Иранският автогол на САЩ

Поне засега изглежда, че поредната катастрофална война в Близкия Изток се размина. Някои биха казали, че военни действия в региона биха били и световна война заради невъобразимата плетеница от политически, икономически, религиозни и всякакви други интереси там. Поне към този момент обаче Вашингтон и Техеран успокоиха топката пред перспективата от продължителен конфликт с повече рискове, отколкото потенциални печалби. 

И все пак случилото се е достатъчно значим повод, за да не бъде подминато като просто един епизод. Трудно е да се отгатнат точните мотиви на Тръмп за убийството на Касем Солеймани. Според едни версии целта е била популярност сред избирателите предвид предстоящите избори и процедурата по импийчмънт. Според други основният двигател са "ястребите" в администрацията на Тръмп (особено гласовит сред които е държавният секретар Майк Помпео), чиято цел от самото начало е била конфронтация с Иран. Според трети всичко е нелепо недоразумение - такова рязко действие е било само един от вариантите и дори съветниците на американския президент не са очаквали той да избере точно него...

Каквото и да е мислел Тръмп, нещата не се развиха по план. Солеймани не беше нито Бен Ладен, нито Багдади. По ранг в държавната йерархия той не отстъпва на шефовете на ЦРУ и ФБР. Дори в Америка не погледнаха много благосклонно на действията на Белия дом. Опитите иранският генерал да бъде представен като "терорист номер 1" прозвучаха доста кухо - все пак това е човекът с неоспорима роля за победата над "Ислямска държава". Разбира се, че ще защитава иранските интереси в региона - това му е работата. Сега с право ще бъде обявен за мъченик. Иракският премиер разкри и друг любопитен детайл - според него Солеймани е бил на дипломатическа мисия с цел подобряване на отношенията с един от големите врагове на Техеран и близък съюзник на Вашингтон - Саудитска Арабия. Не е нужно да стигаме до теории на конспирацията, за да разберем, че това няма как да се хареса на САЩ. 

Неприятното за Америка е, че атаката не може да бъде представена като изолиран инцидент - подобно поведение не е ново. Единствената разлика е дързостта на Тръмп и това че директно говори за сирийския петрол, вместо за човешки права и демокрация.

Случилото се и неадекватните обяснения на американската страна пост фактум обаче ще направят по-трудно САЩ да играят ролята на "световния полицай" оттук нататък. Знаехме го и преди, но сега вече ясно се вижда, че този, който много обича да говори за "основан на правила световен ред", е първият готов да ги наруши, когато това отговаря на интересите му. В един свят, в който САЩ вече не са онзи непоклатим лидер, който познаваме от последните 30 години, най-голямата заплаха за световния ред не е някой си Касем Солеймани, а силата, която ще се бори с всички средства (законни или не) да запази привилегированата си позиция. Това беше много ясно онагледено от отказа на американците да напуснат Ирак въпреки желанието на иракския парламент.

Специално внимание заслужава реакцията на ЕС след убийството на Солеймани. Въпреки че уж се стреми да запази ядрената сделка с Иран, Европа (или по-точно големите държави в нея) веднага след инцидента призова Техеран да се въздържа от агресия и да се спазват условията на споразумението. И не обели нито дума за безразсъдните и нелегални действия на Вашингтон. Да си затваряш безкритично очите за агресията и вместо това да размахваш пръст на жертвата е една от основните причини никой по света да не приема европейските политици на сериозно. Дори в момент на обтегнати отношения, когато вече е пределно ясно, че интересът на ЕС е да се еманципира от опеката на Вашингтон, много от европейските лидери показват, че за тях интересите на Големия брат са на първо място. И това не говори никак добре за бъдещето на континента.