28 Март 2024четвъртък21:19 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Проф. Ивайло Търнев:

Инфаркти и инсулти покосяват ромите по-рано

Чакаме одобрението на МФ, за да разширим мрежата от здравни медиатори с още 25, казва експертът на Световната здравна организация

/ брой: 188

автор:Аида Паникян

visibility 1184

Проф. д-р ИВАЙЛО ТЪРНЕВ е началник на Неврологичната клиника към УМБАЛ "Александровска", професор в Катедрата по неврология на Медицинския университет - София, и в Катедрата по когнитивна наука и психология в НБУ. Председател е на Българското дружество по невромускулни заболявания и Българското дружество по епилепсия, член е на ръководството на Националното дружество по неврология, на управителния съвет на Националната мрежа на здравните медиатори. Експерт на СЗО по ромско здравеопазване. Откривател е на 7 нови болести, които са включени в Международния каталог на болестите. Председател на фондация "Здравни проблеми на малцинствата". Екипът му успешно подготвя кандидат-студенти роми за медицинските университети в страната вече втора година. Той е един от менторите на студенти по медицина, подпомагани по Стипендиантската програма за студенти роми по медицина (RHSP). Носител е на награда "Паница" за гражданска доблест и обществен принос.
 

Цитат:
"Около 70 роми, студенти в медицинските университети и колежи, 15 от тях учат медицина"

- Проф. Търнев, защо започнахте работа с ромите?
- Първоначално започнах като учен и изследовател. Но бях стъписан от социалните проблеми, видях, че тези хора имат нужда от огромна подкрепа. Вече 18 г. работя по тези проблеми и смятам това за своя мисия. Има няколко социологически проучвания, които показаха доста неблагоприятни здравни тенденции в ромската общност.
- Какви?
- В пъти по-висока заболеваемост от инфекциозни заболявания - туберкулоза, хепатит, ранен бум на сърдечносъдовите заболявания - инфаркти, инсулти, което скъсява продължителността на живота, висока детска смъртност, включително и от заболявяния, за които има профилактика, като напр. морбили...
- По-висока ли е смъртността от инфаркти сред ромите от тази сред българите?
- Българската нация е сред "първенците" в Европа по смъртност от сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, но при ромите това е с 10-15 години по-рано. Често явление в ромските махали са инсулти на 35-40 г. Данните от преброяването през 2011 г. показват, че докато 28,7% от българите са на възраст над 60 г., едва 7,11 % от ромите прескачат тази възраст. Причината е, че не се контролират съдовите рискови фактори - високо кръвно налягане, захарен диабет, дислипидемия. Много са младите хора в ромските квартали, които са с рискови фактори и въобще не се лекуват. Това води до късните усложнения, които се наблюдават в млада възраст. Друг сериозен проблем са имунизациите на ромските деца. При последната епидемия от морбили 2009-2010 г., от която се разболяха 24 000 деца и 21 починаха, 95% от тях бяха роми.
- И сред ромите има образовани фамилии, някои ги наричат аристокрация...
- Броят на образованите роми непрекъснато расте. Вече има много роми студенти. С голяма радост и удовлетворение мога да кажа, че в момента има около 70 роми студенти в медицинските университети и колежи, 15 от тях учат медицина. Голяма част от тях бяха подготвени от екипа на Фондация "Здравни проблеми на малцинствата". Разчитаме на тях да променят нагласите в общностите.
- Кои общности са най-рискови за здравето?
- Най-тежките, нелекувани и занемарени случаи често принадлежат към най-бедните и социалнослаби семейства, има ги във всеки ромски квартал.
- Така ли е с ромите в останалите страни?
- Впечатленията ми от съседните страни Румъния и Македония са, че проблемите са сходни. Затова и мерките, които се вземат, са много сходни.
- Има ли специфични заболявания сред ромите с оглед на това, че те живеят в компактни общности, често браковете им са сред роднини?
- Има Национална програма за редките болести за цялото население. По нея работим с българи, турци, роми и пр. Там, където има идентифицирани проблеми, работим и със здравните медиатори. В много случаи тази програма даже е по-ефективна сред ромите, отколкото сред българите, защото в българските семейства има много повече предразсъдъци.
- Вашият екип е открил и описал няколко такива заболявания.
- Да, и сред роми, и сред българи. Последното заболяване - наследствена периферна невропатия, което екипът ни описа, е установено в няколко големи български фамилии от стар български род, чиито корени са в с. Ковачица, община Лом, а сега фамилията се е разселила из цялата страна. Същото заболяване е открито и в Америка сред американци, но с друга мутация в същия ген. Всеки човек е носител на поне 3 наследствени заболявания, които може да се изявят, но може и да не се изявят.
- Доколко държавата е ангажирана със здравословните проблеми на ромите?
- През 2005 г. бе приета 10-годишна здравна стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към уязвими етнически малцинства. В нея бяха определени стратегическите цели, задачите, дейностите, които трябва да се изпълнят, за да се подобрят здравните показатели сред ромите. Тази стратегия не създава привилегии, а цели подобряване на здравните показатели и доближаването им до тези на останалото население. За съжаление от 2005 г. насам бюджетът, който държавата осигурява за осъществяването на различни профилактични програми, е крайно недостатъчен. Той започна от скромната сума 30 хил. лв. и достигна до 450 хил. лв. По програма ФАР МЗ получи 23-те мобилни кабинета от ЕК - 4 педиатрични, 4 гинекологични, 3 ехографа, 3 лаборатории, 2 мамографа, 2 флуорографа, 8 линейки. Целта е те да бъдат използвани за оптимизиране на профилактичните програми сред уязвими малцинства в неравностойно положение, главно здравнонеосигурени лица в отдалечени райони, със затруднен достъп до специализирана помощ. Поради недостатъчно осигуряване на средства тези модерни подвижни кабинети и до момента се използват в ограничен мащаб и не на пълен оборот. На 27 юли т.г. беше приет нов план за действие по здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, за периода 2011-2015 г. За реализирането на отделните дейности, заложени в него, са планирани много повече средства и аз много се надявам, че профилактичните прегледи с мобилните кабинети ще продължат и ще достигнат до много повече нуждаещи се хора.
- Какви са резултатите от досегашната работа на тези кабинети?
- Проведените прегледи показаха категорично, че те са изключително необходими. Резултатите от изследванията показаха много висока заболеваемост. При около 2/3 от жените, които преминаха през гинекологични прегледи, бе открита някаква патология, която изисква лечение. За повечето жени това бяха първите профилактични прегледи след последното раждане. Нуждата от по-голям мащаб за провеждане на тези прегледи е голяма. От МЗ видяха резултатите и вече разбират, че има смисъл от тези прегледи, но проблемът е в осигуряването на средствата.
- На какво се дължи тази висока патология при ромите - на народопсихология или занемарено отношение на държавата към тези хора?
- И на двете. От една страна, здравето не е ценност при ромите. Голяма част от тях се борят преди всичко за физическото си оцеляване, за изхранването на семейството. Здравето е доста абстрактна категория в съзнанието им - те се сещат за него, когато нещата са се усложнили и е много късно. От друга страна, има и нехайно отношение - огромна част от ромите са здравно неосигурени и на практика са лишени от достъп до профилактични програми.
- Здравните медиатори свършиха доста работа. Има ли достатъчно разбиране за тяхната роля? Няма ли да бъде разширена тази мрежа? 
- Те са ключови фигури във всички здравноинформационни и профилактични дейности, мост между ромските общности и здравните и социалните служби. В момента работят 105 здравни медиатори в 57 общини. Здравните медиатори са будители, образователи. Консултират хората от своята общност, участват активно във всички здравноинформационни кампании, подпомагат профилактичните прегледи - както изпълняваните от личните лекари, така и тези по националните профилактични програми. Има много успешни общини - Вършец, Вълчедръм, Лом, Септември, Пещера, Добрич, Варна, Разград, Кюстендил, Дупница, Шумен, Сливен и др. В Монтанска област има много добро разбиране за работата на медиаторите и добро покритие. Може би епидемията от морбили през м.г. показа важността на работата им. В рамките на кампанията "Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика" бяха направени над 180 хил. извънредни имунизации с тяхната решаваща помощ. Здравни медиатори, общопрактикуващи лекари и специалисти от районните здравни инспекции сформираха съвместни екипи, които си поставиха за цел по-добро имунизационно покритие в ромските квартали. Националната мрежа на здравните медиатори всяка година се бори за устойчивостта на програмата. За жалост тя все още няма национално покритие. Има цели области (не само общини), в които няма назначен здравен медиатор - Русенска, Великотърновска, Плевенска, Кърджалийска... В други големи области, като Пловдивска и Бургаска, работят по 1-2 медиатори. А в тях има общини с компактно ромско население, в които са идентифицирани сериозни здравни проблеми и здравни нужди. В повечето от тези общини има разбиране от страна на общинските власти, които искат да заплатят обучението на здравен медиатор в медицински колеж, но поради ограничението в бройката не можем да предложим такова обучение - първо, трябва да бъде увеличена бройката, за да може да се гарантира трудова реализация на новите медиатори. Изпратихме предложение към Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси за увеличаване с 25 места за 25 проблемни общини. Получихме разбиране и одобрение от Националния съвет, от МЗ, но все още няма одобрение от Министерството на финансите за делегиран бюджет. Ако не го получим, броят на медиаторите и през 2012-а ще остане същият.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ