11 Декември 2019сряда10:07 ч.

Шедьоври

"Имало майстор във Бояна..."

Българският ренесанс изпреварва италианския с половин век

/ брой: 210

автор:Велиана Христова

visibility 913

С международна конференция на 31 октомври и 1 ноември в НИМ се отбелязват 760 години от обновяването на Боянската църква през 1259 г., както и 40 години от включването на паметника в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Темата на форума е "Боянската църква между Изтока и Запада в културно-историческия контекст на ХIII век". С доклади участват учени от Софийския университет, БАН, НИМ, Парижкия университет Sciences et Lettres, от Истанбул, Москва, Солун, Атина. В преддверието на храма е разположена изложбата "Боянската църква: знаци на паметта".

В историята няма "ако", но все пак - каква щеше да е държавата България, ако в края на XIV век не бе унищожена от османлиите и заличена от картата на Европа за цели пет века? Някои се дразнят, когато се пише, че древните български земи са люлка на европейската цивилизация, а средновековната държава България е дала уникални духовни и материални, пионерни приноси за новия свят. Но създаването на славянската писменост от светите Кирил и Методий е факт, факт е също, че разпространението на християнската книжнина из целия славянски свят тръгва от нашите земи през IХ-Х в. Пак по същото време са положени основите на един от символите на българската история и култура - храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон", известен като Боянската църква.

Първата малка кръстокуполна църква тук е построена в Х-ХI век и е обновена след това през ХII в. През ХIII век към фасадата на старата църква е пристроено входно помещение (притвор), разположен според канона откъм западната част, а над него - и параклис. В средата на ХIХ в. пък е построено двуетажно преддверие "Св. Никола и св. Пантелеймон".  Това, което създава световната слава на Боянската църква обаче, са стенописите, особено тези от средата на ХIII в. Стенописите в т.нар. кораб (наоса) следват схемата на този тип църкви: в купола е изписан Христос Вседържител, под него - ангели и евангелистите; в олтарната ниша са представени "Богородица на трон", "Поклонение на жертвата", "Благовещение", а по стените и арките са "разказани"  сцени от живота на Христос. В притвора и параклиса (вероятно гробен) са изписани 18 сцени от житието на св. Никола. Тук са изографисани и портретите на дарителите - местния феодал, севастократор Калоян и жена му Десислава, управлявали по това време Средецка област, на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, както и първото известно изображение на българския светец от Х век Иван Рилски. Ктиторски надпис в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на дарителите и родствената връзка на местния феодал с българския цар и сръбския крал.

Именно тези стенописи са свидетелство за изключителното майсторство на средновековната българска живописна школа, те правят световната слава на Боянската църква - с колорита, жизнеността на портретите, с психологичната характеристика на образите. Всяко от над 240-те изображения се отличава с индивидуалност и висока художествена стойност. Портретите на Калоян и Десислава, на българския цар Константин Асен Тих (управлявал от 1257 г. до 1277 г.) и царица Ирина са едни от най-старите запазени портретни изображения на исторически лица. В 18-те сцени в притвора присъстват елементи от тогавашния бит. В сцената "Тайната вечеря" се откриват битови подробности от живота на българите в ХIII, храната на трапезата е местна традиционна. Сцената е изрисувана с 11 апостоли, а 12-ият е "скрит" и трудно може да бъде забелязан - предателят Юда, който единствен е без нимб. 

Стилът издава принадлежността на зографите  към Търновската живописна школа от ХIII век. Става дума за ренесансово изкуство, родено половин век преди италианския Ренесанс, заченат в началото на ХIV век. Специалистите обикновено подчертават, че българските стенописи от 1259 г. са създадени 8 години, преди да се роди прочутият италиански художник Джото, смятан за основна фигура в италианския предренесанс, чийто образец е Флорентинската катедрала. Накратко казано: европейският Ренесанс започва в България, не в Италия, както е прието да се изтъква. А "меценатът" севастократор Калоян вероятно може да бъде наречен българският Медичи. През 1979 г. Боянската църква е включена от ЮНЕСКО в Списъка на световното културно и природно наследство под №4.

Навремето се пееше, и досега не е забравена,  една много известна песен на Лили Иванова - "Боянският майстор", композитор Александър Йосифов, аранжимент Константин Драгнев, текст Богомил Гудев.

(https://www.youtube.com/watch?v=Wz2vEPkjL2Q)

"Във ранната утрин пропява камбана

 и буди старите спомени.

Имало майстор във Бояна,

имало майстор на икони.

Прости икони, тихи и бедни

ликове бледи, родени в легендите...

Сред тези ликове добри 

на хора някога живяли,

Съзреш ли тихо да гори

пламъче бяло - там се поспри".

Кои са зографите, създали през ХIII век стенописите в Боянската църква? Дълго време се е смятало, че "Боянският майстор" е събирателен образ на зографите, изрисували храма. При реставрационни дейности обаче са разкрити имената Василий и Димитър. Но споровете за зографа продължават, като  е изяснено, че стенописите са рисувани от трима души - вероятно майсторът и двама калфи. Известно е, че след Освобождението е било замислено храмът да бъде съборен, за да се построи нов, но го спасява съпругата на Фердинанд - царица Елеонора, която след смъртта си през 1917 г. е погребана до южната страна на Боянската църква.

Реставрацията на "Св. Никола и св. Пантелеймон" започва през 1912 г. и завършва чак през 2006 г. след дарителска акция, организирана от Националния исторически музей. От 2003 г. Боянската църква е филиал на НИМ.

Ктиторският надпис:

"Въздигна се от земята и се създаде пречист храм на светия йерарх Христов Никола и светия и великославен мъченик Панталеймон със залягането и труда и с многото любов на Калоян, севастократор, братовчед царев, внук на свети Стефан, краля сръбски. Изписа се при царството българско, при благоверния и благочестивия и христолюбивия цар Костадин Асен. Индикт 7, в годината 6767".

 

Депутатите избират шеф на КПКОНПИ

автор:Дума

visibility 0

Остава облачно и мъгливо в сряда

автор:Дума

visibility 426

Коли горят на столичен паркинг

автор:Дума

visibility 1262

12 нови случая на морбили в Пазарджишко

автор:Дума

visibility 110

Омбудсманът до КФН: Бонус-малус ощетява гражданите

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 238

С 11 млн. са намалели животните за месо за 30 г.

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 238

Четвърти сме в ЕС по харчове за храна

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 238

Фирми от всички сектори ще търсят нови служители догодина

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 238

Турция готви сондажи и в Черно море

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 238

"Четворката" преодоля застоя

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 238

Стрелба в болница

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 238

Кратки новини

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 238

Не се вижда краят на съседските войни

автор:Евгени Гаврилов

visibility 224

/ брой: 238

А след лъжата накъде?

автор:Николай Шопов

visibility 204

/ брой: 238

Фашисткият преврат в Боливия

автор:Иван Аладжов

visibility 194

/ брой: 238

НИМ изпраща годината с голяма изложба

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 238

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ