Историческа амнезия или...

Георги ЗАХАРИЕВ

След 10 ноември 1989 година неофашистите в Казанлък направиха няколко опита да реабилитират палача на българския народ, един от ръководителите на белия терор в страната ни през 1924 г., превратаджията генерал Иван Вълков. Стигна се до дръзкото им искане името му да бъде увековечено с издигането на паметник в централната част на града. Дори беше написана възхваляваща книга за дейността му.
Срещу тази акция буря от възмущение обхвана цяла България. Много видни интелектуалци като академик Георги Марков, професорите Андрей Пантев, Марко Семов, Чавдар Добрев, Стефан Данаилов и писателите Леда Милева, Павел Матев, Евтим Евтимов, Лиляна Стефанова, Валери Петров, Атанас Наковски, Никола Инджов, Иван Гранитски, Анжел Вагенщайн, Вили Цанков и много други, с убедителни аргументи се присъединиха към вълната от това общонародно недоволство.
За моя голяма изненада към този жалък хор на казанлъшките неофашисти се присъединиха и някои медии в Казанлък. Най-старателен се оказа вестник "Трибуна Арсенал". В няколко свои броя той публикува поредица от статии, опитвайки се да оневини Вълков за всичките му зловещи престъпления към българския народ и да го постави едва ли не на пиедестала на национален герой. Още по-учудващо е, че на изпратена от мен реплика до вестника, с която изразих несъгласие с някои от внушенията на публикациите, бе отговорено, че вестникът е решил да сложи край на полемиката по темата.
Срамно! Полемика не е имало, а само възвишени дитирамби за зловещия генерал. Това ме провокира да вникна по-дълбоко в историческата истина за дейността му като държавник и политик.

Кои са моите аргументи?

От какъвто и ъгъл да бъдат погледнати опитите за реабилитация на генерала, не може да не се стигне до извода, че те са един политически абсурд, сътворен от хора, които или са обременени от историческа амнезия, или се мъчат чрез пълзящ реваншизъм да оневинят едно от най-големите престъпления в политическото битие на България - Деветоюнския преврат от 1923 година. Намеренията на инициаторите и авторите на тези изпълнения се ръководели уж от добронамерената цел да изчистят образа на генерала от наслоените идеологеми като сатрап и организатор на т.нар. Бял терор. Тук ще кажа, че няма такъв сапун и такива химикали, които да измият оцапаното с невинна кръв на хиляди народни синове име на генерала. Ако в своите напъни за възвеличаването му използваха задължителните за целта научни инструменти, не можеха да не стигнат до истината, че Иван Вълков е зловеща фигура в българската история, което много видни български историци са доказали.
- С непосредственото участие на Иван Вълков като водач на Военната лига, на 9 Юни 1923 г. е извършен кървав преврат срещу законно избраното правителство на Александър Стамболийски. Както е известно, превратаджиите убиват министър-председателя по изключително жесток начин.
- Под прякото ръководство на Иван Вълков без съд и присъда са умъртвени колоси на българския културен и обществен елит като Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст. Заедно с тях намират смъртта си и много видни политици като народните представители Петко Д. Петков, Димо Х. Димов, Харалампи Стоянов, Тодор Страшимиров, а така също и Николай Петрини, Владимир Благоев, Николай Грънчаров, Анна Маймункова... Списъкът е дълъг. Свидна жертва на този терор, чийто организатор и вдъхновител е Иван Вълков, става и патронът на моето село Кънчо Ненов Цанков. Арестуван без всякакво основание, без съд и присъда по най-зверски начин той е убит между селата Розово и Бузовград.

Чудовищно и потресаващо

за всеки цивилизован човек звучи текстът на заповедта на Иван Вълков, която като военен министър издава до армията: "Всички гарнизони и военни единици да влизат във връзка с местните органи на властта за съгласуване на средствата за борба с комунистите и земеделските служби. Преди всичко да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тази идея - интелигенцията. В най-кратък срок да се съставят списъци на тези хора, за да може в даден момент да се унищожат всички техни водачи - виновни или невинни".
Както се вижда, с подписа на генерала започват да бъдат убивани хора не за извършени престъпления, а за техните убеждения. Тук не мога да се въздържа да не цитирам страшната оценка на Антон Страшимиров за деветоюнските превратджии: "Клаха народа тъй, както турчин не го е клал".
В челото на тази шайка от престъпници е Иван Вълков.
Не по-малко основание подобни хвалебствия за кървавия генерал да получат обществено порицание произтича от юридическия факт, че той заслужено, на база безспорни доказателства, през 1954 г. е признат от съда за виновен за тежки престъпления и осъден на смърт. Присъдата великодушно е заменена с доживотна. Обявен е за политически престъпник, съдебна реабилитация на неговата личност няма. Според мен не може и да има!
В този случай логично възниква питането: в час ли са тези, които перманентно поставят въпроса за реабилитацията на Иван Вълков. И кои са нравствените им основания за тези им действия.
Този факт е откровена гавра със стремежа на обществото ни към хуманизъм и демокрация, към свобода и солидарност. Това е поругаване паметта на убитите антифашисти, чиито борби бяха знаме на цяла антифашистка и демократична Европа.
Искам да подчертая, че не отговаря на истината и възхвалата за Иван Вълков като основател на "Арсенал". От историята на предприятието е известно, че неговият път започва като ремонтна оръжейна работилница от гр. Русе, преминава през София и след царски указ се премества в Казанлък.
Няма да се задълбочавам в големите гешефти, в които е участвал Вълков при изкупуването на земите за настаняване на Държавната военна фабрика. Ще отбележа само, че чрез подставени лица изкупува за жълти стотинки земята на казанлъчани по поречието на река Тунджа, защото като министър е знаел, че софийският "Арсенал" ще се мести в провинцията. Чрез свои хора в парламента урежда строителството да се извърши в Казанлък на тези земи. Народното събрание гласува земите да бъдат изкупени на тройна цена. Така Вълков попълва касата си с повече от милион.
Жалко, много жалко и смешно е, че все още се намират хора, които правят опити да реанимират тази зловеща фигура в българската история.