Инфаркт покосява най-много в Търговище, най-малко - в Монтана
До три пъти достига разликата в болничната смъртност от заболяването в областите на страната
/ брой: 129
Три пъти е разликата в болничната смъртност от инфаркт в 28-те области в страната. Тя е най-висока в Търговище, а най-ниска - в Монтана. Това показва анализ на инициативата "Индекс на болниците" по данни на Националния център за обществено здраве и анализи за 2019 г. Сред възможните причини за разликите в нивата на смъртността са възрастовата структура на населението, достъпът до медицинска помощ и нейното качество.
Над 7% е нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт на миокарда в страната. През 2019 г. с тази диагноза са направени 11 644 хоспитализации, като през предходната година данните са аналогични.
Най-много са починалите от инфаркт в област Търговище - 14,3% при 84 хоспитализации. Областта държи първо място в черната класация и по бързо покачваща се смъртност през изследваната година -с близо 6%. Над 10% е била смъртността в още осем области - Шумен, Смолян, Разград, Кюстендил, Кърджали, Добрич, Видин и Бургас. Най-ниска е тя в Монтана - 4,5%, при 331 хоспитализации с остър инфаркт. Под 6 на сто са били покосени от заболяването в Благоевград, Варна, Пловдив, Силистра и София.
Застаряващото население е един от рисковите фактори не само за развитието, но и за изхода от лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Въпреки това сред седемте региона, които са с най-ниска болнична смъртност от инфаркт, само три имат по-висок процент на застаряващо население от средния за страната. Най-ниската смъртност е регистрирана в Монтана, въпреки че там 44,3% от населението е над 64 години.
Достъпът до лечение също се изтъква като фактор, който влияе върху изхода на болестта, но и там има разминавания. В седем области са концентрирани 60% от инвазивните структури в страната, но болничната смъртност в тях също е различна и в някои тя се оказва по-висока от средната за страната, а в три - по-ниска.
"Притеснително е, че такъв важен показател като смъртност варира в пъти. Отдавна е нужно създаване на регистър на остър коронарен синдром, който да позволи анализ на реалните данни", коментира доц. Васил Велчев, председател на Българското дружество по интервенционална кардиология.