Испанските избори са отражение на разделението в Европа

Джовани Легорано, Маркус Уокър
Уолстрийт джърнъл

В парламентарните избори в Испания няма явен победител. Тези избори са поредното доказателство, че политическият ландшафт в Европа е разделено пространство, където антисистемните новаци "отхапват" гласове на избирателите от традиционните партии, правейки все по-трудно сформирането на управляващи коалиции.

Нито една от партиите не получи повече от 30% от гласовете. Това затруднява създаването на управляващо мнозинство. Най-много гласове успяха да спечелят левоцентристките социалисти начело с премиера Педро Санчес. Техният резултат е малко под 29%, но и това е недостатъчно за сформирането на управляващо мнозинство. Ще им се наложи да съберат огромна коалиция, включвайки може би законодателите сепаратисти от Каталония - регион, който се опита миналата година да се отдели от Испания.

Основната опозиционна сила, Народната партия на Испания, придържаща се към консервативни възгледи, спечели по-малко от 17% от гласовете. Това е най-лошият показател за цялата 30-годишна история на партията. Много от бившите привърженици на Народната партия преминаха на страната на друга партия, а именно крайнодясната партия Вокс. За нея гласуваха 10% от избирателите, преди всичко защото тя зае твърда позиция срещу отделянето на Каталония. Вокс е първото сериозно крайнодясно движение в Испания, появило след края на диктатурата на Франко през 1975 г.

Все по-трудно става да се управляват много от европейските страни, тъй като старите партийни системи, в които доминираха умерени консерватори и умерени социалдемократи, отстъпват място на раздробени парламенти, в които участват бунтовници срещу истеблишмента - "несъгласните", включващи както крайнодесни, така и крайнолеви. Добавете още и един бляскав и гръмък либерален център плюс (в случая на Испания) регионални националисти. Получава се фрагментирана картина.

"Тази тенденция се разпространява из цяла Европа - казва Федерико Санти, анализатор на политическите рискове в консултантската компания "Евразия Груп". Той обяснява това с "неспособността на традиционните партии да се справят с исканията на избирателите, предизвикани от глобализацията, например - проблемите с имиграцията и ръста на международната търговия". Това по думите на Санти е станало причината за спада на популярността на традиционните умерени партии и е послужило като тласък за появата на нови политически движения, понякога с крайни възгледи.

Необходимостта от създаване на големи коалиции в много страни заплашва способността на Европа да реагира бързо на променящия се свят. Геополитическото съперничество между САЩ и Китай оказва натиск върху установения ред в международната търговия, от който зависят повечето европейски икономики. Русия, демонстрираща все по-голяма увереност, изпитва силата на европейската система за сигурност след "студената война", докато Тръмп поставя под въпрос традиционния американски ангажимент за поддържане на европейската сигурност.

В Италия, Германия, Холандия и извън тях десноцентристките и левоцентристките партии, които от десетилетия доминираха в политиката и изградиха основата на днешния Европейски съюз, губят своите избиратели. Създаването на сложни коалиции сега се превърна в необходимост, за да се запазят на власт в широкия смисъл партиите с центристки политически възгледи. Двупартийните коалиции, такива като коалицията СДПГ/ХДС на канцлера на Германия Ангела Меркел, само засилиха разочарованието на избирателите на традиционните партии. Мнозина предпочетоха новите партии: екологичните "зелени" и крайнодясната "Алтернатива за Германия".

За последните две години основните консервативни и левоцентристки партии във Франция и Италия претърпяха съкрушителни поражения. На смяна дойдоха "гръмогласни новаци". Широк политически спектър от "бунтовници", от подкрепящия ЕС, центристки настроения французин Макрон до италианската Лига, с демонстрациите й на родните италиански корени, а също така лявото "Движение пет звезди" - целият този спектър показва колко нестабилни са станали електоратите в Европа.

Във Великобритания на изборите за Европейски парламент се очаква, че доминиращите в продължение на много години консерватори и лейбъристи с кръв ще дадат гласовете си на популистките "възмутители на спокойствието", докарали в страната Брекзит. Нещичко ще получат и различните нови групи, обявили се срещу Брекзит. По този начин избирателите показват недоволството си от това, че страната им продължава да е в объркани отношения с Евросъюза.

В по-голямата част от континентална Европа политиката се базираше на схемата, при която в центъра на политическата система стоеше десноцентристка партия, подкрепяна от църквата, или левоцентристка с връзки със синдикатите. Днес обаче европейците се чувстват все по-малко ангажирани с която и да е партия и към това трябва да се добави и отчуждаването от технократския политически елит.

Бавното възстановяване на европейската икономика след финансовата криза от 2008 г. и последвалият я мигрантски наплив от Близкия изток и Африка през 2015-а само умножиха недоволството на населението от традиционните партии.

Испанските избори в известен смисъл отразиха европейските тенденции в леко изменен вид. В Германия, Франция и Холандия позиции губеха преди всичко левоцентристките партии, доминирали в тези страни от десетилетия и изградили днешния ЕС. А испанският социалист Санчес, обратно, увеличи дела на гласовете, дадени за социалистите. Загубата на "центристки" гласове е най-вече за сметка на неговите десноцентристки, консервативни конкуренти от Народната партия. Те получиха близо два пъти по-малко места, отколкото на изборите през 2016 г.

Санчес, който обеща да увеличи социалните помощи и данъчното облагане на големите корпорации, се опита да възстанови връзките с представителите на работническата класа. Правителството под негово ръководство също така наскоро увеличи минималната работна заплата в Испания с 22 процента.

Успехът му може да вдъхнови другите левоцентристки партии в Европа да отстояват своите леви възгледи. От 90-те години тези партии отделят повече внимание на икономическата ефективност, отколкото на традиционните левоцентристки теми, свързани с въпросите на социалната справедливост.

"Дойде време да поговорим за равенството - казва Хуан Антонио Караскосо, 58-годишен механик от предградие на Мадрид, по време на митинг, организиран от Социалистическата партия в навечерието на изборите. - През тези години не беше направено много, затова се надявам, че те поне ще започнат да действат."

Народната партия пострада най-много от увеличаващата се популярност на Вокс на фона на напрежението, предизвикано от каталонския сепаратизъм.

"Реших да гласувам за Вокс, защото те са за единството на Испания - казва Ева Еспаня, 43-годишна дама, мениджър в мадридска фирма за обществено хранене. - Тази партия позволи на испанците свободно да изразяват патриотичните си чувства, без да се страхуват, че ще ги нарекат фашисти или франкисти (привърженици на режима на десния диктатор Франко, управлявал между 1939 и 1975 г.)" - казва тя.

По-рано Еспаня е гласувала за Народната партия, сега обаче мнението й е променено: "Дойде краят на двупартийната система в Испания. Дойде времето на новите идеи, проекти, новите партии и новите хора, които ще защитават патриотичните чувства на хората, казвайки: аз съм испанец".