Импровизации в движение

Както и да се броят отработените дни и месеци на управленците в системата на здравеопазването, полугодието е като основна мерна единица. Разбира се, правилото важи за МЗ в това правителство. Първият министър остана полугодие и половина на поста си, вторият - около полугодие. Заместниците - и те по толкова кажи-речи. МЗ се очертава като най-ветровитото министерство в това правителство - с шестима зам.-министри, подали оставка, с... трима министри, с три смени на шефове на агенцията за трансплантации. Предстои и създаването на информационна мегаструктура. Тя не че ще подлее вода на министерството или на касата, но който държи информацията, той дърпа конците. Затова вероятно, който рече да рита срещу поредната новост, трябва да си отиде. А здравеопазването ни не е мръднало ни на йота. Или поне няма движение напред. Ако все пак целта на всички кадрови промени е напредъкът в системата. Но дори някой да го каже, едва ли има кой да му повярва! Човек по-скоро би си припомнил онзи стар анекдот за смяната на леглата и старите жрици на платената любов.
Малцина вероятно знаят какво се случва в голямата къща на пл. "Св. Неделя" 5. На повърхността всичко изглежда тихо - болниците мълчат, значи парите им стигат криво-ляво. Джипитата и специалистите от извънболничната помощ - също. Големият проблем остават парите за лекарствата. Тук-таме се прокрадва информация, че засега не стигат 6 млн. лв. за тях, но очевидно е по-удобно да се мълчи. Поне засега.
Вчера мнозина от системата се питаха защо поредният зам.-министър си отиде? При това - единственият, избран лично от сегашния министър (Гергана Павлова и Десислава Димитрова са назначени от предшествениците му). И какви са били различията, които са вкарали прът в колелото на "екипността" в МЗ?
Едно е ясно: реформа трудно се прави, особено ако интересите на хората, които се канят да я правят, са диаметрално противоположни. Случващото се в системата от близо две години насам вече ясно показва, че се импровизира в движение, натворява се поредица от недомислици, а когато балонът тръгне да се пука - премиерът "взема нещата в свои ръце" и уволнява. Или принуждава хората да напускат по лични причини. А напоследък въпросът с леля Гицка от Горно нанадолнище също получава решение: за нейните болежки просто няма лек и лекар, няма и знахар. Така че здравето и качеството на живот на баба Гицка и двата милиона българи в нейното положение остава техен проблем. Ако случайно попаднат в лечебно заведение и ако случайно нещо им се случи - докторът ще бъде уволнен. Комай това е единственосто, което може да се случи!