21 Август 2019сряда03:42 ч.

Истината за т.нар. Лувър

Един по един си отиваме от този грешен свят, а това създава пространство на разни, както казва народът, хвалипръцковци да се правят на герои

/ брой: 147

visibility 4199

Петър Междуречки*

Навремето имаше един румънски комик - Мирча Кришан, който често гастролираше в България. Той стана пословичен с неговия коронен номер, а именно: каквито и въпроси да му се задават, той започваше с разказа за краставицата и нейното водно съдържание. Винаги се сещам за него, когато независимо от въпросите, които се задават на един извънредно популярен наш политик, известен със страстта си да реже ленти и лентички, той винаги започва с разказа си за построените от него магистрали, булеварди, спортни зали и др. обекти, за да подчертае своята значимост за България. Напоследък, за мое голямо съжаление, един многоуважаван от мен и нашата общественост творец - скулптор, започва да копира своя началник. Каквито и въпроси да му се задават, той, подобно на своя идол, слага вече изтърканата плоча на личните си заслуги като министър на културата за българската духовност. Може би, почувствал напоследък известна недоверчивост към неговите разкази за създаването на т.нар. Лувър, той, макар с неудоволствие, съобщи на обществеността, че сегашният министър на културата е подготвил мемориална плоча с имената на всички министри на културата от времето на т.нар. демокрация, която ще бъде монтирана на видно място на самия т.нар. Лувър, като хора, взели едно или друго участие за неговото създаване. За мое най-голямо учудване в това изброяване липсваше, по стар български обичай, името на арх. Никола Николов, човека, родил идеята за цялостно градоустройствено решение на пространството около храм-паметника "Св. Александър Невски", включително и за мястото и съдържанието на бившата сграда на Висшия машинно-електротехнически университет, сегашния "Лувър". Освен това той подготви и архитектурния проект на сградата на мястото на бившата Държавна печатница, обърната към "Св. Ал. Невски", която беше построена за нуждите на новосъздадената Галерия за чуждестранно изкуство. Всъщност това беше и първият етап от идеята на арх. Николов за превръщането на тази сграда, заедно с частта, която се предвиждаше да се реконструира (бившата сграда на Машинно-електротехническия университет), да се превърне в национална художествена галерия. Ето защо всяко изброяване на имена на хора, допринесли за създаване на т.нар. Лувър, трябва да започва с името на човека, дал идеята и изготвил архитектурния проект на първата част на тази национална галерия - арх. Никола Николов. Или за нас важи старото правило "Пари ми дай, а не акъл." Ами забравяме ли, че човечеството навлиза в нова епоха на своето развитие - информационното общество, където именно акълът носи голямото развитие и пари. Но да се върнем към основната тема. Нека да се знае от поколенията истината за това кой даде акъла за построяването на т.нар. Лувър. Ние, съвременниците на тези процеси, сме вече много възрастни и един по един си отиваме от този грешен свят, а това създава пространство на разни, както казва народът, хвалипръцковци да се правят на герои.
Ето защо ще си позволя по този повод да ви разкажа следната преживяна истина:
В края на 70-те години на миналия век софийското градско ръководство - партийно и общинско, първи секретар на партийното ръководство беше Г. Йорданов, възложи на арх. Никола Николов да подготви със своя екип един идеен проект на най-красивата част на София - от двореца до Софийския университет и Народната библиотека. Няма да се спирам на целия проект, а само на частта около храм-паметника "Св. Ал. Невски".
Според арх. Николов катедралата трябваше да се "загърне" внимателно към днешния бул. "Левски" с един архитектурен комплекс на изкуствата. В него влизаше освен пространството, на което е разположена и днес Художествената академия, така и бившата сграда на Държавната печатница и нейният "гръб" с лице към бул. "Левски", в която беше разположен Машинно-електротехническият институт. На практика това означаваше, че трябваше да е отреден терен и построени там двете споменати висши учебни заведения. Главният архитект на София Роменски и директорът на "Генплан" арх. Митьо Виделов отредиха два много добри терена на територията на Студентски град. Особено красив и просторен беше теренът за Художествената академия. С ръководството и студентите от МЕИ нямахме никакви затруднения, а само подкрепа. Не беше така обаче с Художествената академия. Подтиквани от преподавателите си, студентите организираха истински протест под мотото "Искат да ни изгонят от центъра на София". За да не създаваме излишно напрежение, ние отстъпихме, като записахме, че този терен се запазва за Художествената академия и други нужди за изобразителното изкуство.
Започна поетапно строителството на МЕИ в Студентски град, след известно време МЕИ се премести там, като бившите му помещения останаха празни, очакващи по-добри времена във финансово отношение, когато ще бъдат присъединени към частта, обърната към "Ал. Невски", построена по проект на арх. Никола Николов за нуждите на новосъздадената Художествена галерия за чуждестранно изкуство, събрано главно от акад. Светлин Русев и Богомил Райнов.
Това е, уважаеми софиянци и българи, истинската предистория на създаването на т.нар. Лувър, като се надявам целият комплекс да получи името Национална галерия за изобразително изкуство, обединяваща двете части на построената сграда и към "Ал. Невски", и към бул. "Левски". Арх. Николов предвиждаше целият този комплекс - описаната сграда, заедно с още неготовата й южна част, чрез подземен тунел да се свърже с криптата на "Ал. Невски". Мечти. И ние някога сме били млади и имахме мечти. Това беше нашето богатство!

 



*Петър Междуречки e кмет на София от 1978 до 1986 г.

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 58

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 166

България вече не е собственик на морски флаг

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 160

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 0

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 160

Путин и Макрон не се разбраха

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 86

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 74

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 93

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ