29 Март 2024петък08:41 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Имаме ли наша европейска позиция?

Къде сме ние в политическия поглед върху икономическото управление на ЕС

/ брой: 279

visibility 930

Зорница Илиева

Свидетели сме на преломен момент за ЕС, който беше наша основна мечта и цел по време на прехода. По-важна тема за обществото ни в момента няма, но едва ли редовите граждани си дават сметка за това. Просто оцеляването в периода на кризата, липсата на разбираемо поднесени и адекватни на случващото се анализи от институциите, ежедневните обещания за бързи решения по всички въпроси и проблеми на страната не дават възможност да осъзнаване на ситуацията. Никой не е предполагал, че скоростта на събитията ще бъде такава, но нашата валута е свързана с еврото и докато ние се чудим дали и как да се справим с кризисните явления, Европейската комисия излезе с нови предложения за промени в самия Лисабонскси договор. Заговори се за Европа на две скорости, за разделение и съответно

поставянето ни на ръба на конфедерация

т.е. в периферията. А това вече изисква друга енергия за защита на нашите национални интереси и оформяне на идеи накъде ще тръгнем, какво да се прави, какви да са промените и не е ясно дали изобщо успяваме поне да следваме събитията. Експертите и у нас следят с интерес и тревога публичната дискусия между германския канцлер Ангела Меркел и председателя на Европейската комисия Жозе Барозу за начините за извеждане на Европа от кризата, от което е видно, че предлаганите от тях пътища не съвпадат. Вече никой не говори какво предизвика кризата и защо икономическите решения не последваха своевременно политическите, което създаде чувството за лавинообразно развитие на финансовия, а впоследствие и на икономическия крах. Но дали обществото ни като цяло е наясно, че закъснелият дебат в ЕС относно начините за изход от кризата засяга твърде много и нашата страна? Дали нашите представители в ЕС, нашите управляващи могат бързо да реагират на промените, на исканите промени, какви ще са реакциите на Централната ни банка, ако се обезцени еврото, какво ще стане с МВФ при нас и т.н. Защото наистина времето е ограничено, а липсата на конкретни последващи стъпки само ще води до увеличаване на кризата. От което в крайна сметка ще пострадат редовите граждани. Стягането на коланите беше основното ни занимание през целия преход, но сега май ще се прескачат повече дупки, когато се пристягаме.
Известно е, че идеята на Барозу за съвместно емитиране на държавни облигации с гаранцията на всички 17 страни от еврозоната, за проява на

солидарност от най-силните държави

към потъналите в дългове държави от Южна Европа и по този начин да се стигне до успокояване на пазарите, не среща одобрението на запазващата силните си позиции Германия в лицето канцлера Меркел. Тя категорично възразява срещу варианта дълговете да станат общи, тъй като смята, че това противоречи на приетите договори в ЕС и ще се отрази на стабилността на съюза. Меркел настоя да няма промени в мандата на ЕЦБ и явно ще отстоява тази своя позиция на срещата на ЕС в Брюксел на 9 декември. Барозу предлага засилено наблюдение върху националните бюджети от страна на Брюксел, да има възможност за промени в тях, преди да се гласуват в националните парламенти и по този начин да се оказва по-строг контрол върху страните, които са изпаднали в повече от тежко финансово и икономическо затруднение. Това си е допълнително отнемане на национален суверенитет. Г-жа Меркел също е загрижена за стабилността на еврото, но има зад гърба си стабилната германска икономика и държи всеки да е отговорен за своята участ, а това налага промени в Лисабонския договор. Споровете и диалогът ще продължат, но определено личи слабото управление и дългото протакане, а оцеляването и стабилизирането на еврото, успокояването на пазарите и в крайна сметка изходът от кризата изискват бързи, смели решения, които няма да доведат до усещане за липса на доверие.
Къде са тук гражданите? Излизането им на улиците само фон ли ще е на споровете между Берлин и Брюксел? Нарастващата критичност на масите ще бъде ли онази динамика, която ще доведе до необходимите промени? Или ще се чака изходът от изборите във Франция, за да се намеси още по-активно другата част от дуета Меркози, т.е. ще продължи практиката елитите да взимат решения без мандат или референдуми, без да се чуе и гласът на гражданите?

Не е целесъобразно да "гледаме в чинията"

на съсед като Гърция или на страни като Испания, Италия, Португалия, Ирландия, които здраво са засегнати от кризата. Техните икономики и бюджет нямат аналог с нашите. Знае се, че съкращаването на разходите може да има положителни последици за преодоляване на кризисните явления, но у нас не се разбира, че в тези страни много трудно, дори е невъзможно, да се вземе политическо решение за намаляване на заплати. По-скоро ще се премине към изплащане на дългове, дори и с външна помощ. Само с промяна на договора няма да се получи решаване на проблемите. Дали не е възможно да се пусне да работи МВФ, както у нас, с неговите тежки мерки, но с възможности за "светлина в тунела"? Защото в Европа има и трябва да има ясни правила, но за нас е неприемлив вариантът "Европа на две скорости", както и съществуването на по-ниска категория граждани. Не е въпрос само на самочувствие. Въпросът по-скоро е каква е нашата позиция, нашите виждания относно споровете, които се водят в Брюксел, какви са нашите интереси, предвид нивото на икономическото ни развитие, ситуацията на най-бедна държава в Европа и явното недоволство на гражданите от социалното им положение. Да, то не е изразено чрез масови протести, но апатията като господстващо настроение в обществото ни е категоричен показател. Да стоим само като наблюдатели и да чакаме и подкрепяме общи решения в ЕС, не е позиция на държава, която търси алтернативи за решаване на проблемите си. Ако нашата следваща национална цел е просперитет на държавата и гражданите й, достигане на поне прилично съпоставимо ниво на жизнен стандарт на населението с това в ЕС, България трябва да активира цялата енергия на нацията и най-вече на управляващите към смели решения за изход от кризата. Другото е опасно за самата държава. Гражданите ни забравиха, че трябва да държат властта в напрежение, ако искат да им решава проблемите, а тук вече ролята на медии, интелигенция, неправителствени организации е незаменима. Да се работи на парче и да се закърпват дупки не е изход. Трябва стройна система от мерки с приоритети, като се започне от ясна позиция в Брюксел през бързи административни промени, в т.ч. електронно правителство, образователни системи, условия за конкурентна икономика и инвестиции в иновации и всичко в този дух.
Сриването на дребния и средния бизнес поставя страната ни в още по-незавидна позиция. Успокоението, че ниските ни работни заплати ще дадат глътка въздух в периода на криза, е пагубно. Ние всъщност нямаме финансов пазар и не е рационално да казваме на всичко "не". Важно е да се осъзнае, че не трябва да допускаме евроскептицизъм, с който да оправдаваме неудачите си. Защото Европа не ни е виновна, че не устроихме държавата си по европейски. Наистина се нуждаем от единение и правилно кореспондиране с настроенията на хората, за да ни има като държава и в бъдеще.


           
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ