Искам отговор на въпроса каква България правим

Валентина Богданова е родена в с. Курило, Софийско. Магистър е по българска филология и по психология. Била е педагог и помощник-директор в 170-о СОУ "В. Левски" в Нови Искър. Депутат от КБ в 40-ото и 41-вото народно събрание. Член е на БСП, председател на Общопартийната контролна комисия на БСП.

Цитат:
Щастието на Европа е, че нашите министри не са с европейски статут


- В парламентарната Комисия по образование и наука заявихте, че ще гласувате против Закона за бюджет 2012. Кое го прави неприемлив според вас?
- Първо, бюджетът за образование и наука е общо взето такъв, какъвто беше и тази година. С една относително по-голяма сума в рамките на консолидираната фискална програма, свързана основно с над 94 млн. лв. европейски средства. Те би трябвало да влязат за изпълнение на група програми с продължителност 2-3 години. Добре е, че има програмен бюджет на министерството и са заложени политики, които не са нови, те са стартирали още при предишното правителство. Броят на програмите обаче, които започнаха да се изпълняват по време на Тройната коалиция, е намален наполовина. А парите за тези програми са общо взето със стойностите от 2011 г. Има и крехко увеличение на средствата за висше образование - с около 12,2 млн. лв. Това обаче, което аз категорично отказвам да приема в този бюджет, е очевидното намаление на парите за наука въпреки еднозначния запис в мотивите за бюджета, че науката е основен приоритет на правителството. Няма логика, при която за основен приоритет да се дават по-малко пари в сравнение с тази година, защото това определя управленската философия на правителството.
- Най-болезнената точка в този бюджет са средствата за БАН. Управляващите отричат, че водят война срещу академията, но тя е единствената бюджетна организация в страната, която не получава издръжка и не й се дават дори парите за заплати. Ако това не е война, какво е?
- Не знам с какви измерители и с какви формули работи това правителство, каква му е политиката. Аз и пред комисията попитах за какво всъщност то плаща повече. На нас хубави фрази и лицемерно говорене не са ни необходими. Защото колкото и да кореспондират те с европейските тенденции, практиката на кабинета няма нищо общо с Европа. Не зная дали е война, но бюджетът фактически закрива двата големи национални изследователски центъра в България - БАН и Селскостопанската академия. Няма логично обяснение на поведението на правителството по отношение на БАН. Не знам друга институция в България - научна, социална, неправителствена и каквато се сетите, за която в последната година и половина да е говорено повече. Имаше идея за нов закон, с който академията щеше да бъде на практика закрита, имаше много сериозна публична дискусия, имаше впечатляващ жест на премиера, който спря този закон. Имаше добра воля и постигнати компромиси от представителите на всички политически сили, бе направена поправка в Закона за БАН и бе уреден нов орган, който да моделира нейната работа, да носи публичната оценка за дейността й. Оказа се, че и настоятелството не е достатъчно. Макар че в него са включени двама министри, включени са чуждестранни учени. Не знам каква по-прецизна и по-представителна оценка е необходима на правителството, за да разбере то за какво става дума.  
След заявеното консенсусно намерение в комисията от всички политически сили, че в бюджета за 2012 г. ще се търси по-добро решение за финансите на БАН, след публичното заявление на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, че тя ще бъде гарант и посредник на БАН пред депутатите за по-добър бюджет, парите за академията са... намалени с още 5 млиона. Няма логика, която да обясни кому е нужно това. Всички аргументи за собствените приходи на БАН, за това как може да бъде стимулирано проектното начало - всичко, което учените от БАН изговориха в тези последни седмици, няма никакво значение за правителството. И премиерът, и министрите на науката и на финансите така и не намериха време за нормален диалог за бъдещето на БАН. Не е възможно да подкрепим такъв бюджет.
- Стана ли ясно какво става с фонд "Научни изследвания? Твърди се, че тези 5 млн. лв. отиват там, но като погледнем числата в бюджета, средствата за фонда са същите като тази година?
- За фонда са предвидени около 36 млн. лв. и те включват всъщност и неговите пари, и тези, които по закон се дават на университетите за научни изследвания. За мен продължава да бъде тотално неясно и аз зададох този въпрос при обсъждането в комисията, отговор нямам - колко са средствата за фонд "Нучни изследвания" през 2011 г., какво е разплатено с тези пари от вече сключените договори, има ли нови проекти, kолко са всъщност парите, с които фондът ще работи през 2012 г., и как той ще бъде управляван. И изобщо работата на фонда, чрез който правителството твърди, че ще стимулира БАН, тъне в пълна мъгла. Аз ще поискам писмено министърът на образованието да бъде изслушан в комисията заедно с управителя на фонд "Научни изследвания", за да стане ясно какво става във фонда и дали пак няма да има нулева сесия за конкурсите.
- Средото образование е също на ръба на оцеляването.
- От три години размерът на единния разходен стандарт за издръжка за средното образование не е променян. Сега има съвсем малко увеличение, за да бъдат компенсирани по-високите цени на горивата и на тока. Само че с поправка в Закона за народната просвета пак чрез Закона за държавния бюджет е записано, че ще се дават средства за облекло на учителите, но това ще става чрез бюджета на училищата. Делегираният бюджет на училището обаче се формира чрез единния разходен стандарт и училища, които и без това живеят на ръба на бедността, ще имат затруднения. Нищожни суми са предвидени и за квалификация на учителите. Прочетох едно мнение на министър Игнатов, че пари за квалификация на учителите ще има тогава, когато бъде приет новият закон за училищното образование, а ние в момента чакаме Европа да ни каже как изглеждат намеренията й, за да направим законите си за висшето и за средното образование. Срамна работа, все чакаме някой друг да ни каже какво да правим. Щастието на Европа е в това, че министрите на България не са с европейски статут. 
- Със Закона за бюджета се променя същностно Законът за висшето образование (ЗВО). Бихте ли коментирали това?
- Мисля, че има нещо много опасно в този подход на правителството. Той започна още миналата година, когато чрез Закона за бюджета бе променен ЗВО в частта за студентските такси. Тази година практиката продължава в още по-опасна посока. От година и половина ние очакваме от министъра на МОМН да внесе нов закон за висшето образование. Нямам възражение да бъдат публично обсъждани идеи за нов модел на финансиране на висшите училища. Очевидно сегашният не е най-добрият и трябва да има безспорни критерии, на които висшите училища да се опират, когато организират своята дейност. Мисля обаче, че е изключително нередно и непочтено чрез Закона за бюджета да се промени този модел за финансиране. Той е част от философията на ЗВО и не може да се променя с друг закон. Чрез бюджета се налагат силово правомощия на Министерския съвет да формира критерии за комплексна оценка на висшите училища, съобразена с потребностите на пазара и с оценката от акредитацията. Аз искам да знам какви са тези критерии, какви са техните компоненти, каква е тежестта на всеки от тях. Какво означава МС без обсъждане, без яснота да заложи някакви критерии, свързани с потребностите на пазара на труда? Тези потребности до момента никой не е формулирал. Пазарът на труда в България днес е спорен като стимул за работа на висшите училища. Ясни са данните на статистиката, че 42% от фирмите у нас са дребни семейни фирми и 47% от всички останали се занимават с услуги и с търговия. Кажете ми чии потребности трябва да задоволим чрез висшите училища?
- Според мен приказките за връзка между бизнеса и образованието са празно говорене, те не са съобразени с реалното състояние на икономиката. Какво правим при този реален пазар на труда, когато 90% от фирмите са с нискоквалифициран труд?
- Точно така. Затова, когато се твърди, че комплексната оценка трябва да почива на критерия реализация на пазара на труда, трябва да е ясно кой формулира потребностите на пазара. Ние не можем да казваме, че отговаряме на потребностите на пазара и на тенденциите в "Европа 2020" и заедно с това да намаляваме с 560 хил. лв. парите на Техническия университет примерно. И да увеличаваме с твърде голям процент парите например за Университета по библиотекознание. Нищо лично. Аз искам да разбера логиката, по която са разпределени тези 12,2 млн. лв. в повече за висшето образование. Никой не ми даде убедителен отговор. Не разбирам защо моделът на финансиране няма да бъде публично обсъждан. Това означава, че МС може субективно да разпределя средствата по неясни критерии.
- Не трябва ли да стане точно обратното - от висшето образование и науката да се поиска решение как да се промени лошата структура на нашата икономика?
- България е майстор на стратегии, но тя няма базовата стратегия - тази за социално-икономическото разитие. Няма стратегия, която да показва какви биха били характеристиките на един бъдещ пазар на труда. Това трябва да бъде дискусия с участието и на висшите училища, и на научните институции, и на браншовите организации. Трябва да се опитаме да дадем смислен отговор на това каква България всъщност искаме да правим. Даваме само един конюнктурен отговор: "Няма пари". Това означава, че никога няма да има пари, тъй като ние просто не знаем как ще развиваме страната си. Когато вече две години мачкаш бизнеса, той живее в режим на оцеляване, а не на развитие и не може да задава тон на висшите училища. Ние водим безсмислен разговор с налагане на законови текстове за това какви млади хора трябва да излязат от висшите училища. Има и друг скандален текст в Закона за бюджета - за поредното увеличение на студентските такси. Сега те са до 50% от издръжката, МС предлага през 2012 г. да станат до 2/3. Очевидно мнозинството ще си приеме този скандален текст. Към него има още един - че "за някои категории могат да бъдат приети от академичните ръководства намалени такси". А за кои не могат?
- Това, че е увеличен гаранционният фонд за студентските кредити, не означава ли, че заради по-високите такси се предлага на повече студенти да вземат банкови заеми?
- Точно това означава. Поне в част от висшите училища ще бъде поискан този висок размер на таксите. При положение че пазарът на труда продължава да държи нива, при които всеки трети млад човек е безработен. Къде е тази перспектива, която ще получат младите хора? Колко от тях могат да изтеглят заеми и да плащат обучението си с гаранция, че могат да ги върнат? А след като България не дава перспектива, страните в Европа, които са в криза, ще ги посрещнат с подобни и много по-ниски такси, дори с безплатно висше образование. И със сериозна парспектива за работа след това.
- Според конституцията "при определени условия висшето образование е безплатно". Кои са тези условия, кога то е безплатно?
- Това е тема, по която не знам кога ще се опитаме да разгърнем обсъждане. Многото говорене, че на България е нужна нова конституция, е чисто популистко твърдение - един от резултатите щял да бъде смяна на обществения модел, което е смехотворно, или намаляване на броя на народните представители, което звучи пикантерийно. Искам да попитам всички говорители на тази тема ще преформулира ли някой първото изречение на конституцията - че България е социална и правова държава? Аз продължавам да питам как гарантираме не просто качеството на висшето образование, а престижността на българските дипломи за висше образование. Не защото те са лоши, а защото с този тип отношение неглижираме възможността нашите студенти, завършили български висши училища, да имат своето самочувствие. 
Ако изпълним конституционните си задължения да градим правова държава, това означава, че държавата би трябвало, независимо от икономическото си състояние в момента, да създава условия и да поощрява младите хора, които нямат достатъчно финансови възможности, да получат образование в българските висши училища. Това може да бъде направено. Световната и европейската практика дава доста възможности в тази посока. Само че не искаме да погледнем на тази тема сериозно. Не искаме да извадим ресурса на държавата, ако тя наистина разчита на образованието и на науката като същностни възможности да я има и да върви напред. Това не е приоритет на една или друга партия, не е конюнктурно говорене на едно или друго правителство. Това е проблем на България, това е проблем на българската държавност.                   
- Аргументите са достатъчно сериозни, но мнозинството не иска да чуе нито един, желязно вдига ръка и налага решения. Какво правим?
- Според мен колкото и да е трудна промяната на бюджета между двете четения, ако Народното събрание намери, че има сериозен проблем, то може да намери и политическа воля между двете четения с търсене на резерви да го реши. Всичко е въпрос на политическа воля. Ако нещата останат така, ще кажа, че има изключително лицемерие в начина, по който водехме разговорите за българската наука в продължение на една година. Тогава бяха поемани ангажименти, тогава премиерът получаваше бурни ръкопляскания, тогава възторгът на учените беше очевиден. Какво правим днес? Ние ще направим нашите алтернативни предложения за второто четене. Но мисля, че дискусията по бюджета е дискусия не само за политическото мнозинство, тя е дискусия и за българските граждани. Те би трябвало да разберат, че когато имаш една политика, която не решава, а задълбочава проблемите, обществената реакция трябва да я има. В момента всеки се опитва да спасява себе си. БАН протестира, университетите поединично подкрепят, заедно мълчат. Протестират българските писатели, реакцията е никаква. Ще протестират българските земеделци, срещу тях министърът казва: ако протестирате, ще ви отрежа парите. Той не раздава своите собствени пари, а раздава парите на българските граждани и да бъде любезен да се съобразява с техните нужди! Публичното несъгласие с една или друга политика може да роди възможности тя да бъде променена.