Интересна селекция от творби на "Моцартови празници - Правец 2017"

Юлияна Караатанасова

Фестивалът "Моцартови празници - Правец 2017" за поредна година предложи на почитателите на музиката интересна селекция от творби от симфоничния, камерния жанр, операта, оперетата и джаза. Организаторите и артистичният екип на Христина Ангелакова провокираха както публиката, така и участниците във фестивалната програма с творчески задачи и посоки, в които те самите да открият други аспекти от своето амплоа. Оригиналните идеи се превърнаха във визитна картичка на фестивала, в повечето случаи успешно реализирани.
Откриващият концерт на Моцартовите музикалните празници тази година бе поверен на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров - едно многообещаващо начало, предвид репутацията на нашия водещ оркестър и диригента, понастоящем директор на институцията. Посветен на 10 години от присъединяването на България към Европейския съюз, концертът бе с малко странен избор на програма: Увeртюра "Сватбата на Фигаро" от Моцарт - вероятно в тон с името на фестивала и с вокалните жанрове, които по традиция винаги заемат централно място в програмирането; Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор опус 77 от Брамс с участието на Волфганг Давид - цигулар от Австрия, като солист от Европа; "Празнична увертюра" от Веселин Стоянов  - българска творба, и "Одата на радостта" из Девета симфония на Бетовен - химна на Европа, с участието на солисти и Националния филхармоничен хор "Св. Обретенов".
На пръв поглед - логично подбрана програма, предвид посвещението на концерта, но за съжаление от музикална гледна точка това са произведения, които никак не си подхождат едно с друго в каквато и да са последователност. Всяко от тях изисква различна, дори коренно противоположна нагласа и от страна на изпълнителите, и от страна на публиката, което създаде известно объркване и затруднена адаптивност по отношение на съпреживяването и възприятието. Красотата на откритата сцена под звездите и празничната атмосфера сред публиката малко кореспондираха с онова, което прозвуча. Още от увертюрата "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, изпълнена в известна степен неинтригуващо, вяло и безцветно, стана ясно, че музикантите от Софийската филхармония са преуморени от многобройните концерти през току-що приключилия сезон и че по-ранното откриване на "Моцартови празници - Правец 2017", тази година месец по-рано от обичайното, е попречило на прецизната професионална подготовка на програмата. Необичайна и провокираща бе интерпретацията на Брамсовия цигулков концерт в ре мажор от страна на гостуващия солист Волфганг Давид. Той свири с изключителна техничност и лекота, прозрачност и звънтяща кристалност на звука във високия регистър, мекота в среден и нисък регистър, като на шега изпълни виртуозните пасажи, като че ли с лека небрежност. Всичко това отначало въздейства леко шокиращо за стила на Брамс, който в този случай повече напомни на Моцарт, но постепенно се разкри завладяващ изказ и естествена трактовка, които този елегантен и изящен цигулар те кара да приемеш. Дори драматичните моменти бяха изпълнени без обичайната сила и натиск върху струните, с доста по-лек лък. Особено в каденцата в първата част на творбата, липсата на големи динамични амплитуди, придържането към средносилната и тиха динамика, финото променяне на темпа, фокусираха вниманието върху премереното вибрато, чистотата на речитативите и ефирните тонове във висок регистър в пиано, пианисимо. Лекота и елегантност са най-характерните черти в изпълнението на този безгрижен виртуоз, който леко пренебрегна силата и романтичната страст, както и ярките динамични и емоционални нюанси, заложени в музиката на Брамс. В така подадената трактовка от солиста, на диригента и оркестъра не бе оставен голям избор, освен музиката да се разлива извън фрагментарното изграждане, цялостно без напрежение и излишно пренатягане на емоциите, което доведе на моменти до другата крайност - без необходимата развълнуваност, мощ, плътност, динамично разнообразие и релеф. В този контекст най-сполучливо прозвуча втората част на творбата. "Празнична увертюра" на Веселин Стоянов - мащабно звуково платно с очаквано пиршество на звуци, тембри и ритми, остави слушателите в недоумение дали няма някакъв проблем с озвучаването на концерта или с изпълнението на оркестъра. Вероятно по малко и от двете. Рутинно свирене, без вдъхновение и вътрешни изграждания, без постоянен заряд и енергия, разливане в пространството на линиите по хоризонтал, неточности по вертикал, липса на хомогенност в самите оркестрови групи, без блясък, колорит, плътност и широта в кулминациите, за съжаление не допринесоха за празничното и приповдигнато настроение, заложени в творбата.
В "Ода на радостта" от Девета симфония на Бетовен много находчиво бяха подбрани солистите с техните прекрасни като темброви дадености гласове и постигнато вокално майсторство - Цветелина Василева - сопран, Мариана Пенчева - мецосопран, Михаил Михайлов - тенор, и Ивайло Джуров - бас. В соловите епизоди блестящи бяха Михаил Михайлов и Ивайло Джуров, а в ансамбловите гласовете на четиримата певци се спяваха доста сполучливо, вероятно и благодарение на техния сериозен сценичен опит. В изпълнението на Националния филхармоничен хор "Св. Обретенов" можеше да се желае много повече по отношение на вокалната чистота, както и в произношението на текста на немски език. В полифоничните дялове отделните мелодични линии би трябвало да бъдат по-ясно откроени, ниските и средните гласове да поддържат по-стабилна основа с повече спятост в тихите динамики и по-ярки динамични изграждания. Общото впечатление от изпълнението на Одата бе, като че ли музиката се развива на три различни звукови пласта - солисти, хор и оркестър, всеки от които се развива по своему, а не като част от цялото. Въпреки аплаузите, публиката би била по-възторжена, ако оркестрантите и хористите бяха по-ентусиазирани и всеотдайни в интерпретацията на творбите, включени в откриващия концерт на фестивала.
Тази недостатъчна прецизност и липса на репетиционно време са резултат от проблема, свързан с прекомерната натовареност на държавните оркестри, респ. институции (в случая Софийската филхармония) с редовните концерти/спектакли от техните творчески сезони, преумората и липса на стимули, от една страна, и от друга - необходимостта музикантите да поемат допълнителни ангажименти извън редовните им задължения, за които поучават заплата. Липсата на ясна и последователна държавна културна политика поставя директорите на музикалните институции в ролята на факири, които трябва да се справят с неразрешими административни изисквания и да открият формулата за програмиране, която да не изтощава до краен предел човешкия фактор и в същото време да поддържа високото му професионално равнище.
А пред организаторите на Международния музикален фестивал "Моцартови празници - Правец", предполагам, възниква въпросът, дали не е уместно да се създаде оркестър, който да бъде специално сформиран за нуждите на фестивала, с необходимата селекция на оркестранти и предвиден репетиционен период, който да обезпечи високо равнище на изява, подобаващо на фестивал със статут на международен.


Волфганг Давид                                                                             Михаил Михайлов и Ивайло Джуров

Найден Тодоров                                                                  Цветелина Василева и Мариана Пенчева


Снимки "Моцартови празници - Правец 2017"