Историческата памет е национална идентичност

Георги Марков е роден през 1946 г. в Пловдив. Завършва история в СУ, специализира във ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик. Един от най-известните наши учени историци, специалист по международните отношения, политическите покушения и войните в края на ХIХ и ХХ век. Автор е на 15 книги, сред които четирикнижието, посветено на войните за национално освобождение и обединение на българите през 1912-1919 г. От 1977 г. работи в Института по история на БАН, на който е бил директор от 1993 г. до тази година.

Цитати:
"Когато великите сили се сблъскват, ние опираме пешкира"
"У нас се възпитават емигранти, не българи"

- Кое прави българска кауза от Балканската война, чието 100-летие отбелязваме днес?
- В тази война преди 100 години българите, както тогава е казвано, се разплащаме с вековния враг. Тя е продължение на Руско-турската война от 1877-1878 г. В манифеста пише: "Святото дело на царя освободител трябва да бъде доведено докрай". Сиреч - всички българи да се обединят в една обща държавност и да бъдат освободени братята отвъд Странджа, Родопите и Рила. Това е войната, с която българите доказват, че могат да победят една империя. Въпреки че руският цар Николай II е предупреждавал д-р Данев България да не се захваща с Османската империя, не било нейна работа, защото само империя побеждава империя. А Русия и другите велики сили още не са били готови за война. И те, и военните наблюдатели са предричали поражение на балканските съюзници. А ние сме се изненадали и от себе си, както сме изненадали и света, защото само за три седмици българската армия се озовава на Чаталджанската укрепена позиция. Дори щабът на армията е бил изненадан. Това е събитие, което ни утвърждава като нация. Стоян Михайловски в края на ХIХ в. казва: ние, българите, сме освободени, но не сме свободни хора. А ето че освобожаваме нашите сънародници от Македония и от Одринска Тракия и наистина се превръщаме в свободни хора.
- Това обаче трае няколко месеца, а след това са най-големите погроми над същите тези наши сънародници.
- Това е, защото българската политика не се оказва на висотата на българската армия. Балканският съюз е сключен набързо, но правителството на Гешов разчита, че договорите ще бъдат изпълнени. В хода на първата Балканска война обаче, след разгрома на османската армия, се възстановяват противоречията между съюзниците. Ние поемаме голямата тежест на войната - Цариградското направление, през това време съюзниците завземат голямата част от Македония, която е населена предимно с българи. Така че грешката е политическа, Балканският съюз припряно е вкаран във втората война. Другата грешка е, че прекалено много сме се доверявали на българо-руската военна конвенция от 1902 г. Всъщност втората балканска война, която произтече от първата, беше предрешена в щета на България заради нападението на румънската армия в тила ни. Гешов и Данев са се надявали на конвенцията, но руският външен министър е предупредил, че Русия ще остане безразлична. Защото Русия трябва да избере кого да подкрепи - ако подкрепи България, губи Сърбия, Гърция и Черна гора, а по това време ухажва и Румъния, за да я откъсне от тройния съюз. Войната започва като междусъюзническа, но с намесата на Турция прераства във втора балканска война - пет балкански държави срещу България, това е загубена война. И не просто загубена, а става национална катастрофа.
- Сърбия преди време предложи да отбележим общо 100-годишнината от Балканската война, после пък Божидар Димитров пусна идеята да я честваме заедно с... Турция, накрая нищо не стана и всяка държава сама отбелязва годишнината.
- В Турция върви силно течение на неоосманизма - на министър Ахмед Давутоглу, което реабилитира османската империя. Те сега честват Балканската война като своя. Правят от 4 до 8 октомври международен конгрес в Истанбул, там участват 30 държави, след това ще има разходка до Одрин, полагане на венци за коменданта на Одрин Шукри паша - спасителя на Цариград, плюс една антибългарска изложба.
- Та те губят Балканската война, какво честват всъщност?
- По този начин те скъсват със завета на Ататюрк, който заявява, че република Турция няма нищо общо с Османската империя на султаните. През 1931 г. той дори изхвърля османо-турските архиви, а няколко умни българи товарят два вагона с 27 бали хартия уж за хартиената фабрика в София, и от тях създават ориенталския отдел у нас. И сега турските учени ни завиждат на богатите сбирки. В момента обаче върви реабилитация на османската империя, включително в учебниците, в книгите, във филмите. Те лансират тезата, че османската империя е можело да продължи да съществува, като се европеизира чрез реформи. И ругаят най-вече нас, българите и арменците, че сме се бунтували, вместо да си живеем кротко под властта на падишаха, и сме привличали руската армия към Цариград и в Кавказ. Има ясна промяна в политиката на Турция.
- Възможна ли е идеята, която периодично се появява - да пишем общи учебници за Балканите, за да се европеизираме...
- Е, не, не. Първо, тези, които ни учат на подобна идея, не са го направили. Преди три години в Софийския университет президентът Първанов и френският посланик представиха общ учебник, написан от френски и немски историци, но забележете - той беше за периода след Втората световна война. Тогава казах: напишете за френско-пруската война, за Втората световна. Те самите не са готови за такова нещо. Засега това не е възможно, особено когато става въпрос за военни конфликти, за тях всеки има своята - и то противоположна, гледна точка.
- Защо великите сили непрекъснато ни дават акъл и ни възпитават? И преди, и сега. Не се ли дължат на тях всъщност конфликтите на Балканите?
- Така е. В моята книга "Балканизацията", която бе издадена миналата година, доказвам, че великите сили умишлено балканизират Югоизточна Европа. Защото в тази война на нациите срещу империите те принуждават всеки народ да не бъде обединен в национална държава, а винаги да търси сила покровител - голям брат. По този начин всяка балканска държава се закачва сателитно за някоя от великите сили, които имат противоположни интереси. И когато те се сблъскват, ние опираме пешкира. Те сочат нас с пръст, а всъщност на Балканите няма извършени военни престъпления срещу човечеството - нямаме Вартоломеева нощ, нямаме Аушвиц, нямаме Хирошима и Нагасаки. На Балканите не са вършени такива престъпления, както в другите части на света, но те нас са нарочили.
 - А нима днес великите сили в съвременен вариант не продължават да ръчкат на Балканите? Ето например фондация "Фридрих Науман" финансира някакви конференции да откриват, че у нас имало помашки етнос. Съзнателно ли се прави това?
- На 4 и 5 май тази година имаше една конференция в Смолян, отидох, макар и непоканен. Там имаше немски представител на "Фридрих Науман". Забележете, тази фондация е забранена в Турция, защото тя започна да работи проекти за кюрдите и турското правителство веднага я е изгонило. Затова попитах те сепаратизъм ли тук се опитват да прокарат? Не, вика той, ние се стремим да се избистри националното съзнание. Ама ние да не сме някакви туземци, че да ни бистрят националното съзнание?
- Какво да се избистря, когато те измислят за помаците арабски, кюрдски и какъв ли не произход?
- И кумански, и арабски - само и само да не е български. За съжаление проф. Евгения Иванова с парите на "Науман" направила допитване до 2000 души и каза: 5% се осъзнават като турци, 25% като българи, 70% като помаци - значи има помашки етнос. И бяха довели един професор от Босна да говори за мюсюлманската нация, която всъщност Тито я създаде заедно с македонската. Аз казах: вие се клахте пет години сърби християни и сърби мюсюлмани, не искам да чувам, ние няма да допуснем у нас нова Босна. А един професор от Тракийския университет в Одрин пък говори за помашки турци на Балканите. И имаше дори нахалството да обяви Дунавска България за една от многото турски държави. Това се случва в Смолян! Дотам са стигнали нещата.
- А защо български учени участват в тази работа?
- Основно бяха от Новия български университет, имаше и от ЮЗУ. Прибират парите бедните интелектуалци, продават се. И по този начин вършат престъпление. Защото е прекалено пресен примерът на Босна, където стана жестока братоубийствена война. Ние не бива да допускаме втора Босна на Балканите.
- Вече стават обаче и някакви странни работи. Ученик мюсюлманин в софийски техникум например иска да му се направи стая за намаз, да се моли на обяд. Според мен това не са случайни изблици.
- Не са случайни. Това го правят и в Западна Европа сега. Ислямът не е преживял реформацията. И е твърде настъпателен. Но ние тук сме, както се казва, на топа на устата. В продължение на 23 години България беше разграден двор. Шетаха всякакви фондации, имами се обучаваха в Саудитска Арабия и в Йордания, в Катар. Държавата вдигна ръце и пусна всичко свободно. Но ето, радикалният ислям е факт. Видя се, че Арабската пролет се замести от ислямистка зима в Северна Африка и в Близкия изток, в Турция вече има ислямистки процеси. Вижте какво стана сега в съда в Пазарджик и около него, там събраха българи мохамедани, те не са дори турци. Те говорят един прекрасен български език. Те не казват дори турското айрян, казват мътеница, имат много архаизми в езика - един хубав български език. За, жалост, главното мюфтийство защити този процес. С ДПС струпаха с автобуси 400 души, които бяха забулени като в Саудитска Арабия - нещо, което никога не е било у нас. Видяхме едни злобни лица. Ние не трябва да чакаме да гръмне, не дай Боже, някой взрив в софийското метро. А трябва държавата да се вземе в ръце, да се захване сериозно, не само да казва "ние следим процеса". Следят, пишат доклади някъде и дотам. Службите наистина знаят нещата, но на държавно ниво няма реакция. Само отлагат този тежък проблем. Ние сме тука на границата, а висшият ешелон... строи магистрали.
 - Появяват се обаче и съвсем официални неща. Комисия с участието на хора от МОМН заявява, че е дискриминация към децата с турско самосъзнание да се учи Ботев в училище!
- Поръчката на този доклад е от времето, когато председател й беше Кемал Еюп. За съжаление сред тези 10 експерти виждаме имена и на колеги от Софийския университет. Ние не бива да бъдем съучастници. Те отдавна го приказват - да се махне "Под игото" от училище...
- Е, "османското присъствие" е още от 1992 г., когато СДС и ДПС замениха учебниците по история със свитъци.
- Не можем да посягаме нито на историята, нито на литературата. Засегнати се чувстват тези, които реабилитрат османската империя. А онези български турци, които са си патриоти - познавам много такива, те си имат едно отечество и то е България. Те нямат нищо общо с османската империя. За съжаление и сапунките, които вървят по телевизията - те също са пропаганда, прокарват османисткото. Като виждат тия прекрасни костюми (нищо че са като взети от Версайския дворец), тия хареми, дворци, хората трябва да си кажат: ами че тя била чудесна тази османска империя, а тия хъшове, тия Ботевци, Левски, за какво са се бунтували?
- Всичко това не води ли до компрометиране на ценността на историческото знание у българчетата изобщо? После се чудим защо учениците ни са боси в историята. Една стажант-журналистка преди време ме попита откъде знам, че е имало Лондонски договор през 1913 г. и ми обясняваше, че Стамболов бил голям политик на ХХ век.  
- Историческото невежество се поощрява. Това е изтриване на историческата памет. А историческата памет е национална идентичност. Надявам се историците да помогнем да се преодолее това невежество. Сега предложих дори една компютърна игра за превземането на Одринската крепост. Със студентите от Университета по библиотекознание и информационни технологии направихме и филм, който ще бъде пуснат по интернет. Ние трябва да се приспособим към вкусовете на младите, те са компютърно поколение. Има начин да бъдат заинтригувани от историята и да събудим интерес у тях. Във Военния музей видях изключителни филмови кадри от Балканската война - автентични. Трябва да ги пуснем в интернет, да се развълнуват децата и младите. Аз винаги казвам в срещите ми с ученици: вие бързате да живеете тук и сега, но други са загивали, за да живеем ние в тази българска държава. Държавният архив пуска в интернет 60 000 имена на загинали в балканските войни - както моят дядо е загинал на 34 години - да открият примерно къде е загинал техният дядо или прадядо, къде е погребан. А тях ги подтикват по друг начин да мислят и да познават повече света, отколкото България. У нас се възпитават емигранти. Това е много тъжно.
- Лансира се напоследък една теза - да, вярно, че Турция иска да ни възстанови като "духовно пространство на османската империя"; вярно, че Македония ни краде историята и ни ругае под път и над път; и Румъния вече си присвоява наша история, но ние трябва да дадем пример за толерантност на Балканите. Как ще коментирате?
- Не може постоянно ние да отстъпваме и да правим компромисите. Колкото повече ние отстъпваме, толкова повече те настъпват. В Скопие преди фалшифицираха книги, музеи, филми, сега вече строят грамадни статуи на наши национални личности. Това не може да се търпи. Аз се радвам, че евродепутатите, за разлика от правителството, се раздвижиха и достойно защитиха българския интерес. Не може да се примиряваме, когато ограбват нашата история. Всяка държава отстоява достойнството си. Не може политиците да казват непрекъснато "да" на големия брат, който и да е той в момента. Нашите политици търсят гаранция отвън, не са сигурни в себе си в държавата и се слагат на различни велики сили. Това се насажда и се променя и народопсихологията. Преди 30 години казвахме "циганска работа", сега го обърнахме на "българска работа". Това се насажда и от някои млади българи, които отиват на Запад, връщат се за малко тук и започват да ни поучават. Така допълнително се нанасят щети на нашето национално самочувствие. Омръзнало ми е да казват, че сме малка държава. Първо, не е вярно - ние сме средна по размери европейска държава. Второ, малките държави също защитават своите национални интереси. Всички наши балкански съседи имат своето високо самочувствие. А нас се опитват да ни накарат да посегнем дори на националните ни герои! Защото се поддаваме. Това е национално самоунижение. Лошият пример, за съжаление, го дават политиците.  
- В какво се превръща историята, когато политици я употребяват за свои конюнктурни и моментни интереси?
- Ами, отиде президентът Плевнелиев в САЩ и, за да се издокара, каза, че от 1963 до 1973 г. България на два път щяла да изчезне от картата на Европа и да стане 16-ата съветска република. Все пак, той не е Стефан Цанев, който е поет. България по онова време има статут на съветски сателит, както всички останали социалистически държави, но е мит тази 16-а република. Има и други митове от новото време. От време на време някой се сеща да събаря паметника на Съветската армия, въпреки че се знае, че има договор от 1992 г. за запазване на тези паметници. Те са запазени и в Германия, и в Унгария, и в цяла Европа. Според мен някои хора просто търсят конфликт. Аз ги наричам закъснели стамболовисти. Ето сега министър Дянков ще пляска Русия. На него му е лесно, той ще се върне в Щатите, а ние ще отнесем шамарите. Ние трябва да си знаем интересите и ранга в международните отношения. Вижте Грузия, където Саакашвили се надяваше, че американският военен флот ще влезе в Черно море, Грузия ще бъде приета в НАТО и САЩ ще скъсат отношенията си с Москва. Великите сили обаче имат свои интереси. Не бива да си въобразяваме, че Чичо Сам стои зад гърба ни и ще каже на Дядо Иван: я по-далеч! Това е геополитика. Дядо Иван е геополитически много близо до нас, а Чичо Сам е отвъд океана. Русия има исторически сантимент към нас и това е наш капитал там. Не може да се пъхаме между шамарите на великите сили, защото те винаги могат да се разберат. И трябва много да внимаваме в отношенията си с тях.