Историята е учителка на живота...

Георги Н. Николов

Темата за емиграцията в наши дни става все по-актуална - в международен аспект, в съзнанието на хората, в духовността. Тя заема централно мястото и в новия роман на Виктория Забуковец - "Втората вълна" (изд. "Български писател"). Книгата, изградена от хронологично допълващите се части "Европейци", "Новите австралийци", "Второто поколение", започва с бушуващата Втора световна война. Старият континент е в пожарища и масови разрушения. Навсякъде витае смъртта. Въоръжена омраза яростно мачка човешкото в тълпите. Отчаянието и надеждата за оцеляване се гърчат в душите на обречените. Има ли край барутният Апокалипсис и какво ще се случи след това? А когато мирът идва, Веска, Агнес, Роман, Марек, Валка, Ян, Хелена, Станко, Бируте и хиляди страдалци трябва да решат. Ще отворят ли нова страница другаде по света, или ще останат в пепелищата на старата родина.
С четката на дълбок психолог авторката - наша сънародничка, описва трудното пътуване към Австралия. Припомня си познанствата на отвеждащия ги кораб, разноезичните надежди, очакванията за спокойно съществуване. Далечният континент се оказва гостоприемен. Толерантен, търпелив и внимателен към спасилите се емигранти. Те пък му се отблагодаряват с труд и бърза интеграция сред местните люде. Постепенно узрява за хармоничната си мисия и значимост мултикултурното общество. Върху благодатната му почва избуяват следващите поколения. Те познават родината на предците от спомените им за Полша, Югославия, България, Унгария, Франция, Германия, Естония... А също - от запазените обичаи, празници и традиции в земляческите групи. Когато като туристи посещават и изтлелите родни гнезда в Европа, те постепенно изковават своя ясен граждански мироглед. Превръщат се в светли апологети на мира. На обществената хармония и доверието в ближния. На радостта от семейството сред щастливата глъч на децата. Все емблематични понятия и символи. Проверени във вековете и доказали своята морална нетленност. Ние сме смъртни, ала добрината, озаряваща поколение след поколение - вечна. За нея трябва само протегната към бедстващия ръка и топла дума. Цивилизацията оцелява и се развива не в кръв и предсмъртни хрипове. А с приемственост в градивната инициатива преди, сега и с първите лъчи на зората... утре. В духа на римската сентенция: "Човек умира - остават делата му."
Много са достойнствата в новата книга на Виктория Забуковец, подкрепени от лични изживявания и преки наблюдения. Фактите, историческите поуки, размислите и изводите за съдбата на света са мащабна епична панорама. Върху нея носят трънен венец, без да се пречупват пред обстоятелствата, десетки персонажи. Цитирани са важни за епохата политически документи и са вградени делата на редица лидери. "Втората вълна" ни връща назад в мрачни събития. За да проумеем и никога да не допуснем случилото се да се повтори. И прави паралел с настъпило през втората половина на миналия век крехко разбирателство. Дарило на хората удовлетворение и надежди. Увереност, че гълъбът на мира винаги ще лети над планетата спокойно. Понесъл в дар на човечеството мечтаното маслиново клонче. Дали ще бъде така наистина? Днес сме свидетели на нови глобални конфликти и разбити съдби. Да, времето е най-верният съдник на делата ни. Ще се поучим ли от неговата мъдрост?..