Индия спря сделка за 1 трлн. долара в СТО

Индия блокира постигането на споразумение в Световната търговска организация (СТО) за стандартизиране на митническите правила, което щеше да е първата голяма реформа на глобалната търговия от 20 години насам. Споразумението щеше да добави около 1 трлн. долара към световната икономика и да създаде 21 млн. работни места, 18 млн. от които в развиващия се свят, обяснява Ройтерс.
Вместо това група държави преговарят да заобиколят рамката на СТО чрез мрежа от двустранни споразумения, което се тълкува като реална заплаха за разпадането на организацията. Възможно е сега да се появят групи държави с общи разбирания и интереси, които да създадат помежду си по-либерален търговски режим, от което се смята, че ще пострадат предимно развиващите се страни.
Миналия декември в Бали страните членки се договориха за глобална митническа реформа на процедурите по Trade Facilitation Agreement (TFA) и си дадоха краен срок 31 юли 2014 г.
В последния момент дори държавният секретар на САЩ Джон Кери се намеси с пътуване до Делхи, но не успя да убеди индийците да подкрепят споразумението. С подкрепата на Куба, Венецуела и Боливия те поискаха ускорено сключване на друг договор, позволяващ им да субсидират и складират големи количества зърно повече, отколкото сега действащите правила на СТО. Изненадата идва от това, че крайният срок за него е 2017 г., а Индия го иска договорен едновременно с TFA.
Делегациите в СТО сега са в лятна отпуска, което дава време за маневри, за да не се стига до съдебни искове към Индия. Оформя се и група държави, готови през септември да опитат да се договорят без Индия. Ройтерс цитира източник от австралийската делегация, според когото става дума за САЩ, ЕС, Австралия, Япония, Канада и Норвегия.
Според Питър Галахър, специалист по свободната търговия и СТО към Университета на Аделаида, е рано да се говори за смъртта на организацията, но и че няма как 153 държави да се движат с еднаква скорост по конкретен въпрос.
Агенция Ройтерс обяснява защо позицията на многолюдната държава изглежда лишена от смисъл:
* Индия беше категоричен поддръжник на глобална търговска реформа. Тя критикуваше малките клубове от държави начело с ЕС и САЩ, които загубиха търпение заради бавния ход на световните реформи и започнаха да обсъждат по-бърза либерализация на търговията в някои сфери.
* Новото правителство в Индия се смяташе за бизнес ориентирано. То обаче блокира споразумение, което щеше да опрости митническите правила по света, да наложи стандартни процедури за доставка и получаване на продукти, да намали времето за обработване на контейнери и да облекчи бюрокрацията по границите.
* Индия вече получи това, което искаше, що се отнася до сигурността на храните. В Бали Индия извоюва големи отстъпки от САЩ и ЕС, които първоначално бяха против исканията й, но в крайна сметка се съгласиха, че страната може да трупа запаси на занижени от субсидиите цени.
* Исканията на Индия представляват обратен завой от предишната й позиция. Тя наложи вето, защото искаше СТО по-бързо от планираните 4 години да стигне до перманентно решение. Според дипломати обаче на Индия бил предложен 2-годишен план преди срещата в Бали, тя въпреки това настоявала за 4 години.
* Според дипломати сделката от Бали се състои от 10 точки, единствената обвързваща от която е била облекчаването на глобалната търговия (обект на индийското вето). Ако това се провали, Индия може и да изгуби протекциите си.
* Индия е изолирана. Големи държави като Русия, Китай и Бразилия, както и Пакистан бяха основните опоненти на индийското вето.

В Бали Индия извоюва правото да трупа запаси на зърно на занижени от субсидиите цени