История от камъчета

В знаменитата Епископска базилика в Пловдив в края на миналата седмица бе представено интересно ново издание - "Символи на християнските мозайки", с включени в него 430 изображения от 24 страни. В книгата са обяснени 280 основни християнски символи. Не по-малко интересен е и авторът - проф. Славик Табаков. Той е български и британски специалист по медицинска физика, президент на международната организация на този бранш до 2018 г. От 1991 г. е главен медицински физик на Университетската болница на Кралския колеж Лондон и преподавател там.   

Проф. Славик Табаков представя сборника си

Любовта на проф. Табаков към християнското изкуство запалват мозайките в Пловдив и Аквилея, Италия - двата града съдържат най-голямата концентрация на църковни подови мозайки от IV век, когато започва интензивният строеж на църкви. Четвърт век професорът обикаля по света и снима най-старите цветни предмети на изкуството. Автора представи доц. Елена Кантарева-Дечева, директор на общински институт "Старинен Пловдив" и ръководител на екипа, реставрирал античните мозайки в най-посещавания български музей. "В малкото книги по въпроса се цитират предимно мозайки от Западна Европа, Северна Африка и Близкия изток, а тези от Балканите "се прескачат". Затова в моя справочник над 20% от изображенията са от този регион, защото именно римските императори от Тракия и Илирия са основните генератори за узаконяването на християнството и превръщането му от една малка религия в държавна религия на най-голямата империя в Европа", посочи проф. Табаков. 

Раннохристиянските мозайки, които са разкрити от археолозите на много места в България, имат съществен принос в християнското изкуство и символика. Освен това те дават огромен материал за изследване на античността и ранното средновековие по нашите земи. Сред най-известните са например мозайките във вила Армира край Ивайловград, които показват семейството на обитателя на вилата - тракийски велможа, който вероятно е бил в дружески отношения с римските власти. Да не говорим за по-късните мозайки във втората българска столица Велики Преслав с неговата знаменита Преславска керамична школа.  

В началото на миналата година Националният археологически институт с музей (НАИМ) при БАН издаде голям сборник на български и английски език - "Усет за разкош. Римски мозайки от България", като каталог към едноименната временна изложба. Сборникът е издаден в сътрудничество с осем музея - в Ивайловград, Девня, Стара Загора, Плевен, Пловдив, Кюстендил, София, Монтана. Изложбата показа едни от най-представителните римски мозайки от територията на България, датирани от втората половина на I в. сл.Хр. до около средата на V в., които са разкрити при археологически разкопки в сгради в големите градски центрове от императорската епоха - Улпия Ескус, Марцианопол, Филипопол, Пауталия, Никополис ад Нестум и в извънградски имения. Автори на текстовете в каталога са Марио Иванов, Веселка Кацарова, Иван Ванев, Маргарита Ваклинова, Гергана Кабакчиева, Мирослав Марков, Александър Минчев, Румен Спасов, Мария Камишева и Красимир Калчев.

Мозайки от Епископската базилика в Пловдив

Мозайките на Епископската базилика в Пловдив, както и останалите от Филипопол през IV-VI в., са в стилистиката, присъща на Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености, на два пласта са, най-ранните са в централния кораб и изобразяват едри геометрични мотиви на "бягаща вълна" и розети, които новата християнска религия заимства от езическото наследство на траките. Мозайките от северния и южния кораб са по-късни, с богати цветове и форми, а сложните им орнаменти създават оптическа илюзия за триизмерност. Създадени през V век, мозайките от втория пласт съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика - птиците, които олицетворяват райската градина. Самата Епископска базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква у нас, вероятно от IV век. Датирана е с помощта на открита при разкопките монета на император Лициний (308-344). Базиликата е с размери 36 на 90 м, има централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Вътрешността ѝ е била украсена с колони, капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове, мозайките са с обща площ 2000 кв.м. Епископската базилика в Пловдив е включена в индикативната листа на ЮНЕСКО като уникален паметник на културното наследство. 

България има невероятния шанс, даден ѝ от Бога и от историята, да пази следите от няколко цивилизации от праисторията до Възраждането. И ако днешните ни политици имаха малко разум, нямаше да отделят за култура едва 0,6% от брутния вътрешен продукт - най-ниския процент за сектора в рамките на ЕС. Културно-историческото наследство е сред най-печелившите сектори в икономиката на всяка страна, особено в Югоизточна Европа, където Турция и Гърция ни изпреварват съществено. Цял свят отива при тях не само заради морето, а и защото са си спечелили името на страни, показващи уникална антична история. Та, ако нашите политици мислеха поне малко в подобна посока, нямаше да берем срама реставрирането на мозайките в Пловдив да се финансира от... "Америка за България"!   

Изображенията на семейството на обитателя на вила Армира