Истинският тест за еврото ще е през септември

Президентът на Европейската централна банка Марио Драги помогна на еврозоната да оцелее през август. Но ще успее ли да я спаси и септември, пита в анализ за "Ню йрк таймс" Ландън Томас, цитиран от Дарик радио. През този месец господин Драги тушира мечите настроения на международните трейдъри, като ги увери, че обединената валута ще бъде защитена срещу колапс. "Безсмислено е да залагате срещу еврото. Няма смисъл от късите позиции", каза Драги на пресконференция на 2 август, точно седмица след като заяви пред света, че централната банка "ще направи всичко, което е нужно, за да спаси валутния съюз".

Инвеститорите обърнаха внимание на това. От 2 август до сега еврото поскъпна с повече от 3.1% към долара. Което е по-забележително - Испания и Италия спаднаха. "Мечките" се върнаха в хралупите си, а някои по-рисково настроени играчи струпаха активи в обединената валута.
Но истинският тест ще бъде през септември, а не през мързеливия летен месец август. Именно тогава ще се види потенциала на Марио Драги да движи пазара. Предстои му да се изправи срещу значителен натиск да разкрие детайли от плана си за подпомагане на слабите държави от еврозоната чрез изкупуване на техни облигации.
Първият голям тест за Драги ще е следващата седмица, на 6 септември, когато съветът на Европейската централна банка се събира на редовно заседание. По традиция Драги ще даде пресконференция след това, на която ще обясни защо банката предприема или не предприема съответните действия. Мечо настроените инвеститори пак ще се ослушват внимателно за това какво да захапят.
Притеснително за пазарите е например, че Германия може да откаже поисканата от Гърция отсрочка за намаляване на дълга, с което да я изтласка от евроблока. Нарастваща е и възможността на 12 септември немският конституционен съд да отхвърли решението за участие на Германия в новия регионален спасителен фонд, наречен Европейски стабилизационен механизъм.
Разколът между кръговете в германската политика се задълбочава все повече през последните дни и това вече е видимо. В интервю пред вестник Der Spiegel в неделя главата на централната банка Йенс Вайдеман, който също така е и в управителния съвет на Европейската централна банка, гневно разкритикува идеите за каквито и да било интервенции на ЕЦБ на пазара на облигации. В понеделник обаче Йорг Асмусен, който е германският представител в ЕЦБ и, който бе колега на Вайдеман в правителството на Ангела Меркел, каза в Хамбург, че банката трябва да купува облигации, за да стабилизира европейските дългови пазари.
Залозите станаха твърде високи и след като вчера Марио Драги отмени планираното посещение на глобалния форум на централните банки, който ще се проведе в САЩ в края на тази седмица, като мотив за това бе претоварената му от ангажименти работна програма.
Въпреки цялата тази несигурност, която се създава, дори и най-песимистично настроените трейдъри изглеждат склонни да дадат на Драги още малко време. Докато успява да задържи това настроение на пазарите, той ще успява да разреши проблема, който е в сърцевината на тази европейска криза, а именно как да убеди трейдърите да купуват и държат деноминирани в евро активи и облигации.
"Вие няма да се върнете обратно към лирата или драхмата", каза Драги на пресконференция през август, с което показа, че приема лично скептицизма на пазарите за колапс на еврото и връщане към старите валути. "Това е тон, който няма да чуете нито от Алън Грийнспан, нито от Бен Бернанке. Това е типично поведение на италианец и то е много убедително", коментира Стивън Йен, бивш икономист от Международния валутен фонд.
От гледна точка на финансовите пазари Драги държи много по-мощно оръжие, а именно  възможността на банката да изкупува облигации на страни като Испания и Италия и властта да ги убеди да въведат мерки за още по-строга финансова дисциплина, да намалят дефицитите си и да преструктурират икономиките си.
Откакто Марио Драги зае най-главния пост в ЕЦБ миналата есен, инвеститорите се обзалагат, че той няма да може да убеди най-големите финансисти в еврозоната - германските, да подкрепят каквото и да било по-голямо изкупуване на облигации, защото това би се изтълкувало от света като подпомагане на правителства, които са харчели безотговорно.
Сега обаче нарастват впечатленията, че Драги може и да успее да убеди германците за такава интервенция - например да се купуват италиански или испански облигации до достигане на определена доходност по тях на международните пазари, която е приемлива. Предизвикателството е това да се представи като една стъпка напред към фискалния съюз в еврозоната, в който изпадналите в затруднение страни-членки дават достъп до финансите си на централизираното управление в Брюксел.
"Налагайки визията на човек, който стриктно се придържа към правилата, Драги постига онова, което политиците не успяват", коментира Аксел Мерк, президент на взаимния фонд за инвестиции Palo Alto. "Той казва директно на тези държави, че ако предоставят контрол върху бюджета си, банката ще изкупува техни облигации"."Драги начертава пътя, който би следвал и казва, че ще търси отговорност за последствията", посочва още финансистът.
Много инвеститори продължават да смятат, че еврото трябва да отслабне в дългосрочен план, тъй като повечето от европейските икономики не се представят добре, а страни като Германия вече отказват да финансират спасителните планове. Някои смятат, че Италия е по-голям проблем за еврозоната, отколкото е Испания, защото с покупката на облигации се помага в краткосрочен план, но Италия има проблем с това, че икономиката й не може да расте с достатъчно бърз темп, че да стигне етап, в който да може сама да обслужва дълговете си, които в момента са над 120% от брутния й вътрешен продукт. 

"Истинският проблем е Италия", казва Дженария Пучи, главен финансист на PVE Capital. "Банките не кредитират когато съотношението дълг към БВП расте. Колкото по-скоро страната се обърне за помощ към Международния валутен фонд, толкова по-добре", смята Пучи. В дългосрочен план подобно виждане за нещата е може би обосновано, но когато погледнем към онова, което се случва в еврозоната, а именно постоянно наливане на пари, инвеститорите виждат предимно краткосрочния ефект, който се търси с тези операции. И именно това е проблем за Драги. Това трескаво купуване на облигации и трескаво разпродаване на активи от страна на инвеститорите поддържат лошия климат на несигурност на европейския пазар.

Само за пример, от януари до март тази година инвеститорите са отворили позиции като нетни продавачи на активи за 80 млрд. евро. (в това число акции и облигации на страни от еврозоната), като причина за това бяха основно страховете, че Гърция може да напусне еврозоната. През май и юни инвеститорите са купили активи за 86 млрд. евро, защото разбраха, че тези страхове няма да се материализират. Подобни движения с такава амплитуда не могат да удовлетворят търсенията на дългосрочните инвеститори и да допринесат за стабилния растеж в дългосрочен план.

Предизвикателството за Драги е да убеди новите оптимисти за еврозоната да запазят тези си позиции в европейски активи и да убеди другите, че влагат в нещо сигурно. А за да успее да го постигне, той ще трябва да докаже, че е различен от предшественика си Жан-Клод Трише и не е заложник на политически доктрини, които връзват ръцете на ЕЦБ за интервенции.

"Драги върна на масата процедурата с изкупуване на облигации. Няма какво друго да се направи в тази ситуация, въпреки съпротивата срещу интервенцията", коментира Йенс Нордвиг, валутен стратег на банка Номура в Ню Йорк. "Драги е убедителен, защото е прагматик и пазарите уважават това. Пазарите не уважават догмата. Ако си догматик на пазара, ти умираш", казва стратегът.