ИПИ: Реформи не се правят чрез преходни разпоредби

Да се правят реформи чрез преходните и заключителните разпоредби на законите е изключително вредна практика, която цели да се избегне обществената дискусия, заяви Десислава Николова от Института за пазарна икономика по повод планираните промени в здравната система, прокарвани чрез бюджета на НЗОК. 

Десислава Николова обясни какво показва варианта на бюджет на ИПИ: "Всяка година показваме, че е възможно да се направи бюджет с ниски данъци и реформи, като в същото време се запазва една разумна фискална политика и не се залагат дефицити. Това е общото между всички алтернативни бюджети, които сме представили досега. Показваме, че дефицитната политика, която се води в момента и която противоречи като цяло на общата икономическа конюнктура, е неразумна. Би могло да имаме бюджети, които залагат излишъци, които работят антициклично, - именно това се препоръчва от ЕК - когато очакваш висок икономически растеж, да залагаш излишък. Показваме също, че е възможно да имаме бюджет, в който не се раздуват до такава степен разходите, защото това е един от основните пороци на бюджетите.

По думите на Николова, ако се вземат увеличените разходи за 2018 г. и към тях се добавят очакваните увеличени разходи за 2019 г., това означава, че за 2 години имаме раздуване на разходите с около 10 млрд. лв. Според нея това е изключително рискова стратегия и политика от гледна точка на очакванията за забавяне на икономическия растеж в България през следващата година. Международните наблюдатели прогнозират по-лоши икономически условия за догодина в Европа, подчерта икономистът и добави, че на този фон Министерството на финансите очаква ускоряване на българския икономически растеж и инфлацията, което противоречи на консенсуса сред анализаторите в световен план и поставя пред бюджета на България сериозен риск от неизпълнение.