Искри и проблясъци от болка и надежда

Бъдещите сериозни отечествени историци, които ще анализират драматичните социални промени, сътресения и трансформации, настъпили у нас през последните три десетилетия, без съмнение ще се опират на редица мемоарни книги, автобиографични четива, сборници със спомени и дневници. Слава богу, в последно време се появиха редица публикации от подобен порядък, които не само съдържат ценна информация за годините на прехода, за личности, събития и тенденции, но и са написани талантливо, проникновено и завладяващо. Достатъчно е тук да споменем уникалните дневници на Николай Хайтов, спомените на Христо Радевски, Пенчо Данчев, Богомил Райнов, Борис Делчев, Юлиян Вучков, Никола Статков, ако говорим за писателите, и книгите на Георги Йорданов, Георги Караманев, Иво Христов и публикувания наскоро дневник на акад. Илчо Димитров. В този порядък трябва да присъединим и книгата на Стойчо Шапатов "Искри и проблясъци в две епохи". Авторът скромно посочва, че това е опит за автобиография. Ако прочетем обаче внимателно внушителния и обемен труд, ще се убедим, че книгата е нещо много повече от автобиографично четиво. Това всъщност е панорама на обществения живот в България през много драматичен период от националната ни история, обхващащ повече от четири десетилетия.

Стойчо Шапатов започва своята книга със спомени за родния си край - китното село Градина и разположения на фона на Родопите и легендарния връх Драгойна град Първомай. Авторът потъва в умилителните и сантиментални спомени за детските години и ни предлага кратки, но ярки зарисовки за общественото развитие на Първомай, като акцентира върху факта, че градът е средище на богати културни традиции, на уникален фолклор, съхраняван през столетията от редица поколения първомайци. Стойчо Шапатов увлекателно разказва не само за своето семейство - баби, дядовци, майка, баща и други роднини, за техния труден, но наситен с благородни и почтени действия живот, но и за своите акрани от училището и икономическия техникум "Васил Левски", както и за годините на възмъжаване в редиците на Българската народна армия. 

Много подробни и увлекателни са страниците, посветени на трудовата и политическата дейност на Стойчо Шапатов през годините 1971-1990 г. Всички длъжности и позиции, с които го натоварва Провидението, той приема отговорно и сериозно и отдава цялата си енергия. Покрай детайлното описване, той ни поднася и своите наблюдения и размишления за обществените процеси не само в България, но и в света. И ние постепенно разбираме, че Стойчо Шапатов е не само съвестен строител на съвременна България (нека ни е позволено тук да използваме знаменитото определение на Симеон Радев), но и човек с будно съзнание, който се интересува все по-задълбочено от развитието на обществените и политическите трансформации в България. 

Както и за мнозина българи, така и за Стойчо Шапатов 10 ноември 1989 г. се оказва начало на значителни промени и в личния му живот. Богатият организационен и политически опит на Стойчо Шапатов (нека припомним тук, че до началото на промените той е работил в системата на Комсомола, на Отечествения фронт, бил е дългогодишен общински съветник, а по-късно и зам.-председател и председател на ОБнС - Първомай, както и стопански ръководител) естествено предполагаше и неговата номинация за народен представител в Седмото Велико народно събрание от партията на българските социалисти. Страниците, посветени на дейността на автора като народен представител са увлекателни и ценни, не само с многобройните конкретни ситуации, предадени обективно, но и с тънките психологически наблюдения върху редица знакови фигури на така наречения преход. 

После следва глава за дейността на автора в 36-то Народно събрание (1991-1994 г.) докато стигнем до живота на драматичното 37 Народно събрание (1994-1997 г.), превратът от 10 януари 1997 г., щурмът и вандалското опожаряване на българския парламент. Подробно Стойчо Шапатов описва конструирането на Седмото Народно събрание, двете години управление на БСП с министър-председател Жан Виденов, сложните и често пъти задкулисни действия на част от лидерите на БСП, договарящи се с дейци на опозицията, за да свалят собственото си правителство, вътрешнопартийните интриги, зад които стоят дълбоки корпоративни и лични интереси и пр., и пр. Тези страници са изпълнени с откровени и честни наблюдения и размишления, както и с болка по загубата на илюзиите и надеждите.

Но като човек със силен и непоколебим характер, като личност, която не се плаши от трудностите, дори предателствата и безбройните подлости, които му поднася този драматичен период, Стойчо Шапатов продължава неотклонно своя път напред. Път, диктуван единствено от предписанията на неговата съвест и чувството за дълг към Отечеството и към безсмъртната социална идея. След разпадането на 37-то Народно събрание нашият автор се завръща към своите корени - родния край отново го приютява и приема с радост, този път като стопански деец в завод "Чайка 97", наречен българската гордост в кожената галантерия. После следва един значителен период във фирма "Искра" (2003-2018 година). Поучителни са тук разсъжденията на Стойчо Шапатов за процесите на криминалния икономически преход, порочно заченатата масова приватизация, а след това и откровено бандитската касова приватизация чрез така любимите на Иван Костов РМД-та. 

Същевременно обаче, наблюдавайки процесите на разграбване на икономическите активи, създавани от няколко поколения българи, Стойчо Шапатов се оказва една от белите врани, които имат истинско  стопанско отношение към производството, в което са ангажирани. Така постепенно той стига и до придобиването на мажоритарния пакет акции на фирма "Искра", но по съвършено прозрачен и почтен начин. Поемайки фирмата в труден период и в тежко икономическо състояние, за няколко години той я вдига на крака, увеличава производството, назначава нови работници, възвръща стари клиенти и започва мащабна социална дейност - построява почивна база за работниците, нов стол, в който служителите се хранят на символични цени и пр., и пр. Стойчо Шапатов и в практиката си е социалист до мозъка на костите си - грижата за човека за него е преди всичко. 

Вторият раздел на книгата обхваща избрани срещи и разговори с бележити българи и известни личности. Трябва да откроим портретите за политици като Тодор Живков, Георги Атанасов, Жан Виденов, армейския генерал Добри Джуров, Гиньо Ганев, Жорж Ганчев, както и проникновените психологически зарисовки за акад. Благовест Сендов, създателят на ТЕКСИМ Георги Найденов,  акад. Николай Хайтов, поета Дамян Дамянов, композитора Найден Андреев, проф. Хачо Бояджиев, Любомир Коларов и др.  

В книгата има значителен раздел, където са подбрани множество статии, интервюта, фейлетони и разкази на автора, които показват блестящия публицист у него с ред публикации, включително и в ДУМА. Книгата на Стойчо Шапатов "Искри и проблясъци в две епохи" разкрива пред нас облика на човек на волята, идеята и артистичното вдъхновение.