29 Март 2024петък14:28 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Археология

Император Траян от с. Гърмен

Римският и средновековен център Никополис ад Нестум е на път да се нареди сред най-атрактивните културно-исторически паметници у нас

/ брой: 168

автор:Велиана Христова

visibility 6294

Не са много българите, които познават този изключително интригуващ маршрут по следите на културно-историческото ни наследство в пазвите на Западните Родопи. Никополис ад Нестум. Градът на победата на Места. Така го е нарекъл император Траян, когато след покоряването на даките през 106 г. основава три града в чест на победата си над тези северни тракийски племена и на присъединяването на Дакия към Римската империя. Единият от тях е по-познат - Никополис ад Иструм до Велико Търново. За третия малцина у нас са чували - той се намира днес на територията на Гърция. Но вторият - Никополис ад Нестум, е един от най-запазените големи градове от късноантичната епоха на наша територия и има шанс да се превърне в един от най-атрактивните културно-исторически обекти от времето, когато земите ни са били римска провинция. Градът е разрушен през VI в., възражда се в Х в., в ХVII в. част от него става турски чифлик.
Траяновият град се намира в с. Гърмен - на 7 км източно от гр. Гоце Делчев. Основан през II в., той е стъпил върху по-ранно тракийско селище. Проучван е за пръв път в началото на 80-те години на миналия век, след това е забравен и едва през 2007 г. със спечелен проект з на а трансгранично сътрудничество с Гърция по програма ФАР община Гърмен започва разчистването на обраслия с гъсти буренаци терен, за да бъдат реставрирани откритите преди четвърт век части от античния град. През миналата година Министерството на културата отпуска малко пари по договор с Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН за редовни археологически разкопки, а от месец май тази година е в ход друг проект на общината - за реставрация, консервация и социализация на античния и средновековен град по оперативна програма "Регионално развитие" на МРРБ.    
   

 
Средоточие на култури през вековете

Император Марк Улпий Траян е дал името си на немалко римски селища по нашите земи - като Улпия Ескус при Гиген или Улпия Сердика (София). Така звучи и Улпия Никополис ад Нестум - ще рече Улпиевият град на Места в чест на победата. Той е единственият римски град в Родопите и най-северният в планината.   
Смята се, че градът е възникнал на един от притоците на Места - рекичката Канина, на мястото на голямо селище на траките. Според някои източници местните траки са от племето или от кастата на бесите, разказва известната археоложка доц. Маргарита Ваклинова от НАИМ-БАН, която е ръководител на обекта "Никополис ад Нестум". Били са рудари, ковали са оръжия и са добивали мрамор, който са използвали в строителството. Долината на Места е много плодородна, природата е прекрасна, в целия район наоколо има скални тракийски светилища и останки от селища на траките. Съвсем наблизо е днешното с. Огняново с топлите минерални бани, което за мнозина вече е желано място за отпускарските дни. Най-характерното, по думите на Ваклинова, е, че в този регион траките запазват своя бит и култура, дори имената си, много до късно - и в римския период, чак до VI век, което слага отпечатък на самобитност върху културната история на региона. 
Два века след възникването на римския град - през IV век, той е превърнат в крепост, издигнати са крепостните стени - около 500 м от тях са разкрити изцяло при разкопките досега. Проучена е  южната крепостна стена с портата, част от източната и от западната стена и общо 8 кули. До 5-6 м височина достигат на места крепостните стени, градени от камъни, споени с хоросан. Южната порта е оформена с 40-метрова площадка (екседра), която е била защитена с квадратни кули. Археолозите откриват части от банята на града (според Ваклинова водопровод е докарвал водата от минералните извори, но тя е подгрявана и на място), както и богата жилищна сграда в югоизточната част на терена, построена преди крепостната стена. Имала е вътрешен двор и мраморна колонада с покрит портик. Градът е бил разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главния военен път през Родопите, което го прави център с голямо икономическо, културно и политическо значение в периода II-VI в. Бил е епископия още от IV в., когато местното население приема християнството, в околността са открити множество църкви. В близост до укрепения град има две раннохристиянски базилики от IV в. Тук е била една от първите епископии по нашите земи, смята се дори, че християнството е разпространено при голямата мисия на апостол Павел във Филипи, разказва Ваклинова.
Градът е разрушен през VI в. при нашествията на славяни и авари. Възстановен е в Х век, което е естествено, защото по това време Византия си връща тези територии и населението се заселва отново тук. Градът същестува до ХIII век, когато загива вероятно при кръстоносните походи. През ХVII век на мястото му възниква турски чифлик, в който до ХIХ в. е работило като рая християнско население. НамерЕната керамика от този период е изработена и украсена с изключително майсторство и е много красива.
След това на мястото не е имало строежи, тук са били обработваеми земи, което всъщност е запазило паметниците и сега имаме неповторимата възможност да бъде проучен целият град, казва Ваклинова. Работа тук има занапред за поколения археолози, заградената територия на обекта е общо 14 ха. Всъщност проучената част до момента е все още много малка. А и се работи трудно заради надграждането на културни пластове, които трябва да бъдат проучвани изключително прецизно, за да разкрият те за погледа на специалистите късчетата история, които са скрити в тях. Всъщност това е огромното богатство на България - навсякъде по земите ни при всеки паметник имаме наслагване на епохи и цивилизации от дълбока древност до Средновековието.
  
Голямата изненада, скрита в 300 кв. метра 

Археологическият екип тук е малък, но както се казва - славен. Заместник на Маргарита Ваклинова е Цветана Комитова, археолог в Регионалния исторически музей в Благоевград. Съдбата е свързала живота й с цялото проучване на Никополис ад Нестум - тя участва като съвсем млад специалист още в първите разкопки в 80-те години, след това в работата на обекта през 2007 г., в разкопките през миналата година, в проекта за социализирането сега. Като я гледа човек, има усещането, че тя никога не почива, непрекъснато шета из обекта и в най-върлата жега, все намира нещо за вършене. Минала е през какво ли не - от мерака си да стане художник, през професионалното образование по изчислителна техника, та накрая - до историята и археологията. Незаменим помощник в екипа пък е стажантът - студентът от Пловдивския университет Росен Пеевски. По всичко изглежда, че се оформя един бъдещ голям специалист по монетните находки. 
Последните засега археологически проучвания тук са станали с едни 35 хиляди лева, отпуснати от културното министерство. Самото министерство има малко пари за археология, а обектите в България са много, казва Ваклинова. Докато двете с Комитова ми показват разкритията си обаче, си мисля как в последните години предишното правителство подреждаше културно-историческите   "стойности" не според значението на обектите и на паметниците, а според "визията" на обявения за "археолог номер едно" Симеон Дянков - стотици хиляди левове бяха попилени за измислени мощи и вампири. А огромни и важни обекти от ранга на Никополис ад Нестум се проучват с 35 хилядарки...
 Богатата къща в югоизточния край на терена е първото нещо, което впечатлява посетителя, когато навлезе в обекта, минавайки покрай съвсем новата сграда, която община Гърмен е построила със свои средства за бъдещ информационен център. От помещенията в римската къща (1 дка площ) вече 10 са разкрити, разположени около квадратен двор, настлан с калдъръм. В центъра на двора има кладенец, а в него археолозите са намерили монета от II в., сечена някъде в Мизия и Тракия. По-късно - в IV в., е построена колонадата, обграждаща двора отвсякъде. Колоните са с височина 2 м, имали са дорийски капители. Невероятно е, че те са паднали редом с постаментите си - наподобяват колоните, познати ни от Никополис ад Иструм или от резервата "Абритус" (Разград), които са от същата епоха. Входът е широк 2 м и има мраморен праг с кръгли и квадратни дупки за двукрила врата.
От къщата в западна посока се открива още по-невероятна гледка - дългата крепостна стена и огромна панорама на разкопките на банята на римския град. Профилите се спускат на 2,5 м под равнището на терена - направени са идеално, по цвета на пръстта се "четат" епохите като по учебник, Това е било и голямата изненада за екипа. Мислехме, че имаме една малка баня, най-много улица и, ако излезе портик, щеше да е лукс, обяснява Комитова. Но когато започнали да проучват терена, се оказало, че става дума за огромна сграда с много помещения, с двор пред нея, с кладенец и... отново невероятна колонада. Колоните са общо 12, открити са паднали до запазените постаменти - някои са цели, други разполовени на две. Височината им е над 3 м,  сградата е имала и горна галерия, показва Цветана Комитова. А причината да бъдат разрушени е... мощно земетресение в средата на V век. Сега обаче има всички възможности запазените колони да бъдат вдигнати на мястото им, да се направи възстановка на сградата - разбира се, от архитект, който е специалист по антично строителство. Ако това се случи, Никополис ад Нестум ще стане един от най-забележителните обекти на културно-историческото ни наследство. 
Всъщност парите са стигнали за разкопки  едва на 300 кв. м. Според Ваклинова сградата е няколко пъти по-голяма от първоначалните представи и е вероятно в непроучената част да има огледален строеж също с колонада. За момента обектът е спрян, тъй като е очевидно, че има пространство, което трябва задължително да бъде допроучено, за да се изпълни проектът за реставрация и социализиране. Но и това, което вече е разкрито, е впечатляващо. Минка Капитанова, която в момента изпълнява длъжността кмет на Гърмен (досегашният кмет Ахмед Башев стана депутат), всеки ден проверява дали всичко  около обекта е почистено - та невероятната гледка да се вижда добре от пътя, който минава покрай обекта. Тя е убедена, че римският и средновековен град е шансът на общината да стане привлекателна дестинация за културен туризъм. Затова са и големите усилия за печелене на проекти - без тях пари няма откъде да се вземат в община с 16 села и 17 000 души население. А по всичко личи, че става дума за огромен по значение паметник, има дори идея той да бъде повишен в ранг и да стане археологически резерват.

В Рим под сянката на ореха

Проектът за социализиране и показване на древния град е също впечатляващ. Използват се максимално даденостите на терена - под сянката на огромни орехи до римската баня ще бъдат разположени скамейки за публиката, за да се слушат беседи. Дървени пътечки ще определят маршрута за обиколката на паметника, в момента се поставя и осветление, което ще подсилва ефекта. Ще бъдат оформени пространства за театрални представления и възстановки на антични битки, за различни атракции. Преди седмица децата от една забавачка в гр. Гоце Делчев са посетили обекта и били облечени в римски дрехи - голяма емоция е било. Общината осигурява и атрактивно автовлакче за туристи, което обикаля обектите в целия район.
Лошото е, че проектите по програма "Регионално развитие" за реставрация, консервация и социализиране на паметниците не предвиждат средства за археология. А почти винаги при тези дейности се налагат теренно допроучване и промени, особено при богатите с историческо наслагване български паметници. За това обаче не са планирани средства. Би трябвало да има по-голяма свобода за промени в проектите, смятат археолозите. Обикновено помага строителната фирма, която прави реставрацията и социализирането, но и фирмите не са склонни да дават пари за археология. Археолозите се оправят, както могат - в случая например Маргарита Ваклинова пребивава в Гърмен на собствени разноски(!), пари за командировъчни няма, няма и за задължителното по закон археологическо наблюдение на обекта. Какъв ентусиаст трябва да си, за да плащаш от джоба си, че работиш в името на България.

Археологията дава, България взема

Всъщност у нас малко се замисляме какво дава археологията. Става дума не просто за откриването на паметниците като ценност за днешна България. Проучването на един археологически обект означава наемане на работна ръка в малки селища, където безработицата е бич. Реставрирането и социализирането означава работа и за строителните фирми. Показването на паметника пред публика означава приходи за общината и развитие дори на "затънтени" ъгълчета на България.             
Мисля си, че такъв огромен и ефектен обект като римския и средновековен град в Гърмен заслужава малко повече уважение от символичния един лев вход, който е изписан на табелата пред обекта. Дори в момента, когато работят археолози и работници, Никополис ад Нестум вече привлича туристи. Прииждат семейно, на групи или поединично. Ето, пристига група, организирана от столична туроператорска фирма, специализирана за културно-исторически туризъм. Прекрасно. Само че такива фирми би трябвало да си платят за екскурздовода, който общината осигурява. Защото общината има разходи - твърде големи разходи, най-малкото за поддържане на обекта. А пари откъде? Туризмът осигурявал 12% от БВП, казват. И плаща данъци с ниска ставка. Но пари туризмът не дава за разкриване на паметниците, които ползва. Иначе много обичаме да говорим как ще печелим от културно-историческо наследство...   
И един последен щрих на изненада в Гърмен. Изненадата се казва Тодор Ижбехов. Младежът е екскурзовод на обекта и специалист по организация на културното наследство към общината. Никой в Гърмен не знае повече от Тошко за Никополис ад Нестум, твърдят в един глас археолозите. Тодор е завършил в Софийския университет публична администрация като бакалавър и публичен мениджмънт и политики като магистър. След това се върнал да работи в родния си край, родом е от Огняново. По историята се увлича от ученик. "Много се радвам, че учих публична администрация в моята катедра в СУ - казва той. - Ние живеем физически в ХХI век, но като мислене сме в ХХ век. Обаче в университета е съвсем различно - дават ти друг поглед за нещата и това ме привлече". Да, вярно е, че България е в хаос, но Тодор си има пример - личността на... Конрад Аденауер. "Хаосът в Германия след Първата и след Втората световна война е бил огромен. Но Аденауер е не само политик, той е организатор и администратор в добрия смисъл на думата. Канцлер става. Имал е стратегическо мислене и стратегическа цел. Ако го имаш това, то те кара да се движиш напред. И ако имаш амбицията и силите да не се отказваш, какъвто и да е хаосът, можеш да успееш".
Има си стратегическа цел този млад българин, заради която се е върнал тук - да влияе активно върху развитието на културно-историческия туризъм и върху цялостната култура в района!       




В Никополис ад Нестум няма богати находки, казва Ваклинова. В района има тракийски некрополи - при Сатовча, в Ковачевица, но те нямат това богатство, познато от тракийски обекти в други части на страната. Населението тук е планинско, било е много по-скромно в начина си на живот. По думите на археоложката не е вероятно оттук да произхожда блестящият от злато тракийски цар Резос, описан от Омир. 
След земетресението в V век жителите на града по всяка вероятност са имали възможност да приберат по-ценните си неща, защото находките на терена са почти само монети и теглилки за монети. Те са от всички епохи - от колониално римско време, главно от Пауталия, ранновизантийски монети. Странното е, че не се намират монети от сечените в самия Никополис ад Нестум. Най-многобройни от първия етап на застрояването са монетите от императорите Септимий Север и Комод (II век) до Диоклетиан (III в.).   
Буквално преди дни археолозите откриха прекрасен по думите им и много запазен екземпляр на сребърна монета - на едната й страна е изобразена жената на император Теодосий ІІ (V в.), на обратната - венец и кръст в него. Монетата е много рядка, ако не е и единствена по нашите земи, смятат археолозите, но ще изчакат преценката на колегите си нумизмати.


Римската баня с падналите колони

Южната кула с екседрата

Аероснимка на проучената част от града

Маргарита Ваклинова

Цветана Комитова

Росен Пеевски

Богатата вила в югоизточния край на терена

Тодор всеки ден е екскурзовод на любопитните туристи 
Снимки Авторката

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ