Историческата истина трябва да се уважава

Иван Юхновски е роден през 1937 г. в София. Учен с международна известност, химик органик, доктор на химическите науки (1982), академик (от 1997), почетен член на БАН (от 2007), председател на БАН (1996-2008). Работи над 45 години в академията и 24 години е преподавал в Софийския университет. Автор на стотици научни статии, на десетки изобретения, 15 внедрени у нас и в чужбина. Действителен член е на Европейската академия на науките, изкуствата и литературата в Париж (от 2003) и на Обществото "Лайбниц" в Берлин (от 2005). Носител на орден "Стара планина"-I ст. (2004), орден "Св.св. Кирил и Методий" с огърлие (2007) и много други високи отличия и награди.

"Историята описва делата на хората и народите, предизвикани от емоциите им, благородни или ужасни, с една цел - извличане на поука"

- Акад. Юхновски, по повод на споровете дали в училищните програми турското робство трябва да се замени с други термини вие сте потърсили отговор в учебниците от времето на царска България. Смятате, че те са по-близо до реалните събития ли? 
- След като отново има спорове за терминологията, която се използва в учебните програми и в учебниците, по които се преподава българска история, и след като историците твърдят, че техните изследвания трябва се основават на строга фактология, можем да потърсим тази фактология и в историографията на новата българска държава след Освобождението, която изобилства с печатни материали за периода от унищожаването на Втората българска държава до Освобождението. Много неща се приказват сега, говори се с критичен привкус за словосъчетанието "турско робство", говори се за "османско присъствие" и се правят каламбури от типа "Под присъствието", натрапи се думата "съжителство", но не ми е известно някой да е проучил каква терминология е използвана в учебниците и в научните публикации на българските историци във вече свободна България до Втората световна война. Според мен нашите предшественици, които сами са преживели Априлското въстание и Освобождението, участвали са в строителството на новата българска държава, имат правото и предимството с обективността на съвременника и на очевидеца да говорят какво е било, какво е свобода и несвобода. А в периода след Освобождението и до началото на Втората световна война България е била сравнително независима държава - имала е поне известна възможност да избира своите съюзници. Друг въпрос е дали този избор е бил правилен. Затова беше важно да видя как са написани учебниците по българска история в тези години. Проучих над 25 учебника по история в българските училища до ІІІ прогимназиален клас (VІІ клас сега) за годините от 1895-а до средата на 30-те години на миналия век. Това бяха одобрените от Министерството на народното просвещение учебници с автори Никола Станев, Йордан П. Георгиев, Полихрон Нейчев, Иван Попов, Иван  Ненов. Някои от тях са преиздавани многократно, до 8 пъти.      
- И какво установихте?
- Оказва се, че словосъчетанията "турско робство", "турско иго", "черно робство", "тъмно робство" се използват едновременно, много рядко се употребява и "турско владичество", при това - успоредно с посочените. Вече съм цитирал като илюстрация много характерен текст от осмото стереотипно издание (така пише на корицата), на учебника за ІІІ прогимназиален клас от 1921 г. с автор Йордан П. Георгиев. Там четем следните думи: "И така в началото на ХV век се започнало двойно робство, политическо и духовно, което робство без малко щяло да унищожи българския народ". 
- А учените историци в тези години какви термини са използвали?
- Аналогични. Това може да се види в научните трудове и изказвания на най-известните ни учени историци от периода преди 9 септември 1944 г. като акад. Петър Мутафчиев (1883-1943 г.), акад. Иван Снегаров (1883-1971 г.), акад. Георги Генов (1883-1967 г.), проф. Борис Йоцов (1894-1945 г.) и други, чиито авторитет и познания са безспорни. Ето ви цитат от една монография на акад. Иван Снегаров: "Доказвайки, че турското владичество е било истинско робство за покорените християнски народи, стремя се да бъда обективен и винаги документиран... Но смятам, че и в тоя размер на моя очерк читателите ще добият ясна представа за турското робство като главна причина, за да изостанат твърде много в културно отношение българският и другите балкански народи и ще се убедят, че противното твърдение на чужди историци е тенденциозно". Мисля, че нашите учебници по история и научните трудове на известните наши учени историци от разглеждания период са неразделна част от нашето културно-историческо наследство и отразяват автентична и непреходна част от историческата памет на нашия народ. Дали в историческата ни наука в по-ново време са направени толкова важни открития, че да се налага да бъдат изкуствено подслаждани с обезличаваща терминология най-горчивите страници на българската история? Струва ми се, че единствената причина за новата терминология е конюнктурата на днешния ден. Когато са се писали тези учебници, просто не ги е имало сегашните НПО, които активно се намесват и в учебните програми, и в коментарите, и във внушенията за нашето историческо минало. В наше време и угнетяваните, и угнетителите отдавна вече ги няма и днешните поколения, разбира се, не могат да носят отговорност за делата на далечните си предшественици. Историческата истина обаче трябва да се уважава. Тя трябва да се пази задължително, заедно с нейната много важна емоционална част, вървяща преди, по време и след съдбоносните исторически събития в нашата история. За да се предава и пази от идващите поколения.
- Авторите на учебните програми сега се опитват да представят проблема като "терминологичен спор", защото "робство" се употребява за робовладелческия период, а в Средновековието няма робовладелческа правна система...  
- И това не е точно, защото и в Средновековието наред с многобройни форми на крепостничество съществува, макар и в по-малка степен, робството. В някои югоизточни държави то се забранява едва във втората половина на ХІХ век.
Използваният от разглежданите наши автори израз "робство" не съдържа всички описани в кратките енциклопедии черти на класическото робство. Това е тежка форма на потисничество, при което дадено население в условията на чуждоверско държавно управление е лишено от самостоятелен политически живот, с постоянни ограничения и несигурност в културно, верско и икономическо отношение. А всички опити за придобиване на свобода и независимост се потушават с масови жестоки репресии. Това според мен виждат, уви, твърде много български поколения в нашия смисъл на думата "робство" или "иго". Не може целият 5-вековен период на робството или игото да се разглежда само в контекста на хилавите реформи в Турската империя в правното положение на потиснатите народи едва от ХІХ век и предприети под постоянния натиск на европейските държави.
- По време на вашето председателство беше издадена от БАН и една много интересна фототипна книга с автентични документи от български вестници от Освобождението до 1944 г. за това как е бил честван Трети март в онези години...
- Да, по моя идея бе съставена от г-жа Лидия Чолпанова от Централната библиотека на БАН книгата "Празникът на Освобождението по страниците на българския печат (1885-1944 г.)". Тя бе издадена от нашето издателство "Проф. Марин Дринов" през 2008 г. по случай 130-та годишнина от Освобождението на България. В нея има съвсем кратък предговор от една страница и 232 автотипни страници от броевете на десетки български вестници, издадени на следващата дата след празника. В тези дописки се описва точно как е преминавало празнуването на Трети март в столицата и в страната. Традиционно празнуването е започвало с благодарствен молебен в съборния храм "Св. Крал" (днес "Св. Неделя"), а в по-късно време - в храма "Св. Александър Невски". След което шествието, предвождано от цялото правителство, народните представители, представител на военна част, професурата, живи опълченци и ветерани от освободителната война и множество граждани са полагали венци и цветя на паметника на царя Освободител,  след като той е бил издигнат. И така е било включително до Трети март 1944 г. На снимки от последните години на честването можем да видим дори министър-председателя Богдан Филов. Надявах се тази хубава традиция да бъде възстановена в по-ново време, но не стана точно така. И все пак мисля, че запознаването с тази книга, съдържаща автентични документи, е твърде поучително за всички. Защото историята описва делата на хората и народите, предизвикани от емоциите им - благородни и добри, или пък ужасни и отвратителни. С една цел - лошото да не се повтаря.