята история и да създава съответните институти на паметта? В Русия такива институти съществуват вече отдавна. Това са и стотиците военно-исторически музеи, и тематически, постоянно обновяващи експозициите си, посветени на събитията от тези години.
Руският народ и другите народи пазят паметта за несгодите и трагедиите на военното време. Тази памет е свещена. Времето примири враговете, но не изтри великата болка. Но ние с това сме и силни, че у нас няма място за озлобление, няма стремеж да се разплатим с бившите ни противници и неприятели, да ги подложим на обществено и нравствено осъждане, да осветим неудобните факти от провежданата от тях политика.