Индия, събуди се!

Наскоро "острото перо" на телевизия Си Ен Ен - арабо-американецът Фарид Закария, отново застана в атакуваща позиция. Този път срещу Индия, известна още като Страната на Слона. Очевидно маститият американски коментатор разчита на пословичното спокойствие на огромния слон, за да си позволява да го замерва с медийните си стрелички.
Негодуванието на Закария е предизвикано от хладния отказ на огромната азиатска държава да се съобрази (или стресне) от войнстващите заплахи на Белия дом срещу Иран и да прекъсне вноса на ирански петрол за свои, вътрешни нужди."Индия, събуди се!" призовава още в заглавието Фарид Закария: остротата на намека е ясна - време няма и ножът е опрял до кокала. В момент, в който официален Вашингтон най-сериозно и конкретно обсъжда поредната "хуманна" инвазия и предлага куп търговски и политически възбрани по отношение на Иран, властите в Делхи съобщават, че ще продължат да си внасят течно гориво от тази "лоша страна". Персийският нефт е на второ място във вносната листа на Индия.
Очевидно Делхи има интерес да продължава вносът, а Техеран - да изнася в посока Индия и Китай. Даже се обсъжда въпросът цените на внасяното "черно злато" да бъдат изчислявани в рупии (специално за Индия), срещу което Иран да получава съответни стоки. Нещо като бартер.
"И може ли така?" - пита с възмущение коментаторът на Си Ен Ен. Индия е едновременно приятел със Съединените щати, Китай и Иран! Очевидно Страната на Слона гледа с леко пренебрежение (поне така изглежда отвън) на дипломатическата активност: според Закария индийските дипломати са по-малко на брой от тези на Нова Зеландия.
А в същото време - през последните четири години - Индия се е наредила на второ място като вносител на оръжия, като 10 на сто от огромния и военен внос пристигат от Русия. Иди ги разбери тези поклонници на йогизма и будизма какво мислят, какво правят и накъде са се насочили.
Крайно време е, подчертава американският коментатор, Индия  - една от най-големите демократични държави в този район на света, да се изправи пред реалностите на времето и да застане на по-определена позиция (т.е. по-близо до САЩ и Запада.)
Г-н Закария, въпреки своя неясен - поне за мен, афро-арабски произход, очевидно е забравил, че в Индия все още има възрастни хора, които помнят жестокостите на британския колониализъм, че в такива огромни райони като Западна Бенгалия (85-милионен щат, четвърти по големина) до седемдесетте години на власт е била Индийската комунистическа партия и че булевардът в столицата Калкута (сега Колката), на който се намира консулството на САЩ, носи името "Хо Ши Мин" и там се издига статуя на Карл Маркс...
Така че мечтите за една прозападна, проамериканска демокрация, които очевидно храни политологът от Си Ен Ен, са базирани на плуващи пясъци и на непредсказуемия нрав на слона, който от миролюбиво животно може да се превърне в грамада, обхваната от смъртоносно буйство...
Очевидно някой трябва да се събуди - но дали това трябва да е "спящата" индийска красавица, която отваря очи и се влюбва в американския принц, или по-скоро това се отнася до политици и експерти от САЩ, които най-после трябва да разберат, че дните на еднополюсния хегемонизъм са преброени.