Истината за морските свинчета

Скрипалясахме! И Цачевясахме! За първи път в по-ново време руската и българската телевизия си заприличаха през последните десетина дни. Хайде, за българската, как и да е: свикнали сме половината от централните информационни емисии да са най-обикновена криминална хроника плюс бюлетин за загиналите и ранените в автопроизшествия. Така че епопеята с бягството на Пелов и Колев от Софийския затвор и проникновените тълкувания на министър Цачева се вписват идеално в програмната схема на основните телевизии.
Но руската телевизия, която не се вписваше в този шаблон, изглежда взе да възприема нещо от българския опит. Да припомним: на едно неотдавнашно световно първенство руските състезатели бяха отстранени поради някакви разкрития за употреба на допинг. Ами стана така, че докато траеше въпросното състезание, руската телевизия посвещаваше половината от информационния си бюлетин на това колко несправедливо, колко преднамерено действат разните там МОК, съответна световна федерация и т.н.
Това отмина, но ето ти "случая "Скрипал". Тереза Мей рече нещо, Мария Захарова опровергава. Британският Борис развее перчема, самият топразузнавач Наришкин огласява истината. "Новичок" е руски патент - но кой няма формулата на "Новичок" - от Сидней до Новосибирск и от Владивосток до Ванкувър. Морските свинчета на Скрипалови отровени от "Новичок"; морските свинчета оставени безсърдечно от британската полиция да умрат от глад. Котката също. Явно активно мероприятие на Лондон, Москва опровергава. Вместо...
Беше в края на осемдесетте години на миналия век. В Русия - разгара на Горбачовата "гласность и перестройка". Трийсетина български ръководни журналисти и служители на външно  министерство от втория ешелон сме на курсове в АОН СССР (Академия за обществени науки на СССР), където лектори ни разясняват явлението. Не знам с какво бях се понравил на един от лекторите, горе-долу на моя възраст, около петдесетте, канеше ме на кафе или просто на пейка в парка, където си говорехме по приятелски откровено. В лекциите блестящо поясняваше каква невиждана революция в политиката е "перестройката" на Горби, но на пейката съвсем тъжно сподели: "Развалил великое государство" ("Разруши велика държава").
По онова време особено зрелищни бяха международните изяви на съветския ръководител, сред които срещи с американския президент Рейгън и британската премиерка Маргарет Тачър. Те не преставаха да хвалят съветския президент: нов, динамичен стил, излизане от многодесетилетния шаблон на съветската догматичност. Той не се притеснява да води навсякъде със себе си съпругата, която е една такава, ах, интелигентна, модерно облечена, а пък фризурата й! Сияеше Горбачов, вдървеността е в миналото, ние сме модерни политици... Получаваше се малко като с подсвиркването на пауна (ако кажем "пуяка" също ще е вярно) подсвирква му Тачър, стреми са да не остава назад Рейгън и "паунът" ("пуякът") разперва опашката (за срамотиите, които се разкриват при това разперване, интелигентният читател сам се досеща).
Та, попитах веднъж моя преподавател и приятел лектор на АОН СССР какво би трябвало да бъде отношението към Маргарет Тачър, която беше истинският вдъхновител на този политически театър. "Нам надо ее игнорировать, но к сожалению..." - "Би трябвало да я игнорираме, но за съжаление се хващаме на играта й", въздъхна човекът.
Питам се дали в цялата тази сага със Скрипал, "Новичок"-а, морските свинчета и т.н. не би било по-разумно да се игнорират Тереза Мей, британският рошльо Борис, трагичната смърт на морските свинчета и камарата "разкрития", обяснения и контраобяснения. Защото дори най-върлите русофили, сред които съм и аз, сменят руския канал започне ли нищенето на "Скрипалиадата". "Бактън", казваше в такива случаи баба ми, т.е. "писна ми" на турски.