Имаме си всичко, кът е съгласието

Иван МАРАЗОВ е роден на 16 март 1942 г. в с. Пирне, Айтоско. През 1967 г. завършва изкуствознание в Института "Репин" в Ленинград. Оттогава е научен сътрудник в Института по изкуствознание в София, а от 1988 до 1991 г. - негов директор. Заместник главен редактор и главен редактор е на сп. "Изкуство" (1969- 1989), през 1990- 1991 г. -  редактор на международното списание "Orpheus".
През 1996 г. е кандидат за президент от листата на БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов. От 1996-1997 г. е министър на културата. От 1995 до 2006 г. е преподавател и ръководител на департамент "История на културата" в Нов български университет, където продължава да преподава и досега.
Автор е на повече от 25 монографии и изследвания, сред които "Йеронимус Бош" (1970), "Албрехт Дюрер" (1971), "Димитър Киров" (1974),"Марко Бехар" (1982), "Ритоните на древна Тракия" (1978),"Съкровището от Рогозен" (1996), "Митология на траките" (1994), "Тракийският войн" (2005), "Ритон с глава на овен" (2011), "Мистериите на Кабирите в Древна Тракия" (2011) и др.
Доктор е на изкуствознанието от 1976 г., доктор на науките от 1986 г., носител на престижни национални и чужди награди.


- Какво прави проф. Иван Маразов в това никакво българско време?
- Правя това, което цял живот съм правил - работя. Чета повече, по-малко пиша, до края на юни още ще преподавам.
- Посветил си се на науката. Тя по-благодатна ли е от политиката?
- Защо медиите постоянно съизмерват всяко нещо с политиката? Нормалният гражданин не би следвало от сутрин до нощ да следи политиците: какво казали, какво обещали, какво излъгали, какво си купили, какво им подарили... Гражданското общество не се състои в това да политиканстваш, а да заставяш политиците да си вършат работата. А науката... все някой трябва да се занимава с нея, след като всички са се юрнали в политиката - там е келепирът. И науката остава наистина все повече дело на "феодалните старци". Работата е един екран от окръжаващия ни шумен и глупаво политизиран свят.
- Върху каква тема работиш в момента?
- Завършвам една книга за "Амазонката" - виж как с годините се променя и интересът към жените. Паралелно и постепенно се насочвам към основната си тема - идеология и изкуство в древна Тракия. Така че - нищо ново. Дано да ми е отпуснато време да я завърша.
 - Тракологията може ли да ни подскаже  по-разумно отношение към днешните български проблеми и дилеми?
- Аз съм убеден, че във формирането на процесите през последните две десетилетия моделиерите са попрочели нещо за траките и са прокарали като основна линия на поведение към "новите българи" една характерна за тракийския етнос черта - вътрешната конфронтация. Изглежда и тракийските династии са били също толкова арогантни и корумпирани, и те забравяли за договори и вярност. Половината от приходите на Ситалк идвали от "подаръци", без които нищо не можело да се постигне при одриския двор. И днес чиновниците искат по 50 на сто от стойността на всеки проект, за да ти го дадат. За 2500 години сякаш нищо не се е променило. Но траките поне завещали в погребенията и съкровищата си безценни художествени знаци, които бихме могли да използваме за конструиране на собствената си културна идентичност. Ако някой се интересува от това.
- Какво българинът е разбрал и какво не е проумял от своята история?
- Кой българин? Богатият, "средният", неграмотният, ученият? Неопределена категория и неработно понятие. Ние прогресивно забравяме ценността от познаването на историята си, а дори и има съзнателно организирани опити да се разделим с нея. Нали на всеки 50 години зачеркваме цели периоди от нея? Сметни колко остават от ония 1300 години, с които едно време се гордеехме. Този нихилизъм разрушава историчността на миналото, то се представя като националистична конструкция, като легенда, а не като история. Помниш ли изказванията на "светила", че тракологията била "комунистическа наука"? Но и днешните "демократични" политици обичат да са на подиума при откриването на тракийската изложба по света - много камера, много чужденец, пред когото да се бият в гърдите, сякаш те са създали Вълчитрънското съкровище, ако го знаят изобщо. Какво говорим за националната история, свидетели сме на това колко бързо много хора забравиха собствения си произход и станаха "други". Избирателната амнезия е неоценимо качество за успех в политическия бизнес.
- Какво не сме научили и какво не сме запомнили от миналото?
- Има една епоха, Българското Възраждане, когато се е родила нуждата от възстановяване на родовата памет: Паисий съчинява историята, Славейков събира фолклор, Ботев гради великата си поезия върху него и народната песен. Хората си спомнили митологичното правило - забравата за рода разрушава идентичността. И започнали да будят националната памет. Днес миналото най-често е удобно за актуализиране на идея или на политическа фигура чрез сравнение с историческа идея или личност - този е новият Стамболов, онзи Левски, трети Фердинанд. И Александър Македонски е бил "новият" я Херакъл, я Дионис, я Амон. Историята ни се представя като някакъв механичен и избирателен сбор от причинно несвързани помежду си събития, а не като процес. И всеки си пише своята собствена история.
- Какво ни липсва - самочувствие, реална самопреценка или интелектуален потенциал, за да излезем на "светло"?
- Нищо не ни липсва. Както казваше Кулеков, "имаме си земя, имаме си вода и си правим... кал". Това го имаме в излишък и го умеем перфектно. Но е кът съгласието. Чувах уж учени хора да твърдят, че имало две култури в днешна България: червена и синя! А иначе отричат Ленин. Ами Вежди - него към коя култура да го причислим?
- Какво най-много ни пречи: провинциализмът, ориенталщината, националните комплекси или всичко това, взето заедно?
- Всичко, което ми описваш, са комплекси. Но май най-много ни пречи вождизмът, прекаленото ego на хора със скромен интелектуален капацитет, които могат да намерят личностна реализация единствено в полето на политиката. Да, това неоценимо качество помага на отделни партийки да възникват, дори да управляват. Но това възпитава обществото точно в ориенталщина и провинциализъм. Иначе - всички сме демократи, обаче.
- Какво мислиш за днешните ни политици?
- Старая се да не мисля за тях. Така поддържам един по-хигиеничен режим и се опазвам от бацила на цинизма и арогантността. Ще ми повярваш ли, че не гледам политически предавания? Чудя се дали вече не трябва да се дава бонус на всеки политик, сменил не повече от една партия.
- А за съвременните български управници?
- Виж отговора на предишния въпрос. Проследи им произхода.
- Алекови ли са времената, в които живеем?
- Че кога не са били? Просто сега ефектите се мултиплицират от медиите и няма коректив като Алеко или като Бешков.
- А светът, на какво ти прилича днешният свят?
- На един от опитите за глобализация - Римската империя. Затова и всички се стремят да грабнат зелената карта на "граждани" на империята. Същото геополитическо лицемерие, същия морал в разрухата, същите "силни хора" с римски профили, които бързат да повърнат, за да се натъпчат отново.
- Според тебе накъде плава българският кораб?
- Това е намек за моите морски години, нали? Ако ще си говорим с метафори, още древните гърци сравнявали държавното управление с навигацията. Работата обаче е там, че останахме без флот. Имаме си "Дръзки" - на стапела в музея. От време на време някой кораб по световния океан става жертва на пирати или корабокрушение и по това разбираме, че имаме моряци. Или по гафа на бързоходния ни катер, изтървал турски бракониери. Велика цел за един флот.
- Как виждаш бъдещето на отечеството?
- Задаваш ми въпроси, сякаш пред теб е някой от "отците на нацията". Ако и да съм вече на 70, аз не се броя сред тях. Нито съм прорицател, нито мъдрец. Радвам се на скромни анализи в тясна професионална област.
 - Как можем да запазим националната си самобитност?
- Не съм сигурен вече какво включва това понятие. Но ако имаш предвид културното ни наследство, т.е. културната ни памет, просто сме отговорни, ако не пред нас самите, то пред света. Ако става дума за българския език - трябва да го опазим, колкото и лошо да го говорим. Писмеността - въпреки интернет. Какво още - стимулиране на българската култура, и да не забравяме - на науката за нея. И най-важното - да има за кого да запазим тази самобитност.
- В какво вярваш?
- В приятелството, в полезността на културата като корен и котва, в силата на духа, в необходимостта от равен старт за всички, в еднаквата ценност на всеки човешки живот.
- Навлизаш във възрастта на мъдростта. Знаеш ли какво е казал за тази възраст Соломон?
- Кой Соломон? Както казваше Швейк, "аз познавам двама" Соломоновци. Единият е Паси, другият е по-малко мъдрият му предшественик. В сравнение и с двамата ние сме бледи искри в огъня на историята. А в този мит за тъждеството между старостта и мъдростта не са вярвали вече и самите гърци. Май че Нестор бил последният стар мъдрец, докато троянските старци безпомощно цвърчели като щурци, въздишайки по подминаващата ги Елена.
- Плаши ли те мисълта за смъртта?
- Мисля за нея като за естествен край, като част от житейския цикъл. С всеки живот се обогатява почвата за следващия. Както казва Васко Сотиров, "май много се задържахме", но все пак да не бързаме, докато имаме какво да кажем. Или по-скоро да бързаме да го кажем. Не че на някого ще му бъде от полза. Просто смятам, че всеки от нас е длъжен да изиграе докрай и колкото се може по-добре и по-честно ролята, заложена в него.
- Някой беше изрекъл Dum spiro spero, a ти какво би казал?...
- Dum spero spiro.
- На какво се надяваш?
- На здравия разум, ако у някого още съществува, на етническия инстинкт, ако има такъв, на младите хора, ако някой от тях се върне в България.
- Бъди!