Има увеличение на интереса от италианските фирми към България

Мила Ненова е родена в Пловдив, с българо-италиански произход, завършила е право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". С богат трудов опит благодарение на позиции, заемани в дружества и институции. Специализирана в управление, човешки ресурси и индустриални отношения. Директор е на "Конфиндустрия - България", федерация, обединяваща италианските предприемачески сдружения у нас.


Най-голяма концентрация на италиански фирми у нас има в Югозападна България, като около 90 на сто от тях са съсредоточени в София и в Пловдив. Само в столицата ни работят над 45% от италианските фирми. Голямо присъствие има и в Кюстендил, Варна, Благоевград, Русе, Сливен, Стара Загора и Плевен, показва статистическо проучване на "Конфиндустрия - България", базиращо се на изследване върху 677 фирми. Общо в 74 града у нас работят италиански фирми. В Югоизточна, както и в Северна България присъствието им обаче е доста слабо. На-голям процент - 21, от италианските фирми са избрали търговията за основна дейност в България, 12 на сто работят в шивашката и обувна промишленост, 9% се занимават с транспорт и логистика, а 8 на сто са в земеделския сектор. Само по 2 на сто от тях са избрали сферите на "Ресторантьорство" и "Здраве". През 2015 година Италия се нарежда на четвърто място у нас по брой на фирмите в сравнение с останалите държави. Първото място се държи от английските дружества, които са над 15 800, а на второ се нареждат гръцките фирми - 15 650. Въпреки това обаче Италия се нарежда на второ място по стокооборот с България между страните от ЕС, като от няколко години първенството държи Германия.


"Трябва да развиваме потенциала на младите хора, за да имат те бъдеще у нас"


- Госпожо Ненова, колко са италианските фирми в България?
- Почти 7000 са италианските фирми, регистрирани в страната, като в по-голямата си част те са малки и средни предприятия, а някои са консултантски - с по един-двама души персонал. Наскоро направихме един анализ на италианското бизнес присъствие в България и данните показаха, че повече от 650 фирми имат годишен оборот от над 200 хил. евро. Около 200-300 са недействащите фирми - вече закритите или без дейност.
- Кои са предпочитаните сектори за италианските фирми?
- Много са в производствения сектор, в индустрията - машиностроене, металообработка, текстил, обувна промишленост. Но напоследък доста италиански фирми работят и в сферата на енергетика и селското стопанство. Все пак искам да подчертая, че не всички фирми местят бизнеса си тук, повечето остават да работят в Италия, а в България само разширяват бизнеса си. Тази година се наблюдава и увеличение на интереса от страна на италианските фирми към България. Има и няколко големи компании, които предстои да се преместят у нас, с които имаме вече разговори.
- Какво привлича италианците да работят у нас? Само неизгодните данъчни условия в Италия ли са причините да търсят други възможности?
- Не само. Привлечени са от цената на електроенергията у нас, географската близост на двете страни, важно е също така, че могат да намерят тук персонал, който е горе-долу подготвен, макар че напоследък все по-трудно става. Но това е много болезнена тема за всички чуждестранни инвеститори у нас, както и за българските фирми. Проблем е намирането на квалифицирана и мотивирана работна ръка.
- Текстилният сектор е синоним за качество. Напоследък обаче китайското производство заема все по-добри позиции в този отрасъл, не само тук, в България.
- В България този сектор е много добре развит от италианските фирми. Има над 4000 фирми, които се занимават с този бранш. У нас произвеждат много големи марки. Най-вече тези, които работят на ишлеме в България, шият за световноизвестни фирми.
- Колко са членовете на "Конфиндустрия България"?
- Имаме над 300 фирми, които представляваме - това са фирми с италиански капитал, съдружници, управляващи. Имаме обаче и български фирми-членове, които работят и са тясно свързани с Италия.
- Какви са трудностите, които срещат италианските фирми в България?
- Корупцията е сериозен проблем, който съществува, но не е основният. Също изключително сериозен и масов проблем е инфраструктурата. Има компании, които поради лошата инфраструктура в определени зони не могат да развиват логистиката си. Другият много сериозен проблем е върховенството на закона и гаранцията за правата на фирмите, както и бавните съдебни процеси. Важно за бизнеса е и предвидимостта на икономическата ситуация на законодателството, защото фирмите идват с дългосрочни планове. Те трябва да могат да разчитат, че законодателната система няма да бъде рязко променяна. Икономическата среда ще има приемственост, защото една компания не мести бизнеса си за една година, а разчита да работи дълги години. Затова предвидимостта е от изключително значение, което обаче тук е пречка.
- По какъв начин правителството улеснява италианските фирми?
- Имаме програма за институционален календар, в който се срещаме с различни институции и представяме проблемите на нашите фирми, защото гласът на 300 сериозни компании трябва да бъде чут. Наша задача е да представим проблемите им пред правителството, както и да имаме обратната връзка. Наша задача е също да информираме фирмите за новостите, защото много често те нямат време и ресурс да стигнат сами до информацията. Имаме ежедневен бюлетин на италиански, за да могат членовете ни да получават актуална информация относно законодателни промени, възможности за финансиране. Стремим се да бъдем посредникът между двете страни за обмяната на информация.
- Какво трябва да се промени в България, за да привличаме повече чужди инвеститори?
- Странното е, че въпреки че сме развиваща се икономика и макроикономическите показатели на България са много добри, усещането не е такова. Икономическата ситуация в други страни е доста по-драматична, но няма такова негативно настроение и усещане, както у нас. Това, което би могло да се промени, е повече прозрачност. Огромна пречка е липсата на работна ръка, което преди година беше само в отделни региони на страната. Това е дълъг процес, който се дължи и на демографската криза, и на проблеми в образованието. Сега от гимназиите излизат млади хора, които не са достатъчно подготвени и не могат да покрият изискванията за работа. Опитваме се да ги запознаем с нашите фирми. Вече втора година участваме в Ден на отворените врати и ученици от техникуми, средни училища и SOS Детски селища ще могат да видят производствения процес в седем наши предприятия. Трябва да развиваме потенциала на младите хора, за да имат те бъдеще у нас. Основно трябва да се работи за реализация на младите хора у нас.
- Туристическият сектор в Италия е силно развит. Имат ли интерес фирмите от този сектор да работят и в България?
- В туризма на България италианските фирми имат интереси, най-вече в ресторантьорството. Също и в хранително-вкусовата промишленост. Търсят се обаче и партньорства с български фирми, които да представят продуктите си и на италианския пазар. В хотелиерството има вече италиански инвестиции. Италианският опит в туристическия отрасъл е много голям и ние трябва да се възползваме от това. Можем да научим от тях как се управлява този вид бизнес, а също и да вземем модела им за културен и спа туризъм. През юли 2017 г. в Созопол организираме изложение и една от темите ще бъде "Туризъм".
- Какъв е размерът на инвестициите на италианските фирми за миналата година?
- За 2015 г. инвестициите са 57 млн. евро, което е доста голямо увеличение в сравнение с предходната 2014 година, когато инвестициите възлизаха на 19 млн. лева. От 1990 г. досега италианските инвестиции в страната ни са в размер на 2 млрд. евро. Почти 50 хиляди са откритите работни места в България от италиански фирми. Италия е втори търговски партньор на България след Германия. Общият ни стокооборот с Италия за 2015 г. е над 4 млрд. евро. Италия е втори търговски партньор по внос на страната ни и трети след Русия в износа.