Интелектуалният фалит на елитите ни

Стефан АНТОНОВ

Ако има разлика между 90-те години на миналия век и сега, тя е, че тогава политиците бяха малко по-умни и отчасти по-отговорни. Не по-успешни, по-честни и по-ефективни, но със сигурност по-умни и отчасти по-отговорни. Един нов измерител, доказващ пагубното управление в последните години, е състоянието на нацията. Не е сигурно дали политиците са продукт на обществото, или обществото следва тяхната деградация, но в момента положението е много тежко - и като интелект, и като икономика, и като култура. Този текст не цели да събуди милозлива носталгия, но да покаже някои от най-уродливите въплъщения, които придобива падението на елитите ни.
Ако държавата е на последно място в ЕС и на 113-о в света по свобода на словото с години, едва ли има какво повече да се каже. Че гангрената е стигнала до мозъка, ще се убедите сега. За да се види, че не атакуваме самоцелно т.нар. дясно, ще започнем с най-изтънчената френска целувка в журналистиката - тази на "7 дни спорт". Не е нужно собственикът на "Лудогорец" Кирил Домусчиев да си е отварял дюкяна, защото спортният всекидневник прави обслужването с думи пред очите на всички и заглавието на вестника е достатъчно показателно (вижте снимката).
Олигархът може и да се вълнува от шампанското си, но феновете едва ли дават пет пари с какво си жабури зъбите. От вестника обаче са сметнали за необходимо да изтъкнат царствеността на привичките му, показвайки, че интересът на читателите няма никакво значение, важно е единствено егото на бащицата. И то трябва да се обслужи.
Да напомня това за времето, когато се връчваха наградите "Главен мултак". Спомняте ли си как гладните хора, вървейки по жълтите павета, надзъртаха през витрините на Хотел "България", за да гледат как Тодор Колев води церемонията, на която награждават Вежди Рашидов. Сега, както и тогава, бизнесът е потиснат. Няма възможности за растеж, порциите се разпределят централно. Държавата отпуска концесии на олигарсите (тогава на кредитните милионери), а те подхвърлят трохи на послушните.

Просията чрез интервюта е доказан източник на приходи в България

Чудно ли е тогава защо Сашо Диков разви рубрика на предаването си, в която интервюира едни от най-богатите българи и с подлизурски тон имитира задаването на неудобни въпроси.
Днес моделът се мултиплицира. Ива, дъщерята на някогашния служебен премиер и кмет на София Стефан Софиянски, водеше своя рубрика в "Нова телевизия", в която интервюира децата на богатите. Онзи келеш Караньотов, който нахлу с мотоциклет в мол и изкачи ескалатора с возилото си, обясняваше какво е да си син на секс символ (Аня Пенчева), но му беше спестено какво е да си син на милионер, който може да те скатае след безобразието, което извърши. Интервюираше и сина на Тодор Батков, който като истински голям шеф имаше машина за броене на банкноти на бюрото си. Дали защото бизнесът му е по-малък от егото, или защото в бранша му има мошеници, момчето трябва да си брои парите само. Лошо няма, не е незаконно, но на човек не му става ясно какво точно елитарно и интересно има в тези хлапета, освен че са се пръкнали в богаташки семейства и не са видели нищо трудно в живота си.
Елитарно няма, но има опит за утвърждаване на нов елит. Няма значение дали баща ти е единственият доказано некорумпиран политик, или водещ адвокат, съсипал футболния си отбор, или каквото и да било. След като родителите ти са минали през онази фаза, в която е било въпрос на късмет да не ги застрелят, днес е време отрочетата да заемат местата си в обществото. Не изскачат ли спомени за "Кръстникът 3", когато дъщерята на Майкъл Корлеоне дава милиони за благотворителност? Не е ли същото?

Това не е поръчкова журналистика. Това е журналистика по мярка, осъществявана в медии, които сами се предлагат

Може и тези богаташки издънки да не са виновни за родителите си, но докато се бутат пред камерата, без в живота си да са отчели и едно достойно постижение, обикновеният човек ще се чуди какво става и единственото логично обяснение ще е, че може би някои олигарси си плащат на телевизиите, за да лъскат имиджа на техните хлапета. "Нещо като главен мултак", или олигарх, който пие шампанско като на кралицата. Каквато и ценност да са отстоявали тези медии, те вече са потъпкани. Дъното е достигнато и даже дълбаят надолу.
А сега едно доказателство, че същото се случва и в най-претенциозните "платформи". Сайтът "Дневник", който обича да поставя всичко в кутийки и да го категоризира, има две интересни рубрики. Едната е "предозиране", в която слагат глупостите и изцепките на някой известен, а другата е "цитат на деня" и в нея се слагат често същите глупости, но по-скоро на хора, които не е добре да бъдат оплювани толкова често.
И ето, лидерът на "Демократи за силна България" Радан Кънев се изцепи в национален ефир, изричайки едно обръщение на уличен български език ("бай х.й"), и беше поместен в "цитат на деня". Разбира се, нали е лице на "Умните и красивите". Не че изказването му е суперукорително. Човекът опитва да се позиционира и не уважава останалата част от зрителите, но водещо в случая е слагачеството на медията, която го отразява. Нищо, че критичността му към едни и същи неща варира според това от коя страна се намира спрямо вратата на властта. Заемът от един милиард (който така и не бе изтеглен в пълен размер) на правителството "Орешарски" беше огромна кражба, но след това 16-те милиарда на Владислав Горанов (също неизтеглени в пълен размер и също необходими, както две години по-рано) бяха израз на отговорно държавничество.

Не е проблемът в маскарите

Та този мил човечец днес е пазен от медиите на дясното, но когато непредубеденият наблюдател вижда какви плонжове правят "7 дни спорт" и "Нова телевизия", трудно ще остане сляп за мотивите, с които Радан бива пазен. Между другото, също както Румяна Бъчварова, която беше представена като "реформаторът в ГЕРБ", или Симеон Дянков, който директно си казваше на главния редактор Велислава Попова, когато статиите на медията не му харесват.
Така структурирана, статията може да наведе на мисълта, че внушава как "всички са маскари", но това е само на повърхността. Под нея има един много по-сериозен проблем и той е интелектуалният фалит на елитите ни. За да бъдат докарани всички медии да си предлагат задните части на някого - било то на олигарх, или на чужда държава, чиято фондация раздава щедри грантове, има причина. И тя е, че в България почти не остана бизнес. Почти не останаха възможности за създаване на доходи и стойност, които не зависят от държавата.

След пет години Борисов и ГЕРБ на власт резултатите са видими навсякъде

Частни компании навлизат и търсят специалисти, но образователният министър не прави нищо, за да създаде достъп на децата на днешните избиратели до новите бизнеси. Само се чуди как да докара деца от диаспората в университети, които станаха печатници за дипломи, но не Алма матер и не центрове за подготовка на специалисти. Този образователен министър, който мълчи като гьон пред премиера, когато заплашва да се откаже от увеличението на учителските заплати, същият, който казва, че седмокласниците, издънили се на матурата преди няколко месеца, са били четвъртокласниците на кабинета "Орешарски".
Вече има отговор на въпроса защо "България на гражданите" и СДС, и другите партии джуджета стоят в коалицията, която крепи ГЕРБ. Защото на следващите избори ще са политически трупове. Те ще трябва да се молят на премиера Борисов да ги включи в листите на собствената му партия и дори тогава няма да е сигурно, че ще влязат във властта при някое следващо раздаване на картите.
Или както каза един приятел във фейсбук: "Дочувам, че простотията е достигнала нов апогей тази сутрин, а източникът бил там, където най-малко го очакваш. Уверено вървим към светли бъднини. ББ успешно довърши превръщането на политиката в нещо подобно на мача ЦСКА-"Левски", а останалите вместо да дадат заден, с удоволствие заиграха на същата струна. И отляво, и отдясно вакуумът на идеи е стопроцентов, а природата рядко търпи вакуум - в случая се запълва с най-леката субстанция, простотията".

Назаем от "На стената"
Заглавието е на редакцията