Имаме ли демографска криза?

Боян Балев

През 2011 г. предстои ново преброяване на населението на България. То обаче едва ли ще очертае много различна картина от тази, която познаваме досега. За 20 години след промените българското население е намаляло приблизително от 9 на 7 милиона. По тази тема често се правят стряскащи коментари в медиите, които обаче остават някак встрани от общественото внимание. Фактът, че България ще има 5 милиона души население през 2050 г., а българският етнос ще бъде малцинство, трудно може да развълнува мнозинството българи днес. Те се чудят как да свържат двата края тук и сега. Огромната част от българските политици също избягват темата, а увеличението на раждаемостта, което се наблюдава през последните поне 5 години, действа донякъде успокояващо.
Има ли обаче в България демографска криза, както се твърди от някои?
Повечето хора, без да се замислят, биха отговорили утвърдително. Правилният отговор обаче е: "зависи от гледната точка". От леви позиции ние може и да твърдим, че в България има демографска криза. Но от гледна точка на класическата дясна политикономия в България демографска криза няма, а и по принцип трудно може изобщо да се твърди, че съществуват демографски и всякакви други кризи. Причината е много проста -

съществува пазарът, универсален регулатор

на всички процеси в обществото, включително и на демографските. На тази аксиома се опират в своите разсъждения върху демографските процеси в обществото апологетите на пазарното стопанство.
От тази гледна точка хората се разглеждат като собственици на стоката "работна сила", която предоставя услугата "труд". Работната заплата е доход, който собственикът на работна сила получава за услугата, която прави, като влага своя труд в производствения процес. Търсенето и предлагането на труд на пазара определят работната заплата. Пак от гледна точка на дясната политическа икономия в дългосрочен план всеки пазар, включително и пазарът на труда, се намира в равновесие. Това равновесие се постига при равновесната работна заплата. Какво означава пазарът да е в равновесие и работната заплата да е равновесна?
Равновесно е това състояние на пазара, при което търсенето е равно на предлагането и не съществуват стимули за увеличаване на търсенето или предлагането на работна сила. Равновесна е тази работна заплата, която осигурява възпроизводството на работната сила в същото количество и качество. За простото възпроизводство на населението в същото количество е необходимо коефициентът на раждаемост на жените в детеродна възраст да бъде 2,1. Това означава, че средностатистическото работническо семейство трябва да е в състояние да създаде, отгледа, възпита и образова две деца. Това означава не само наличието на определен финансов ресурс или определена величина на работната заплата, но и наличието на

достатъчно свободно от работа време

Когато съществува висока безработица, какъвто е случаят с България в годините на прехода, то очевидно пазарът се намира в неравновесие. Има свръхпредлагане на работна ръка и логично работната заплата пада под равновесната, която осигурява простото възпроизводство или възможността на хората да имат по две деца. Това принуждава българите или да се откажат от идеята за семейство, или да имат най-много по едно дете, или да напуснат българския трудов пазар и да си потърсят в чужбина високо заплатена работа, която да им даде възможност да издържат семейството си.
В този ред на мисли и от гледна точка на десницата в България няма демографска криза. Просто 9 милиона българи са твърде много за функциониращата в България пазарна икономика. От гледна точка на пазара

част от българските граждани са излишни

Чрез ниската работна заплата пазарът санкционира тяхното възпроизводство и ги принуждава да се ограничават в желанията си за деца и семейство.
Подобен проблем, макар и не в същите размери, съществува и в Западна Европа. Там демографските тенденции не са толкова неблагоприятни, само защото там хората не са преживели срив в жизнения стандарт, подобен на този в България през последните 20 години. Дават се всякакви фантасмагористични обяснения за "застаряването" на европейското население, които обаче са само част от истината. В някои европейски държави проблемите с високата безработица започват още през 70-те години на ХХ век.
Причината е проста и се нарича "глобализация". В резултат от усилията на Световната търговска организация и смъкването на бариерите пред международната търговия и свободното движение най-вече на стоки и капитали се формира световен пазар на труда. На този световен пазар на труда

2 милиарда китайци и индийци предлагат

своя труд на много ниска цена. По тази причина големите фирми, превърнали се в транснационални корпорации, изнасят все повече производства извън развитите индустриални държави. По този начин се увеличава безработицата, ерозира се европейската социална държава, а жизненият стандарт на европейските работници бавно се влошава. На новосформирания световен пазар техният труд е стока, твърде скъпа и неконкурентоспособна.
Тотално

либерализираният глобален пазар на труда

дава смазващо предимство на евтиния почти робски труд в страни от Третия свят, който не изисква никаква социална защита, никакви условия за безопасност на труд и т. н. В много случаи се използва и детски труд, за да може разходите да са още по-ниски, а печалбата - максимално максимизирана. Високата раждаемост, голямата бедност и високата смъртност създават най-благоприятни условия за ниската цена на изобилните трудови ресурси.
За хората на наемния труд в индустриално развитите страни остава само пазарната ниша на висококвалифицирания труд, която обаче на този етап е твърде тясна за половин милиард жители на страните от Г-7. По тази причина естественият прираст на населението в тези страни се крепи само на увеличаващата се продължителност на живота, а мигрантите от третия свят се увеличават като процент от населението.
Поне засега българите нямат друга алтернатива, освен да копират тази стратегия и да вложат всичките си усилия в повишаване на своята квалификация, тъй като е невъзможно да предложат по-евтин труд от китайци и индийци. От своя страна българската държава трябва

да инвестира в образование и наука

като в същото време санкционира всяко семейство, чиито деца са отпаднали от училище.
Тези инвестиции обаче ще дадат резултати в по-дългосрочен план. Това, което държавата може да направи тук и сега за подобряване на демографските тенденции, е да инвестира във вече съществуващата образована и квалифицирана част от населението. Да повиши жизнения стандарт и респективно мотивацията на тези хора да останат в България и да създават семейства. За тази цел държавата на първо място трябва да преориентира своята социална политика и свързаните с нея социални плащания към младите хора с поне средно или по-високо образование.
Но качествена промяна на демографските тенденции в България в сравнително кратък срок може да се случи само, ако държавата вложи значителен финансов

ресурс в една нова жилищна политика

Ниските заплати в България в съчетание с високите цени на жилищата са основна пречка пред младите българи в усилията им за семейно планиране. На този етап държавната помощ в тази сфера е, меко казано, символична и се изразява в пренебрежимо малки облекчения при изплащането на жилищни кредити. За сравнение, в съседна Турция държавата предоставя на всяко младо семейство по едно жилище от 100 квадратни метра при цена около 150 евро на квадратен метър и символична лихва на жилищния кредит. Това е цена, 3-4 пъти по-ниска от пазарната цена на жилищата в България. С тази мярка турското правителство рязко снижава издръжката на семейството. Резултатът е, че в Турция всяка година се раждат над един милион деца, а икономиката й расте с над 5% годишно дори в годините на кризата.
Именно

нуждата от икономически растеж

в България е другата причина, която прави подобна политика крайно необходима в кратки срокове. Сред най-засегнатите от настоящата криза отрасли в страната ни е строителството. Държавните инвестиции в жилищно строителство ще помогнат на икономиката като цяло, защото именно строителството, благодарение на междуотрасловите връзки, може да даде стимул за растеж на много други важни сектори от българското стопанство и да изведе икономиката от кризата.
Икономическият растеж е необходимото условие за постигане на основната цел, която всяко българско правителство трябва да си поставя - повишваване на жизнения стандарт и доходите на българските граждани. Последните 20 години показаха сложни връзки между икономическото развитие, жизненото равнище на хората и демографските процеси. България трябва да търси своето място в глобалния свят и глобалната икономика, отчитайки опита на Европа и предизвикателствата, пред които ни изправят бурно икономическо и демографско развити страни като Китай, Индия и Турция.