05 Юли 2020неделя17:52 ч.

Истанбул 2011 на фестивал като на фестивал

В юбилейното издание на проявата бяха включени 230 филма, разпределени в 21 секции и куп придружаващи ги инициативи

/ брой: 100

автор:Олга Маркова

visibility 1784

Минути след като ме настаниха в централния хотел "Алкоклар", по стечение на обстоятелствата попаднах на кюрдски "купон" в едно уютно кафене "Таня" (което на техния език означава "небе") с цяла група интелигентни и красиви младежи, току-що завършили различни специалности по изкуствата в Париж. Тяхната непосредственост и френският език бързо ни сближиха. И някак естествено час след това отидохме вкупом на премиерата на турския филм "Преса", включен в Националния конкурс на 30-ия юбилеен Истанбулски кинофестивал (2-17 април), в който се състезаваха 14 филма. Оказа се, че съм попаднала на точното място, където ме запознаха с режисьора на творбата Седат Уилмаз, който два дни по-късно на официалното закриване получи Специалната награда на журито. За пръв път тази година тя бе съпроводена от 30 000 турски лири. Редом с нея последваха още един приз - на ФИПРЕССИ, придружен с 30 000 щатски долара, както и Специална награда в паралелния конкурс "Човешки права" на Съвета на Европа. Онова, с което ме спечели този филм, бе не толкова добре познатият динамичен документално-автентичен подход към трагичната история на група редактори от вестник "Озгюр Гюндем", борещи се със силата на словото да защитават човешките права в Диарбекир, колкото любопитният показ на събитията (разгром над редакцията и разстрел на журналисти на улицата от самата полиция) през погледа на един съвсем обикновен, невзрачен, делничен герой - Фират. Със своето скромно, но активно присъствие той се оказва полезен на всички, при това в екстремни ситуации. Тъкмо тези хора - сръчни и безшумни, обикновено не забелязвяме във всекидневието. А те са солта на живота. Без тях не можем. И макар действието на творбата да се развива в първата половина на 1990-а, съвременната ситуация продължава да бъде същата. "Не мога да приема всякакъв вид преследване на журналисти - отбелязва режисьорът. - Още повече че в случая става дума за небивал натиск върху създателите на първия вестник на кюрдски език. Моят филм изразява личната ми солидарност с кюрдския народ."
След това "ударно" начало домакините ми поднесоха нова изненада: странната психодрама "Коса" на своеобразния последовател на ранните филми на Нури Билге Джейлан - Тайфун Пирселимоглу, станал рекордьор на фестивала с наградите си в Националния конкурс (председателстван от Реха Ердем - ярък представител на Новото турско кино, чието име стана популярно с необичайния филм "Космос"). Той получи двете най-престижни Златни лалета: първото - за най-добър турски филм на годината (150 000 лири, предоставени на продуцента от Министерството на културата и туризма) и второто - за най-ярка режисура, стимулиращо нейния носител с 50 000 лири. А изпълнителката на главната женска роля (Мерием) Назан Кесал бе обявена за най-добра актриса. И така твърде категорично бе откроено и подкрепено присъствието на нов авторски стил и почерк в съвременното турско кино. Той разчита на почти безмълвно, изобилстващо с многозначителни паузи наблюдение, което изисква настройка и търпение от страна на зрителя. То напомня стилистиката на иранското кино. Обречен на самота както от собствената си асоциалност, така и от напредващата злокобна болест (рак), майсторът на перуки Хамди, на средна възраст, "звучащ" повече като антигерой, е лишен от каквато и да било надежда - той животува, дори спи в магазина си... Докато един ден случайно влязлата клиентка Мерием (в дискретното изпълнение на Назан Кесал) не преобръща живота му... Мълчаливото сближаване на двамата герои разчита повече на досещане, отколкото на реални действия. Този художествен способ се оказва твърде подходящ за адекватно пренасяне на екрана и анализ на героите от последната част на трилогията на Тайфун Пирселимомоглу (след "Riza" и "Haze"). Кадър след кадър любовната история набира скорост с постъпателно, деликатно надникване в човешката природа, в "космоса" на взаимоотношенията между два индивида, които довеждат до трагедия. Налице е сериозна литературно-драматургична основа. Неслучайно филмът придизвика интерес и в Локарно, където участва в състезателната програма за "Златен леопард".
За радост по време на "София филм фест" т.г. бях гледала психологическата драма "Зефир" -  игрален дебют (награден на 51-ия Солунския МКФ) на младата Белма Баш, която сега тук завоюва приза за най-добър сценарий. Вълнуващите конфликтни взаимоотношения между майка и 11-годишна дъщеря с трудно юношество, довели до трагични последици (момичето убива майка си, защото тя го изоставя), разтърсиха аудиторията. Заложени в драматургията, те следваха в тематично отношение предишния късометражен филм на режисьора "Рoyraz", отличен с няколко награди. Кинотворбата "Въртележка" на Илксен Башарир пък ни сблъсква с друг родителски проблем: баща посяга на честта на собствената си дъщеря. Тя не само спечели наградата за най-добра музика (10 000 лири за композитора Ахмет Кенан Билгич), но и се оказа любимият филм на публиката, гласуваща чрез вестник "Радикал". Тук поне вкусовите пристрастия на зрителите са ясно изразени.
Сред богатата и разнообразна турска колекция от 50 филма, произведени през последната година, за четирите си дни престой успях да видя още два игрални дебюта на млади хора: "Хотел "Лукс" на Кенан Коркмаз и "Строшени миди" на Сейфетин Токмак. Първият обединява четири самостоятелни истории с различни участници в тях, кръстосващи се и разминаващи се в един потънал в мизерия полусрутен хотел. С удоволствие гледах и правдоподобната първа игрална творба "Строшени миди", в която Сейфетин Токмак проследява трагичната съдба на двама тийнейджъри, принудени да напуснат родната си провинция, за да осигурят в Истанбул препитанието си.
Всички тези филми и особено дебютите безспорно са сериозен успех за турското кино и залог за неговото бъдеще. Неслучайно през последните години то завоюва художествен престиж, представяйки достойно Балканите на авторитетни международни форуми. Световната критика също отбеляза този процес с непрестанно насочване на вниманието си към него.
Що се отнася до творческото производство на турците, то явно бележи ръст. А той, разбира се, е свързан и с усилията на държавата за подобряване на условията за осъществяване на копродукции, предимно с Италия и Франция. За шести път инициативата "Срещи на моста" доизгражда своята платформа за филмовата индустрия в рамките на фестивала, свързвайки турски с европейски продуценти, режисьори, сценаристи и представители на други институции, за да осигурят възможност на националните кинопроизводители да направят първата международна презентация на техните проекти. Налице бяха вече резултатите от неотдавна подписаното споразумение за насърчаване на съвместните продукции с Германия и създаването на фонд от 150 000 евро за подпомагане развитието на проекти; бяха раздадени и първите парични награди. Седем бъдещи турско-немски копродукции вече получиха пари от съвместния фонд, финансиран от немските регионални фондове в Берлин и в Хамбург и от турското Министерство на културата и туризма. По данни на британския вестник "Сънди таймс" Турция е страната, която получава най-голяма ежегодна помощ от Европейския съюз, макар че не е негов член.
В навечерието на обявяването на официалната селекция за предстоящия МКФ в Кан, в която е включен новият филм на Нури Билге Джейлан "Някога в Анатолия", режисьорът бе удостоен с френския Орден на изкуствата и литературата. Това високо отличие му бе връчено на официална церемония, организирана съвместно от консулството на Франция в Истанбул и френско-немския телевизионен канал "Арте". С него Джейлан недвусмислено затвърди международния си авторитет на най-уважавания съвременен турски кинорежисьор.
Спонсориран от "Аkbank" вече седем години (спомнете си безкрайния списък от спомоществуватели на "София филм фест!), Истанбулският фестивал посрещна своя юбилей с 230 филма, разпределени в 21 секции (показани в 7 кинозали) и куп придружаващи ги инициативи. На първо място - специални ретроспективи в чест на 30-ата годишнина, както и най-нови екранни постижения, наградени през януари т.г. в Сънданс и през февруари на Берлинале като иранския "Надер и Симин - раздяла" на Асджар Фархади, удостоен със "Златна мечка" за най-добър филм и с призовете за най-добра актриса и най-добър актьор.
Сред 12-те произведения, които се състезаваха в международния конкурс, голямата награда "Златно лале" завоюва втората игрална творба "Микрофон" на младия египтянин Ахмед Абдела. Още миналата година тя бе обявена за "най-добрия арабски филм" на МКФ в Кайро, където се оказа и безспорен фаворит за египетската публика. В Истанбул пожъна същия успех, както сред критиката, така и сред зрителите. Интересът към нея явно се базира върху откровеното, интригуващо и забавно показване на различни неформални културни течения в Египет: от графити до хип-хоп, рок и джаз; както и върху атрактивното участие на популярната звезда Халед Абол Нага, който за втори път (след "Хелиополис", 2009) работи с Абдела. "Месец след прожекцията на "Микрофон" в Кайро се озовахме на площад "Тахрир" - споделя режисьорът. - Искахме да покажем на всички, че сме против липсата на творческа свобода в Египет. Така филмът ни се сля с реалния живот". Всъщност, разкривайки "истинския живот на младите хора с модерно мислене", той се оказва предвестник на масовите протести срещу режима на Мубарак. Своеобразното музикално пътешествие на един младеж, завръщащ се от САЩ в многонационалния мегаполис Александрия, е снимано за пръв път изцяло с "Canon" - 7D.
Фестивалът връчва за втори път "Златното лале" в памет на починалия преди две години уважаван меценат и негов създател Шакир Еджзаджъбъшъ. Фондацията за култура и изкуство, основана на негово име, предоставя и значима финансова подкрепа на наградените филми. Режисьорът Ахмед Абдела получи 10 000 евро, а разпространителят на филма му в Турция - още толкова.
Други две творби от международното състезание: турската "Великото ни отчаяние" на Сейфи Теоман и уругвайската "Полезен живот" на Федерико Вейрох, си поделиха Специалната награда на журито. Първата, с която Турция участва в международния конкурс на Берлинале т.г., завладя публиката и получи нейната награда, както и наградата за операторство (10 000 лири) в лицето на Биргит Гуджонсдотир. А втората, която е официална номинация на Уругвай за "Оскар", трогва с всеотдайната любов към седмото изкуство на програматор във филмотечно кино: макар и с дългогодишна практика, той внезапно остава без работа...
Но тъкмо тук е моментът да завърша с всеотдайната любов към седмото изкуство, без която понятието "кинофестивал" не съществува!

 

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 1226

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 800

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 1387

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ