Интелектът тук не е на мода

Мария Мутафчиева е родена на 10 февруари в Бургас. Свири от 6-годишна на пиано. Завършва Математическата гимназия в родния си град, след което - специалността "Славянски филологии" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заедно с Мирослав Мутафчиев и Илиян Георгиев, Мери е сред създателите на "Мери бойс бенд". Тя е вокалистка и авторка на музиката и текстовете на песните на групата. Месец след като печелят приза "БГ група на 2012 г." и пускат на музикалния пазар албума си "Непознати улици 2012", Мария Мутафчиева издаде и книга с това име, както ДУМА писа. В нея е събрала своите ранни стихове и първите си текстове за песни.

- Мери, ще те цитирам: "...непознати улици ще извървя, себе си искам да разбера". Тъй като това е и поводът за нашия разговор - излизането на едноименната книга, след като вече си извървяла много непознати улици, разбра ли себе си наистина?
- Едва ли човек може да се разбере напълно някога! Има толкова много ситуации в живота, в които всеки от нас реагира спонтанно или погрешно... Понякога си казваш, че няма да постъпваш по определен начин, но нещо те провокира и отново се поддаваш на чувствата необмислено и сякаш друг човек, а не ти, е изрекъл или направил нещо... Често пъти пък спонтанната реакция е за добро и се изненадваш от интуицията и добрата си преценка... Човекът е загадка! Мислим си, че се познаваме, но сигурно цял живот не стига да се разберем! Що се отнася до непознатите улици, добре е, че ги има! Надявам се още много непознати улици да извървя - към себе си, към другите хора, към света и по света... Искам да ми е интересно! Това е и една от причините да издам стихосбирката "Непознати улици" - още една улица към мен. Аз я извървях, когато подбирах стиховете и си спомнях кога са писани. Беше мила среща...
- Предполагам, че усещането при срещите с читателите е съвсем различно от това на концертите - много по-близък е контактът, а и обратната връзка е мигновена. Какво ти даде тази нова форма на общуване с хората, които трептят на същите вълни като теб?
- Да, при представянето на стиховете се случва много близък, личен контакт. Виждам всеки, който е дошъл, отделям му време... Срещнах и хора, които винаги са ме харесвали, но едва сега са добили смелост да ми го кажат. Зная, че чувствителните хора не говорят много за чувствата си. Затова ценя добрите думи като протегната ръка, защото за мен пък като автор е важно да зная, че имам съмишленици. Иначе - в живота на мен би трябвало да ми е по-лесно да споделям чувствата си, изпявайки ги!
- На премиерите обикновено твои приятелки-актриси четат стиховете ти пред публиката. Как ти звучат отстрани твоите думи?
- Много е вълнуващо да чуеш своите мисли, изречени от друг! Актрисата Деляна Хаджиянкова беше на всичките представяния до момента. Тя обича да чете поезия. Има отношение към поезията. Подготвя се винаги специално за случая и е много сериозна в това си амплоа. Аз, особено първия път, направо се притеснявах, че професионалист от такава класа ще чете точно моите стихове. Разбира се, при представянето се разплаках... Емоцията, която изпитах, не може да се опише!
- Песента, дала име и на албума на "Мери бойс бенд", и на твоята книга, е знакова и сигурно е особено скъпа за групата, но тя е включена и в учебника по музика за седми клас. Какво я прави толкова важна и според специалистите?
- Любовта на хората! Те я заобичаха, веднага щом я чуха. Учителите по музика започнаха да я преподават много преди да бъде включена в учебника. Децата от години я пеят по фестивали и конкурси. Виждаш, че няма риалити формат без нея. Изпращали сме безброй пъти инструментала й, затова сега го включихме в албума си "Непознати улици 2012". Могат да го намерят на музикалния пазар.
- Днес музика не се изучава достатъчно обстойно и сериозно в училище. Голяма загуба е за децата, защото музикалното образование е ценна основа за всичко нататък.
- О-о-о, за съжаление, моето впечатление е, че образованието като цяло е на много ниско ниво! Последствията ще се забележат след години и ще бъдат като шамар за всички нас. Що се отнася до познанията по музика, спомняш ли си вица за мутрата, която обяснява, че Моцарт и Бетовен са тези, дето им пишат мелодиите за GSM-ите?! Никак не е смешно, нали?! Можем дълго да премълчаваме истината, но няма смисъл... В България се шири простотия. С времето свикваме да се абстрахираме от нея и да не й обръщаме внимание, затваряме се в себе си, в приятелски кръгове, спасяваме се някак си, но нея я има... Постепенно губим престиж и позиции в различни сфери, и като цяло в света. Сами сме си виновни, защото интелектът тук не е на мода.
- Какви са впечатленията ти - младежите умеят ли да откриват, почувстват и оценяват стойностните песни?
- Всъщност мен ме интересуват тези, които умеят да ги откриват и почувстват! Радвам се, че ги има! Радвам се, че имаме участия и срещи с тях! Планирам да организирам представяне на стихосбирката "Непознати улици" в елитни гимназии, защото ми е интересно какво се случва там, пишат ли учениците, от какво се вълнуват. Ще видим как ще тръгнат нещата.
- Слушателите на БГ радио ви избраха за българската група на 2012 г. - това голямо признание сигурно е много вдъхновяващо за ново творчество?
- Да, разбира се! Такава оценка за стореното до момента ти дава увереност, че си на прав път и има смисъл да продължиш! БГ радио е една от малкото медии, които подкрепят българската музика и признанието на неговите слушатели със сигурност е важно за всеки творец.
- Седемнайсет години сте заедно - и то през един период от време, който в България никак не беше лесен за творчество, за изкуство. Ти ли съумя да задържиш тези момчета заедно, или те са толкова добри като хора и приятели, че нищо не е помрачило взаимоотношенията ви?
- Трудно е, наистина... Не зная, сигурно обичта към музиката и всички тези неща са спомогнали да сме заедно толкова години.
- А финансово как се справяте - пътувате из страната, изнесли сте хиляди концерти, издадохте 6 албума?
- Създаваме качествен продукт и за радост намираме финансиране. Албумите ни се продават добре за мащабите на България. Нямаме меценат, който да се грижи за цялостното ни финансово спокойствие и разчитаме на спонсори за всеки отделен проект. Това, че се действа на парче, понякога изнервя и забавя работата ни. А имаме потенциал да записваме и издаваме повече музика. Може би е проблем и за много други млади хора в "нашата мила родна страна" - имаме качествата и силите, а все трябва да чакаме... Все трябва да се учим на търпение! Концертите са най-хубавото нещо - карат те да се чувстваш жив, осмислят живота на музиканта.
- Какво мислиш днес за приятелството, за човещината, за взаимопомощта и разбирането, за рамото до нашето, от което в определени моменти всички толкова се нуждаем?
- Приятелите и семейството са най-голямото богатство, което един човек може да притежава. В последните години аз се убедих, че има много хора, които ме обичат и са готови да ми помогнат. Получих подкрепа и от непознати, за които означавам нещо важно. Това ме кара да се чувствам силна и уверена, издига ме, когато съм най-ниско долу, дава ми усещане, че като че ли цялата Вселена е с мен... Обичам света, живота, хората... Вярвам в доброто!
- Кое от всичко дотук няма да забравиш никога и за какво ще продължиш да мечтаеш?
- Така съм устроена, че помня само хубавите неща, които ми се случват. Надявам се да не забравя нито една добрина! Мечтая все за реални неща: да покоря света, да полетя в Космоса (или поне в орбита около Земята)...
- Какво да очакваме до края на годината - още един албум, къде ще гостувате с концерти, с книгата?
- До края на годината ще се случат много хубави неща... Засега ще споделя само най-близките - тези през септември: предстоят ни няколко концерта из страната, представяне на стихосбирката ми на 13 септември от 18 ч. в арт-фоайето на Радио Стара Загора. В София ще се завърнем с голям концерт на 18 септември от 20 ч. в подножието на кулите в кв. "Изгрев". Малко по-късно на CD и DVD ще излезе и нашият нов албум "Мери бойс бенд" - Акустично".