Искам по-достоен живот за хората с увреждания

РУЖДИ РУЖДИ спечели на Параолимпиадата в Рио де Жанейро единственото отличие за България. В тласкането на гюлле той подобри собствения си световен рекорд в дисциплината, след като изпрати уреда на 12,33 м. Преди това, на европейското в Гросето, Италия, Ружди спечели титлите в категория F56 на хвърляне диск с резултат от 39,33 м и на гюлле - с 12,04 м, с което подобри световния рекорд на чеха Мартин Немец - 11,85 м. На диск в Рио Ружди се нареди шести. Световен шампион е на гюлле от Доха 2015 г. Роден е на 14 април 1991 г. в гр. Глоджево, община Ветово, Русенска област. Ружди е с парализа на долните крайници в резултат на счупен гръбначен прешлен при тежка катастрофа на 17-годишна възраст.


- За какво може да мечтае човек като теб, който вече е спечелил всичко?
- Мечтая за по-добри резултати и още медали. Важното е да се представям все по-добре. Друга цел нямам.
- След триумфа в Рио заслужено стана и Спортист №1 на септември. Какви чувства изпитваш?
- Искам да благодаря за това отличие. То може само да ме радва. И заради него ще се старая още повече.
- Тежи ли ти, че заради премиите успехът остана малко на заден план? Вместо да се радвате на победата, се заговори, че сте ощетени?
- Точно това ни тежи най-много. Чувствам се зле, че изобщо излизам да говоря за тези премии, а не за успехите. След като се разви скандалът, от държавата ни отпуснаха 100 000 лв., които, разбрах от федерацията, че ще бъдат разпределени между първите шест най-добре представили се състезатели на Параолимпиадата.
- А обмислял ли си възможността да се състезаваш за друга държава? Лекоатлетът Радослав Атанасов обяви преди време, че е имал оферта от Турция.
- Не, даже не съм и мислил. Нито съм взимал под внимание лошите условия, в които тренираме. Общо взето, слушам треньора си Радостин Тодоров. Каквото каже той, това ще направя. Имам му доверие и знам, че мисли само как да съм добре и как да печелим отличия.
- Бяха ли ти осигурили от министерството пари за подготовка?
- Да, за тази година са 16 000 лв. Отделно получавам и по 1000 лв. стипендия на месец. Парите са почти като на останалите спортисти. Разликата идва, след като състезанията приключат и трябва да се раздават премии.
- А имаш ли обяснение защо се получава така?
- Не знам. Не би трябвало да е така. Досега средствата за Олимпиада и за Параолимпиада са били високи и явно министерството вече няма възможност да даде по-високи премии за спортистите с увреждания.
- Оптимист ли си, че нещата ще се оправят?
- Искам по-достоен живот за хората с увреждания. Да не се различаваме от останалите хора в обществото. Да има рампи за нас в обществените сгради, да имаме условията за нормален живот. Всъщност и да съм оптимист, и да не съм, съм с вързани ръце. Дано обаче нещата се наредят.
- Усети ли вече какво си постигнал?
- Този медал означава много за мен - труд, усилия, рани. Това е най-важният ми медал в кариерата. Мисля, че започнах да усещам. Усещането идва от вниманието на хората, всички ми се радват. Никога не съм мислил дали мога да стана шампион, просто исках да взема медал, не съм мислил с какъв цвят. Направих много добър резултат, световен рекорд и се получи. Това е.