Историята на живо

Навъртяха се вече години, откак часовете по история в училище бяха орязани наполовина. От много време учителите се оплакват, че препускането през години и епохи, заложено в учебните програми, е имитация на обучение, след което децата или слабо знаят историята на родната си земя, или бързо я забравят. Но дори да научиш нещо от уроците по история, това не значи, че си го осмислил. Защото има разлика между знание и познание - "знае се нещото, но се познава всичкото". Ако тази мисъл на покойния проф. Александър Фол ви се вижда сложна, елате при децата, тръгнали на традиционния поход по стъпките на Таньо войвода, който се провежда всяка година от 30 май до 2 юни по време на Ботевите дни. Ще видите как и най-сложното нещо става просто и достъпно, ако бъде преживяно с душата и осъзнато с ума. Именно тази цел си поставя сдружението "Родно Лудогорие", което е организатор на похода - учениците да разберат защо няколко героични и трагични дни на четата на Таньо Стоянов през 1876 г. имат значение за цялата бъдеща съдба на България. И как личният избор на днешния българин - да знае и почита миналото си или да го потъпче и забрави, определя собственото му бъдеще, достойно или унизително.
Походът по стъпките на четата на Таньо войвода тръгва днес от Тутракан за 29-ти път. Той не е просто ученическа екскурзия, а е урок по история на живо. Походниците изминават бойния път на четата - 220 км, за 4 дни - през Елията, Лудогорието и Поломието. Минават през 28 населени места на общините Тутракан, Исперих, Разград, Ветово, Цар Калоян и Попово, през които са минали четниците преди близо 140 години.
От 10 години походът има национален статут със съдействието на Министерството на образованието и науката, напомня председателят на сдружението "Родно Лудогорие" - столичният стоматолог д-р Анатоли Кънев, който е и организатор, и спонсор, и "вдъхновител" на похода. Преди много години се е запалил по историята и вече много поколения деца са минали през неговите уроци по история на живо по паметните места от Тутракан до Попово. Някога в това родолюбиво дело го е увлякъл изследователят на четата на Таньо войвода, краеведът Борис Илиев, по чиято инициатива е създаден походът. Д-р Кънев често повтаря неговото завещание: "Където минеш, сей, все някой ще пожъне".
И тази година 389 ученици и учители от Тутракан, Силистра, Разград, Попово, Търговище, Средище, София ще преминат целия маршрут. Преди да започне походът, се провежда национален конкурс за есе, стихотворение, мултимедия и рисунка на тема: "Таньо войвода през призмата на съвременния и модерен свят" и "Какво знаем за Таньо войвода и пътя на неговата чета през 1876 г.?" Наградите на победителите се връчват по време на похода. В походните изяви ще се включат над 20 000 души от цялата страна, с нас ще бъдат представители на Сдружението на българските зъболекари, Висшия съдебен съвет, студенти и преподаватели от Софийския университет и Нов български университет, журналисти, разказа Анатоли Кънев, преди да започне походът. Тази година в походната колона ще се включи и вицепрезидентът Маргарита Попова. В Попово на 1 юни тя ще връчи наградите на победителите в прегледа на маршовата песен в категориите І-ІV и ІV-VІІІ клас.
Във всяко селище, през което минава колоната, настъпва истински празник, на площада се изсипват не само учениците, а и всички жители, правят се възстановки на четническия десант, рецитират се стихове, всяка вечер има преглед на маршовата и строевата песен, изяви на фолклорни състави, беседи на исторически теми, културни прояви. От няколко години вече традиционно по време на похода прави свой концерт Теодосий Спасов с групата си, събират се хора от цялата страна. Историческите беседи тази година се водят от видните наши историци акад. Георги Марков от БАН и проф. Христо Матанов от Софийския университет. Миналата година в центъра на тези "научни разговори за история" бе годишнината от Балканската война, а сега акцент ще бъде 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил след битката при с. Ключ в Петричко, когато имперетор Василий ІІ Българоубиец залавя 14 000 български войници, ослепява ги и ги изпраща обратно на българския цар. Походът завършва традиционно на 2 юни пред величествения паметник на Таньо войвода на мястото на неговата гибел - в местността Керчан баир до с. Априлово край Попово.
При редакционното приключване на броя снощи в Тутракан ИК "Гутенберг" започна първото представяне на книгата на проф. Христо Матанов "В търсене на средновековното време". С тази премиера в сградата на Ритуалния дом в града се откри Художествена галерия. На 31 май книгата ще бъде представена и в Разград. Инициативата е на община Разград в лицето на Бонка Цонева - началник на отдел "Образование", и г-н Пейчо Георгиев - директор на училището. Такива хора осъзнават, че пътят към развитието на една държава днес - и икономическо, и духовно, и политическо, минава през доброто образование и култура. Книгата ще бъде представена от известния наш историк акад. Георги Марков. Самият Георги Марков е част от екипа, създал сборник в чест на ботевия четник Ангел Тотев Ковачев, и участниците в срещата ще имат възможност да се запознаят и с този, свързан с района, герой на България. Целта на срещите с акад. Марков и проф. Матанов е учители и граждани да се докоснат до съвременните постижения на историческата наука, да разберат как се интерпретира тя от съвременна гледна точка. Какъв е смисълът от изучаването на историята и какво е мястото й в глобалния информационен ХХІ век.
Благодаря на кметските управи на Тутракан, на Попово, Разград - символични домакини на проявите, защото осъзнаха, че възпитанието на нашите деца е грижа на самите нас и културното поведение е по-важно от изборните резултати, казва д-р Анатоли Кънев.

Втората чета

Не са много българите, които помнят, че през месец май 1876 г. на Дунавския бряг слизат две емигрантски чети - на Христо Ботев и на Таньо Стоянов. Четата на Таньо войвода е събрана също по идея на Ботев, като намерението е било двете чети да поведат народа на въстание за свобода откъм Врачанско и откъм Лудогорието по оста на Балкана. Шест часа преди десанта при Козлодуй един каяк стоварва 28-те четници на Таньо Стоянов при с. Пожарево - Тутраканско. Самият Таньо през 1982 г. е бил определен от Левски за апостол в Търговишко, но е бил хванат от турците и заточен в Диарбекир. Бяга оттам в Румъния, където организира четата.
Наивни мечтатели и безпределни родолюбци, тръгнали с няколко десетки пушки да събарят една петвековна империя! Както е известно, населението не се присъединява към бунтовниците. Единадесет дни и три сражения, жертви, плен и последвал съд в Русе - такава е печалната равносметка за четниците. Четата на Таньо Стоянов е разбита на Керчан баир при с. Априлово, където загива и самият войвода. Ето как Борис Илиев описва гибелта му: "В отчаяна схватка Таньо убил с ятагана си 6 души. Отсекли му дясната ръка и я отнесли в с. Конак. Отсекли буйната му глава и я отнесли в Разград. Останал трупът му, огромен като разпятие, върху земята, за която загинал".

Д-р Анатоли Кънев:
Първенството на духа и познанието е сигурната надежда за народа ни и днес

Трябва да помним онези българи, които през 1876 г. с кръвта и живота си се бориха България да я има. Тези дни с цялата си любов народът е нарекъл Ботеви. Априлското въстание, чисто българско дело, е факт, нетърпящ европейски проекти и предизборни фишеци. То е част от българската история, чрез която измерваме освен миналото, и съвремието. Какво е накарало тези люде да сътворят подвига и да напишат на знамената и в душите си "Свобода или Смърт" е въпрос, на който всяко поколение ще търси собствен отговор. Може би обществото няма да постигне консенсус, но индивидът би трябвало, защото решението е лично, отговорността - също.
Това, че сме членове на Европейския съюз, не ни прави по-малко българи. Бях втрещен в изборите за Европейски парламент от ожесточената битка за гласове. Ех, де да беше това битка за образование и култура! Без добро образование няма добра икономика, няма добра медицина... няма добра държава. А тя - държавата - се "кове" от самите нас и чрез родолюбиви постъпки. Най-бедната страна в Европа сме днес. Но във времена без надежда първенството на духа е сигурна надежда; първенството на онова познание за всичко случило се с народа ни през вековете - безброй покруси, разорения, спадове, умора и упадък, но и възкресения, възходи и триумфи; първенството на духовната приемственост. Познанието за устойчивостта на българския дух, съхранил ни до днес, е сигурна надежда за нас, разделените българи, простили се през последните десетилетия с не една надежда.
Тази година съм предложил за дискусия на нашите емисари една мисъл на Александър Фол: "Духът е унизен тогава, когато не може да се съпостави с друг дух, а трябва да се съпостави със силата на мускулите". Да се говори е лесно, но да се предприеме действие е трудно и е въпрос на личен избор. Общочовешките стойности и преодоляването на различията - това също трябва да научат децата ни. Елате ги вижте - в техните очи вижте и себе си. България се нуждае може би повече от всякога от съпричастието на всички. Не само да знаем, но и да познаваме, е апелът с днешна дата на "Родно Лудогорие".